Решение № 167 от 10.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Велико Търново, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500104 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на М. И. Г. от гр. С., подадена чрез пълномощника му адв. В. К. от ВТАК против решение № 1146/26.10.2022г. по гр. д. № 524/2021г. по описа на РС В. Т., поправено с решение № 107/13.01.2023г. по с.гр.д., с което е уважен предявеният от ищеца Б. Й. Б. против жалбоподателя ревандикационен иск по чл. 108 ЗС относно реална част от ПИ с идентификатор *** с площ от 85 кв.м., заключена между построената от въззивника масивна ограда и регулационната граница между УПИ VI -*** и VII – *** в кв. *** по плана на с. А., която част е онагледена в скица Приложение № 7 към заключението на СТЕ в зелен цвят, както и е осъден жалбоподателят да преустанови неоснователните си действия, които смущават правото на собственост на ищеца върху процесната реална част, като премахне съществуващата масивна ограда разположена в УПИ VI-***, означена на скица Приложение № 6 към СТЕ в зелен цвят по протежение на линията 2-4, които скици са неразделната част от обжалваното решение и са преподписани от районния съд. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за частична недопустимост на първоинстанционното решение, поради произнасяне „свръх петитум“, доколкото ищецът е претендирал да му се отстъпи владението на реална част от процесния ПИ с площ от 74 кв.м., а съдът е уважил иска относно реална част с площ от 85 кв.м., без да е налице съответно изменение на исковата претенция. С въззивната жалба се навеждат 1 оплаквания и за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва се, че районният съд е направил необоснован извод, че съществуващото противоречие относно площта на спорните имоти, установено от събраните доказателства, е без значение за изхода на делото.

Изтъква се, че в кадастралната карта имота на жалбоподателят е отразен с по - малка площ /от около 100 кв.м./, отколкото е площта му съгласно придобивното му – договор за доброволна делба от 13.03.2001г. с нотариална заверка на подписите, без да са извършвани по отношение на него каквито й да е било регулационни промени. В тази връзка се изразява несъгласие с изводите на изслушаните по делото вещи лица, направени въз основа на непълен и неточен анализ на доказателствата, че тази разлика се дължи на допусната аритметична грешка. Възразява се и срещу правните съображения на първоинстанционния съд, че за индивидуализацията на имотите от значение са техните граници, а не площта им. Излагат се оплаквания, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху спорната част, както и срещу извода на районния съд за неоснователност на релевираното от жалбоподателя възражение за придобиване по давност на спорната площ. Във връзка с последното се изтъква, че спорната част е владяна от жалбоподателя от около 20 години и че по отношение на нея забраната по чл. 200 ал. 1 ЗУТ не намира приложение, тъй като същата е присъединена към неговия имот, а този на ищеца продължава да отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ. По тези съображения се иска обезсилване на обжалваното решение като недопустимо в частта му, с която ревандикационният иск е уважен за площта на спорната част над предявените от ищеца 74 кв.м. до уважените 85 кв.м. респ. за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като излага доводи, че не е налице произнасяне „плюс петитум“, доколкото в хода на делото ищцата изрично е заявила, че ревандикационната й претенция, касае установената от вещото лице С. спорна площ и е препратила към изготвената от нея скица. Ответникът по жалбата изтъква съображения в подкрепа на извода на районния съд, че границите, а не площта, са индивидуализиращ белег на поземлените имоти. В тази връзка уточнява, че дори новата масивна ограда да е изградена на мястото на съществуващи стари огради, преди разделянето на стария парцел на три нови, тези огради са били вътрешни такива и не са били разположени на имотите граници. С отговора на въззивната жалба се излагат аргументи и се цитира съдебна практика по оплакванията на жалбоподателя срещу извода на първата инстанция за неоснователност на възражението му за придобивна давност. С тези доводи въззиваемата страна моли за потвърждаване на обжалваното 2 решение с присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост противно на изложеното във въззивната жалба. В случая не е налице произнасяне свръхпетитум, тъй като ищецът е търсил защита на правото си на собственост върху реална част от своя имот заключена между построената от ответника ограда и регулационната граница между дватата процесни имота и точно в тези рамки е произнасянето на районния съд с крайния му съдебен акт. Разликата в площта на спорната част посочена в петитума на исковата молба /74 кв.м./ и посочената площ на същата в първоинстанционното решение /85 кв.м./ не сочи, че районният съд е присъдил повече права на ищеца от претендираните. Площта на имота не е характерен негов белег, за разлика от местонахождение, граници и сигнатура по регулационен план респ. идентификатор. В тази връзка доколкото съдът се е произнесъл в пространстените предели, очертани от ищеца, същият не е присъдил повече от поисканото, поради което не е налице твърдяната от жалбоподателя недопустимост на ревизираното решение в тази му част. Извън горното следва да се посочи, че в съдебно заседание ищецът е прецезирал искането си до съда, като изрично е посочил, че претендира да е собственик на спорната част с площ от 85 кв.м., съгласно изчислението на вещото лице

При проверка за правилност на съдебното решение по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Й. Б., с ЕГН: ********** срещу М. И. Г., с която се предявява иск с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС и се иска от съда да осъди М. И. Г. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Б. Й. Б. да упражнява правото си на собственост върху част от Поземлен имот с идентификатор 3

*** с площ от 74 кв.м., като премахне построената в имота на ищеца масивна ограда, отстояща от вътрешната регулационна граница на имотите на страните откъм уличната регулационна линия на 2,88 м. , а в източния край на 1,40 м.; както и да осъди М. И. Г. да предаде на Б. Й. Б. владението върху частта от Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 74 кв.м., попадаща между изградената от ответника в Поземлен имот с идентификатор *** масивна ограда и вътрешната регулационна граница между УПИ VI-*** и УПИ VII-***, двата в квартал ***по ПУП на село А.. В депозираната искова молба се твърди, че ищецът на 02.10.2020г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело №***/2020 на нотариус Т. Б. е закупил поземлен имот с идентификатор с идентификатор *** по КККР на село А., община ***, представляващ Урегулиран поземлен имот VI-***, в квкартал *** по ПУП на селото, с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, с адрес на имота село А., ул."***" №***, с площ 1039 кв.м., при граници: ***, ***, *** и ***, заедно с построените в имота сгради, а собственик въз основа на Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №***, т.***, рег. № ***, дело № ***от 15.03.2001г. на нотариус Д. Р. на съседния имот /Поземлен имот *** по КККР на село А., представляващ УПИ VII-***, в кв.*** по ПУП на селото/ е ответникът - М. И. Г..

Твърди се, че бивш парцел II-*** в квартал *** по регулационен план на село А. е разделен на три парцела, два от които са горепосочените имоти, като с Договор за доброволна делба бившите собственици на имотите са прекратили съсобствеността върху трите новообразувани имота. Ищецът излага твърдения, че при заснемане от геодезист се е установило, че вместо на регулационната линия между УПИ VI-*** и УПИ VII-***, двата в кв.*** по ПУП на село А., ответникът успоредно на цялата регулационна граница между двата урегулирани имота е изградил масивна ограда, попадаща изцяло в имота на ищеца, като към уличната регулационна линия отклонението от последната е 2,88 м., а в източния край е 1,40 м., и по този начин е приобщил част от имота на ищеца към своя, като е оградил и владее част от Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 74 кв.м. Ищецът сочи, че изградената ограда прегражда достъпа му до част от имота му и по този начин му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Ищецът твърди, че е предприел множество опити за извънсъдебно уреждане, но ответникът заявил, че оградата е на мястото си и не възнамерява да предприеме исканите промени. В съдебно заседание чрез упълномощения по делото процесуален представител заявява, че поддържа предявената искова претенция, като заявява, че отнетата от ищеца площ е с размер 85 кв.м.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът твърди, че процесните 74 кв.м. площ са част от неговия имот, който е придобил с нотариален акт № ***/2001г. и който е с квадратура 1675 4 кв.м. и че каменната ограда е изградена по действителната граница между двата имота, която е изградена в съотвествие с дадената строителна линия от правоспособни лица.

Ответникът сочи, че съгласно нотариалния акт, по силата на който придобива собствеността върху посочения имот, както и приложената към нея скица, имотът е с квадратура 1675 кв.м., докато при справка в СГКК *** се установява, че имота с идентификатор *** по КККР на с. А. от 2008г. е с квадратура 1574 кв.м., т.е. със 101 кв.м. по-малко от квадратурата по нотариален акт, като намира, че разликата произтича от грешка, извършена при изработване на кадастралната карта. Ответникът навежда, че дори и съдът да приеме, че посочените в исковата молба 74 кв.м. са част от дворното място на ищеца по УПИ в кв. 45 по плана на селото, то ответникът владее същите в продължение на повече от 20 години и е придобил собствеността въз основа на давностно владение.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетите по делото заключения, изготвени по назначените съдебно-технически експертизи, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка от представените титули за собственост, а именно Нотариален акт за покупко-продажба №***, том ***, рег. № ***, дело № ***от 2020 година и Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело ***от 2001г. се установява, че Б. Й. Б. и М. И. Г.- страни в настоящото производство, са собственици на два недвижими имота, намиращи се в село А., общ. ***, а именно поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на селото, представляващ урегулиран поземлен имот VI-*** в квартал *** по подробния устройствен план на селото, и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село А., представляващ VII- ***в квартал *** по подробен устройствен план на селото, като същото не е спорно по делото.

Разпечатката съдържа 23 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9dc60645-9c85-40a2-9b78-aeb806f5341a