Решение № 60 от 03.04.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Б., 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20264510200107 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано по жалба на В. П. И., ЕГН **********, чрез адв. П. Г. ВТАК, срещу Заповед за задържане на лице рег.№ 247зз-7/13.03.2026г., издадена от полицай Т. Е. Т., служител в РУ – Б. при ОДМВР – Русе.

Жалбоподателят счита издадената заповед за незаконосъобразна, като излага подробни съображения за това и иска присъждане на разноските в производството.

Въззиваемата страна, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска заповедта за задържане да бъде потвърдена.

РП – Русе, ТО – Б., редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2026г., полицейските служители – Т. Т. и Х.Х., изпълнявали служебните си задължения съгласно утвърден график, като около 08:05ч. в гр.Б., по ул.“Е.Й.“ до № ., спрели за извършване на проверка лек автомобил „О.А.“, с рег. № ......., управляван от жалбоподателя И.. Тъй като не разполагали в служебния автомобил с техническо средство за установяване наличие на наркотични вещества и техни аналози, съпроводили жалбоподателя до паркинга на районното управление, където да му бъде извършен тест. Такъв бил извършен в 08:15ч., тест № 35, с техническо средство Drager DrugTest 5000, с фабричен номер ARRD-0014 и стикер за изправност до 04.2026г., който отчел положителен резултат за метамфетамин.

Полицай Хълми изготвил талон за изследване № 291128, който връчил на жалбоподателя И. в 08:40ч., както и 7 броя стикери МВР с номер А076935.

Последният отразил, че не е съгласен с показанията на уреда и отказва да даде 1 кръв и урина за проба. Полицейският служител изготвил и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с № А 042585, рег.№ 247р-2487/13.03.2026г. След изготвянето на документите жалбоподателят И. бил съпроводен до ФСМП – Б., където последният отказал да даде кръвна проба и урина за наркотични вещества.

Това обстоятелство било отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози амб.№ 6341/13.03.2026г. В същият било отразено също така, че употребява подробно изброени медикаменти, предписани от д-р Ц., психиатър. След това лицето отново било отведено в РУ – Б., където в 09:00ч. бил задържан с процесната заповед за задържане. На същият бил извършен личен обиск, за което бил съставен протокол, с подробно описани в същия вещи, както и му била връчена декларация за правата на задържано лице. Жалбоподателят И. отново бил отведен до ФСМП – Б. за извършване на предварителен медицински преглед при задържане с амб.№ 635/13.03.2026г., в 09:35ч., чието заключение било „клинично здрав“. След това отвели лицето в РУ – Б., където му бил съставен АУАН GA 4798853, който той отказал да подпише и отразил, че има възражение и оспорва показанията на теста.

Полицейските служители докладвали на ОДЧ и уведомили разследващ полицай, като след изготвянето на документите, И. бил освободен в 10:53ч., който отказал медицински преглед при освобождаването си.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.171, ал.1 от АПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Съдът счита, че не е спазена предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР, тъй като съдържателно са налице множество пропуски в заповедта, обуславящи нейната незаконосъобразност. На първо място, заповедта не е била връчена надлежно на задържаното лице, като видно от разписката, липсва подпис на лицето, че е получило копие от заповедта. На следващо място, във връзка с възможността за упражняване на ефективен съдебен контрол срещу задържането, в заповедта не е указано пред кой съд може да бъде обжалвана същата. На последно място, в заповедта е посочен единствено час на освобождаване без да е посочена датата, което препятства възможността за преценка спазване срока на задържането по чл.73 от ЗМВР.

Съдът счита, че не са налице нарушения във връзка с посоченото основание за задържане, както се сочи от защитника, като е посочено основанието чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР вр. с чл.343б, ал.3 от НК, управлява МПС под въздействието на наркотични вещества – метамфетамин. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление. По правна си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна 2 административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. С оглед на това, посочването в процесната заповед за задържане, като основание за задържането, е достатъчно ясно, доколкото е посочено, че се касае за извършено престъпление от общ характер и е описан фактическия състав на същото. Не може да се изисква в този акт да бъдат описвани всички елементи от обективната страна на самото престъпление, аналогично на привличането му като обвиняем или предаването му на съд.

Въпреки това, съдът счита, че са основателни възраженията относно действителното задържане на лицето, с оглед ограничаване правото му на свободно придвижване. Изначално, при извършване на проверката и съпровождането на жалбоподателя до паркинга на РУ – Б., лицето не е извършило това по своя воля, както се твърди от полицейския служител, а следствие именно на негово разпореждане, където да му бъде извършена проверка за наркотични вещества или техни аналози. Точно в този момент, лицето не е могло свободно да прецени дали и къде да отиде, а е следвало да изпълни дадените му разпореждания за целта на извършваната проверка.

Несъмнено последващите действия по отвеждане на лицето до ФСМП – Б. за даване на проби кръв и урина, след положителния резултат от полевия тест, представляват ограничаване правото му на свободно придвижване, и то именно с оглед на данните за извършено престъпление. Следователно, задържането на лицето е осъществено на много по-ранен етап от вписания в заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в поголяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на 3 налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.

Съдът намира, че този принцип е нарушен, тъй като целта, която се преследва със самото задържане е била вече постигната и последващото му задържане е било необосновано. Полицейският служител посочва, че след като лицето е било тествано за наркотици, отведен до ФСМП – Б. за даване на проби и отвеждането му обратно в РУ – Б., едва тогава е било задържано, с оглед изготвяне на документи, тоест АУАН. Задържането на лицето би било обосновано, когато същото е с оглед установяване на всички обстоятелства по извършеното деяние, а именно извършването на теста на територията на РУ – Б., отвеждането му за вземане на проби и препятстване на възможността да осуети проверката или да извърши престъпление. Задържането на лицето за изготвяне на документи не е и не може да бъде основание съответстващо на целта на закона и в този смисъл се явява прекомерна мярка и оттам незаконосъобразна.

По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед за задържане на лице следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени оспорвания акт, държавните такси, разноските по делото и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По делото е била заплатена държавна такса в размер на 5, 11 евро, а също така е налице договор за правна защита, в който е посочено, че е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 200 евро. С оглед на това, доколкото полицейският орган, издал отменената заповед, е част от структурата на ОДМВР – Русе, което е самостоятелно юридическо лице, именно последният субект следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в общ размер на 205,11 евро.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№ 247зз-7/13.03.2026г., издадена от полицай Т. Е. Т., служител в РУ – Б. при ОДМВР – Русе, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 е постановено задържането за срок до 24 часа на В.

П. И., ЕГН **********.

ОСЪЖДА ОДМВР – Русе, бул.“Скобелев“ № 49 да заплати на В. П. И., ЕГН **********, сумата 205,11 евро - разноски в производството за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Б.: ________/п/_______________ 4