Решение № 895 от 17.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110203352 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба вх. № 25119301/12.08.2025 г., подадена от адвокат С. В. в качеството на процесуален представител на М. В. С., в качеството му на управител на „***“ ЕООД, ЕИК ***, против Наказателно постановление № 03-2500295/25.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда (ДИТ) – гр. Варна, с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 303, ал.

3 от Кодекса на труда (КТ).

Въззивникът счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, постановено при грубо нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което се моли съда да го отмени и да присъди разноски съобразно представените доказателства.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адвокат С. В., която пледира за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че не са представени доказателства за твърдяното нарушение. Твърди се, че лицето е присъствало в заведението, като клиент, което се доказвало и от представения видеозапис. Моли съда да отмени наказателното постановление и да присъди разноски по представения договор за правна помощ и списък на разноските.

1

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда – гр. Варна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от старши юрисконсулт Т. Х.. Счита, че от гласните и писмените доказателства по делото, включително и видеозаписа, безспорно е установено извършеното нарушение. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В ДИТ – Варна е получен сигнал от непълнолетно лице, че работи в кафе-бар „***“, стопанисван от „***“ ЕООД, от 20.04.2025 г. без трудов договор и без да му е заплатено възнаграждение. На 22.05.2025 г. служители от ДИТ – Варна извършили първа проверка по спазване на трудовото законодателство в обекта, на която присъствал и управителят на дружеството М. В. С.. На 29.05.2025г. е извършена документална проверка в присъствието на пълномощника на дружеството Радостина Керанова С.а.

На 11.06.2025г. от „***“ ЕООД е подадено искане вх. № 25084398/11.06.2025г. до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетното лице - А.

М. С. на длъжност „сервитьор“, с приложена длъжностна характеристика.

Към момента на подаване на искането разрешение не е издадено.

На 16.06.2025 г. в 17:20 часа инспектори от ДИТ – Варна – инспектор П. Р. - С. и инспектор А. И. С. – извършили втора проверка на място в кафебар „***“ в гр. Варна, бул. ***. При проверката в обекта е установено присъствието на непълнолетното лице А. М. С.. Проверяващите констатирали, че лицето е допуснато до работното място и извършва дейности, свързани с трудовите му функции – обучава се да носи табла и се запознава с менюто и компютърната програма на заведението. Лицето собственоръчно попълнило декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която посочило, че работи от 16.06.2025 г. на длъжност „сервитьор с работно време от 15:30 до 19:30 ч. и договорено месечно трудово възнаграждение от 540.00 лева“.

При извършена служебна справка е установено, че към датата на 2 проверката – 16.06.2025г. – не е издадено изискуемото по чл. 303, ал. 3 от КТ разрешение от Инспекцията по труда за приемане на работа на непълнолетното лице А. М. С.. Разрешение изх. № 25060271/17.06.2025 г. е издадено от ДИТ – Варна едва на следващия ден – 17.06.2025 г., на която дата е сключен и писмен трудов договор № 010/17.06.2025г. между „***“ ЕООД и А. М. С..

Въз основа на констатациите от проверката на 20.06.2025г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-2500295 срещу „***“ ЕООД за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, изразяващо се в приемане на работа на непълнолетно лице без предварително издадено разрешение от Инспекцията по труда. АУАН е предявен на управителя М. В.

С. на 20.06.2025г., който се запознал с него, не направил възражения, подписал го и получил копие. Депозирано е писмено възражение от адвокат С. В. като процесуален представител на дружеството, в което се оспорва фактическата обстановка, отразена в акта.

Въз основа на констатациите в акта, административнонаказващият орган – Десислава Неделчева Драгнева, и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда – Варна – издал Наказателно постановление № 032500295/25.07.2025г., с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебно заседание гласни доказателства и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителката П. Р. - С. и на свидетеля при установяване на нарушението А. И. С. като обективни, взаимно подкрепящи се и допълващи се, и подкрепени от писмените доказателства по делото. И двамата потвърждават, че при проверката на 16.06.2025г. са установили непълнолетното лице А. М. С. в обекта, като то е извършвало дейности, свързани с длъжността „сервитьор“, и че към момента на проверката не е съществувало издадено разрешение от Инспекцията по труда.

Показанията на свидетелката А. М. С. се кредитират частично – в частта, в която потвърждава, че е отишла в заведението по покана на 3

Радостина и се е запознавала с работата. Съдът не кредитира показанията й в частта, в която твърди, че не е извършвала никаква трудова дейност и че е попълнила декларацията под диктовка, тъй като тези твърдения се опровергават от показанията на инспекторите и от писмените доказателства.

Следва да се отчете и обстоятелството, че впоследствие С. е сключила трудов договор и продължава да работи в заведението, което я поставя в положение на заинтересованост.

Показанията на свидетеля Й. С. К. се кредитират в частта им, че преди процесната дата не е виждал С. в заведението и че е бил отвън пред магазина за чанти и че заведението е със стъклени стени и се вижда ясно вътре. Съдът не кредитира показанията му, че в деня на проверката С. не е работила, тъй като свидетелят не е имал възможност за непрекъснато наблюдение на случващото се в обекта. Действително свидетеля е можел да вижда какво се случва в бара, но едновременно с това е обслужвал и своя магазин и няма как да е наблюдавал непрекъснато, какви действия се извършват в отсрещния обект и от кого, бил той и със стъклени стени и на близко разстояние от неговата позиция. Съдът взе в предвид и че свидетелят е ежедневно в близост до бара и че както сам казва, се притеснява от проверяващи, съответно има колегиална нагласа към жалбоподателя.

Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателствени средства, включително АУАН, протоколи, декларации, справки, трудов договор обжалваното наказателно постановление и др., като обективни и непротиворечиви.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

В хода на производството не се установиха съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на обжалвания акт на това основание.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите по ЗАНН реквизити.

Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установява извършването на вмененото на дружеството нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ Тази норма въвежда специална закрила за непълнолетните лица, като забранява приемането им на работа (лица от 16 до 18 години) без предварително разрешение от Инспекцията по труда за всеки конкретен 4 случай. Това разрешение е условие за законосъобразното възникване на трудовото правоотношение.

Установено е, че към момента на допускане на лицето до работа на 16.06.2025г., такова разрешение не е било издадено. Фактът, че работодателят е подал искане за разрешение на 11.06.2025г., не го освобождава от отговорност, тъй като законът изисква разрешението да е издадено, а не само поискано, преди лицето да започне работа. Понятието „приемане на работа“ следва да се тълкува широко и включва всяко допускане до работното място с цел изпълнение на трудови функции, включително и обучение. С допускането на непълнолетната до работа преди издаване на разрешението, дружеството е осъществило състава на нарушението.

За нарушението на чл. 303, ал. 3 от КТ законодателят е предвидил имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева. Наказващият орган е определил санкция в размер на 2 000 лева.

Съдът намира, че така определеният размер е завишен и не съответства на тежестта на нарушението и на смекчаващите отговорността обстоятелства. Нарушението е извършено за първи път, като липсват данни за предходни нарушения на трудовото законодателство от страна на дружеството.

Вредните последици са били минимални, тъй като още на следващия ден (17.06.2025 г.) нарушението е отстранено – издадено е разрешение от ДИТ.

Тези обстоятелства сочат на по-ниска степен на обществена опасност и следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието. Ето защо, съдът намира, че целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН могат да бъдат постигнати чрез налагане на санкция в минималния предвиден в закона размер от 1 500 лева. Случаят не може да бъде квалифициран като „маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид специалната уредба в Кодекса на труда и естеството на нарушението, засягащо закрилата на непълнолетни.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). При частично уважаване на жалбата, приложение намира принципът за съразмерност, установен в чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК.

Въззивникът е представил договор за правна помощ за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, което по фиксирания курс на БНБ (1 5 евро = 1.95583 лв.) се равнява на 782.33 лв. Въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение, чиито минимален размер е 130 лв.

Материалният интерес по делото е 2 000 лв. (размерът на обжалваната санкция). Жалбата е уважена за сумата от 500 лв. (разликата между първоначално наложената и намалената от съда санкция), което представлява 25% от материалния интерес. Съответно, жалбата е отхвърлена за останалите 75%.

При тези съотношения, въззивникът има право на 25% от направените от него разноски (400 евро), а именно в размер на 100 евро /195.58 лв.).

Въззиваемата страна има право на 75% от претендираното юрисконсултско възнаграждение 66.47 евро /130 лв., а именно 49.85 евро /97.50 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2500295/25.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, като НАМАЛЯВА размера на наложената на „***“ ЕООД, ЕИК ***, имуществена санкция за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ от 2 000 (две хиляди) лева / 1 022.58 (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем цента) евро на 1 500 (хиляда и петстотин) лева / 766.94 (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири цента) евро.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 195.58 лв. (сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) / 100 (сто) евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна сумата от 97.50 лв. (деветдесет и седем лева и петдесет стотинки) / 49.85 (четиридесет и девет евро и осемдесет и пет цента) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.