Решение № 283 от 26.03.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Стара Загора, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20245530103886 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл.439 ГПК.

Ищецът М. К. М. твърди в исковата си молба, че на 31.07.2013г., Старозагорски районен съд, на основание чл. 404-409 от ГПК, въз основа на влязла в сила заповед номер 2220 от 31.07.2013г., по частно гражданско дело номер 3592 по описа за 2013г., е издал изпълнителен лист. С издадения изпълнителен лист М. М. бил осъден да заплати на „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, район Средец, бул. Витоша 3, ЕИК831633691, сумата в размер на 3165.80 лева по Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „0% лихва за покупки“, сключен на ***г., от които сума 1971,24 лева за главница, сумата от 221.61 лева възнаградителна лихва за периода 09.03.2012г. до 20.062013г., сумата от 701.50 лева наказателна лихва за периода 09.03.2012г. до 29.07.2013г., сумата от 271.45 лева такси съгласно чл.8.4 от Договора, за периода от 09.03.2012г. до 20.06.2013г и законна лихва върху главницата считано от 30.07.2013г., до изплащане на вземането, както и сумата 123.32 лева разноски по делото. На 01.08.2024г., ищецът получил от ЧСИ Гергана Илчева, рег.№ 765, с район на действие ОС - Стара Загора, покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 1813 по описа за 2024г., на ЧСИ Гергана Илчева, за сумата в размер на 9314.55 лева, която сума била сбор от 3786.38 лева неолихвяема сума, 1971.24 лева главница, 2291.73 лева лихви, 4.80 лева присъдени разноски и 298.80 лева разноски по и.д., както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 811.60 лева в полза на ЧСИ Гергана Илчева. С поканата ищецът получил копие от изпълнителен лист по ч.гр.д. 3592/2013г., по описа на РС - Стара Загора. На 01.08.2024г., ищецът за първи път разбрал, че срещу него има образувано изпълнително дело № 1813 по описа за 2024г., на ЧСИ Гергана Илчева, което дело било образувано въз основа на описания по-горе изп.лист. След справка се установило, че ищецът никога не бил получавал съобщение от съда, че в полза на взискателя „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, район Средец, бул. Витоша 3, ЕИК831633691, има издадена заповед номер 2220 от 31.07.2013г., по частно гражданско дело номер 3592 по описа за 2013г., на Старозагорски районен съд. Тъй като заповедта никога не му била връчвана, ищецът бил изцяло лишен от правото си да подаде възражение срещу издадената заповед и 1 да защити своите права. Отделно от това на дата 01.08.2024г., ищецът за първи път установил, че вземането е цедирано от взискателя на ответното дружество. „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, район Средец, бул. Витоша 3, ЕИК831633691, след снабдяване с изпълнителния лист, по описания изпълнителен лист за първи път е образувано изп.дело при ЧСИ Кръстьо Ангелов рег.№ 766, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, с година на образуване 2012г., като на гърба на изпълнителния лист пишело дори, че е образувано изп.дело 1262 от 2012г., а поканата за доброволно изпълнение по изпълнителен лист по ч.гр.д. 3592/2013г., по описа на РС - Стара Загора, била връчена на ищеца на дата 27.09.2012г., т.е. цели десет месеца преди да съществува изпълнителния лист в правния мир.

Последното изп.действие по това изп.дело било на дата 20.10.2014г., а на дата 06.01.2017г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото било прекратено. През 2017г., описания по-горе изп.лист било депозиран при ЧСИ Гергана Илчева, като съдебния изпълнител образувал изп.дело 276/2017г., а в делото било отбелязано, че на дата 08.02.2017г., на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение, което не било вярно, последното изп.действие било извършено на дата 16.10.2017г., а на дата 14.01.2020г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото било прекратено. През 2020г., по описания по-горе изп.лист взискателят образувал отново при ЧСИ Гергана Илчева, изп. дело 371/2020г., като в делото е отбелязано, че на дата 03.02.2020г., на ищеца му била връчена покана за доброволно изпълнение, което не било вярно, последното изп.действие било извършено на дата 23.03.2021г., а на дата 03.07.2023г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото било прекратено. Ищецът счита, че не дължи на ответника по изп.дело № 1813 по описа за 2024г., на ЧСИ Гергана Илчева, сумата в размер на 9314.55лв., тъй като вземането било погасено по давност, а той никога не бил длъжник на ответното дружество, никога не бил получавал съобщение за извършена цесия между „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, район Средец, бул. Витоша 3, ЕИК831633691 и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940.

Отделно от това, ищецът изцяло бил лишен от възможност да се защити и подаде възражение срещу издадената заповед, тъй като никога не бил получавал съобщение за издадена срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение номер 2220 от 31.07.2013г., по частно гражданско дело номер 3592 по описа за 2013г., на Старозагорски районен съд.

Искането до съда е да признае за установено със сила на присъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника, по изпълнително дело № 1813 по описа за 2024г., на ЧСИ Гергана Илчева, сумата в размер на 9314.55лв., тъй като същата е погасена по давност, която сума е сбор от 3786.38 лева неолихвяема сума, 1971.24 лева главница, 2291.73 лева лихви, 4.80лева присъдени разноски и 298.80 лева разноски по и.д., както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 811.60 лева в полза на ЧСИ Гергана Илчева. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който исковата претенция се счита за допустима, но неоснователна. Намира за несъстоятелно твърдението, че за вземането, установено с издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 3592/2013г. е образувано изпълнително дело година по-рано. За процесното вземане по изпълнителен лист от 31.07.2013г., издаден по ч.гр.д. 3592/2013г., първоначално на 27.01.2017г. било образувано изпълнително дело № 276/2017г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева. По изпълнителното дело били искани и извършвани следните изпълнителни действия в хронологичен ред:

02.08.2017г. - наложен запор на банкови сметки на длъжника вследствие на депозирана от ответното дружество молба в тази насока; 11.10.2017г. - постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за вписване на възбрана; 08.01.2020г. - взискателят депозирал молба за изтегляне на изпълнителния лист. За процесното вземане след прекратяване на гореописаното изпълнително дело било образувано ново такова на 24.01.2020г. под № 371/2020г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева. По изпълнителното дело били искани и извършвани следните изпълнителни действия в хронологичен ред:

2

22.03.2021г. - постъпила молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия, по повод на която е изготвена призовка за принудително изпълнение - извършване на опис; 17.06.2024г. - постъпила молба от взискателя за изтегляне на изпълнителния лист.

Накрая, за вземането било образувано изпълнително дело № 1813/2024 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева. Намира за неоснователни доводите на ищеца, че вземането е погасено по давност. В случая вземането било установено с влязъл в сила изпълнителен титул, приравнен по своя ефект на съдебно решение, и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностният срок бил петгодишен. Той започнал да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, като за процесното вземане бил прекъсван многократно с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Позовавайки се на правните разрешения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, следвало да се вземе предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. Цитира съдебна практика в горния смисъл.

Законодателят не поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие - постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н. Давността представлявала санкция за бездействие на кредитора в определен срок. Ето защо в тълкувателното решение било прието, че предприемането на изпълнителното действие прекъсвало давността, а не и достигане до знанието на третото задължено лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за принудително изпълнение и т.н. Кредиторът /взискател в изпълнителното производство/ не можело да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. За нуждите на преценката дали погасителната давност е проявила своите последици било без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на успешните изпълнителни действия. От значение се явявала кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите изпълнителни действия. В Тълкувателно решение № 2/2015г. върховните съдии не поставили като условие за валидността на поисканото изпълнително действие успешният резултат на последното и произтичащите от това правни последици - прекъсване на давността. Нещо повече, в т.5 от Тълкувателно решение 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, се сочело, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлявало действие по запор. В цитираното горе тълкувателно решение върховните съдии счели, че макар целеният резултат да не е постигнат, то действието представлявало такова по изпълнението и било валиден изпълнителен способ. Погасителната давност на задължението била прекъсната с подаване на молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, дори и да нямало данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител. За да се приеме, че давността е прекъсната и без да е необходимо извършеното действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно, било граматическото тълкуване на нормата на чл. 116. б. "в" от ГПК, в която е използвано съществителното "предприемане" на изпълнителни действия, а не "извършване", "реализиране" или подобни синоними, като не било необходимо и предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителния способ, който е приключил с осребряване на имущество на длъжника. Противното щяло да означава да се отдаде приоритет на недобросъвестно поведение на длъжника, който за известен период от време да скрие притежаваното от него движимо имущество и парични средства с цел да попречи на 3 удовлетворяване на кредитора си и обективната невъзможност да се извърши принудително изпълнение да доведе до перемпция в изпълнителното производство, независимо от това, че взискателят бил активен - в този смисъл Решение №166 от 24.10.2022 г. на ПАС по в. гр. д.

№ 371/2022г. Следователно юридическият факт, който прекъсвал давността, било искането на взискателя /с изключение на хипотезата, при която е налице възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, когато такова искане за всяко конкретно действие не е необходимо/, което е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, независимо какъв е резултатът от него. След образуване на изпълнителното производство в релевантния по спора период „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на взискател не е бездействало, като в сравнително неголеми интервали от време били отправяни искания до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията, които били уважавани от съдебния изпълнител, но не са били удовлетворени поради липса на активи у длъжника. Тези действия от страна на ответното дружество многократно прекъсвали давността. Дори и да се приемело, че по първоначално образуваното изпълнително дело е настъпила перемпция, Тълкувателно решение 2/2023г. на ОСГТК на ВКС разяснявало, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“ Ефектът на прекъсване на погасителната давност се проявявал при наличие на предприето изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД и не се засягал от настъпилата перемпция на изпълнителното дело. Сочело се още, че с термина "перемпция", използван в правната теория и съдебната практика се обозначава бездействието на взискателя, представляващо основание за прекратяване на изпълнителното производство, както и самото прекратяване на делото по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Настъпването на перемпцията се явявало основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но нямало за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение. За погасителната давност перемпцията била без правно значение. Независимо от настъпилата перемпция давността се прекъсвала в случаите, когато кредиторът поискал извършване на изпълнителни действия дори при бездействие на съдебния изпълнител или непредприемане на изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не се приложат правилата на чл.