Решение № 1889 от 14.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1889 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100503145 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20077877 от 25.03.2021 г. по гр.д. № 4402/2020 г. по описа на СРС, 176 с-в, е признато за установено, по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че В. Д. Д., с ЕГН:

**********, дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК ******* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 4618,52 лева - цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от 30.12.2015г. - 30.04.2018г.; сумата от 545,13 лева за периода от 30.11.2015г. до 20.11.2018г., 55,06 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и 9,77 лева - лихва за забава за периода от 30.11.2015г. до 20.11.2018г., като е отхвърлен иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 4618,52 лева до пълния предявен размер от 5 103,11 лева и за периода от м.май 2015г. до 30.11.2015г. като погасен по давност.

Решението е постановено в производство, проведено с участието на „*******“ ООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.

Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове е обжалвано от ответника В. Д. Д. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост.

Неправилно съдът приел, че в производството е доказано наличие на облигационно отношение, по което ищецът е доставил услуга в определен обем, чиято стойност се 1 дължи от ответника. Не било доказано, че ответникът е потребител на ТЕ за битови нужди за имота, че реално е потребил ТЕ в определен размер, чиято стойност следва да заплати на ищеца. Неправилно съдът е формирал извод, че ответникът не е оспорил собствеността върху имота и вещното право върху него. Съответно доказателства за установяване на последното не са били представени в производството. Неправилни са формираните от съда изводи и досежно приложимата погасителна давност за вземанията. Съответно, неправилно ответникът е осъден да заплати дължими лихви до датата на изплащане. Не са представени и доказателства доказващи основателността на претенцията на ищеца за услугата „дялово разпределение“. При постановяване на решението си СРС не е съобразил изложеното и е постановил неправилно решение.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 10.06.2022 г. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното от СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване относно съществуването на вземанията му. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.

Подпомагащата страна на ищеца - „*******“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот 2 е топлоснабден, че ответникът е собственик на имота; че в производството е доказано реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение.

Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия.

Решението е правилно.

Чрез представеният пред първата инстанция нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91, том Iдело № 48/13.01.1988 г. и молба-декларация от 16.10.1998 г. се установява, че собственик на топлоснабдения имот- апартамент № 54, находящ се в гр.София, *******, ******* с аб.№ 061383 е именно ответника В. Д. Д.. С оглед така установеното правото на ползване принадлежи на пълноправния собственик – ответник в производството и изложените в жалбата доводи в обратен смисъл са недоказани и неоснователни. В производството не е доказано правото на ползване върху имота да принадлежи на друго лице като подобни твърдения ответникът не е въвел пред първата инстанция.

Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е топлофицирана. Доводите на ответника в обратен смисъл, съдът намира за недоказани и неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на потребената в имота ТЕ. Доводите на жалбоподателя за недоказване на соченото обстоятелство по надлежния ред съдът намира за неоснователни. Както бе посочено в проведеното производство е представен нотариален акт, с който имота е дарен на ответника, като последния е и носител на правото на ползване на имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

3

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР за отчитането на топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти не са оспорени от ответника.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от ******* ООД съгласно договор. При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.

Въз основа на представените съобщения към фактури съставени от ищеца, изравнителни сметки на подпомагащата страна и констатациите на СТЕ и ССчЕ, приети пред първата инстанция, съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания за сумата 5103,11 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота. Ето защо искът за ТЕ се явява основателен за пълния си предявен размер. Основателна е и претенцията за дялово разпределние в размер на 55,06 лева, съобразно приетата по делото и напълно кредитирана от първата инстанция ССчЕ.

При съобразяване, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 30.11.2018 г., правилно и законосъобразно СРС е приел, че давността по отношение на вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – 30.11.2015 г. включително в размер на 484.59 лв. е била изтекла.

С оглед това, съдът намира че искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 4618.52 лв. за периода 30.12.2015 г. - м.04.2018 г., както и за сумата 55.06 лв. –цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2015 г.м.04.2018 г.

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.

54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността за извършването на 4 дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна уредба към момента на сключването на договора между етажните собственици на процесната сграда и ******* ООД.

В проведеното производство са ангажирани доказателства от страна на ищеца за дължимите суми за дялово разпределение от страна на ответника и същите възлизат на сумата 55.06 лв., според събраните доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ за процесния период, до който размер правилно съдът е уважил предявения иск с постановеното решение.

Според констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ и приетите доказателства, съдът намира за основателен иска за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата сума за потребена ТЕ за сумата 545.13 лв. за периода 30.11.2015 г. – 20.11.2018 г. С оглед това постановеното решение, като правилно следва да бъде потвърдено и в посочената част.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.