Решение № 20376 от 11.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17178/2024
- Вид
- Решение № 20376
- Подписан
- 11.11.2024
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 47464 от 29.03.2024 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Определение № 31886 от 06.08.2024 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Разпореждане № 122404 от 29.08.2024 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 198о, ал. 1 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 80 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 82, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 45 · Правилник за вписванията
РЕШЕНИЕ
№ 20376 гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110117178 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Софийска вода“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу А. П. П. установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите за сумата от 8 120,76 лева, представляваща задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води до водоснабден имот, находящ се ......................., въз основа на издадените фактури за периода 06.02.2023 г. – 05.04.2023 г., за период на консумация от 01.02.2012 г. до 27.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.08.2023 г., до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 23680 от 10.08.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43764/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че ответникът А. П. П. е потребител на ВиК услуги за посочения имот на основание пар. 1, т. 2, б. А от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид посоченото претендира да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена в установения с чл. 33 от общите условия 30-дневен срок след датата на фактуриране. Във връзка с просрочените задължения на ответника посочва, че по партидата на имота е открита договорна сметка № ... с клиентски № ....., като за процесния период от 06.02.2023 г. до 05.04.2023 г. дължимата стойност на потребеното количество ВиК услуги възлизала на 8 120,76 лева за период на консумация от 01.02.2012 г. до 27.02.2023 г.
Претендира разноски.
С подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла 1 погасителна давност. Твърди, че от представените от ищеца доказателства за правото на собственост върху процесния имот се установява, че ответникът не е единствен собственик, поради което не следва да се ангажира отговорността му за пълния размер на начислените разходи за имота. Оспорва количествено и стойностно да е потребил твърдените ВиК услуги.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на иска:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите. Видно от приложеното ч. гр. д.
43764/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. П. П.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.
По основателността на иска:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. получаването на услуги ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата/.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи към настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост.
Следователно, за да бъде едно лице потребител на ВиК услуги, следва да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на строеж или право на ползване върху имот, който е присъединен към водоснабдителните и канализационните системи.
Приложена по делото е Справка от Агенция по вписванията № 353620/17.03.2023 г. по индивидуалната партида на А. П. П., от която се установява вписване от 29.12.2002 г., видно от което недвижим имот с адрес ....................... е прехвърлен на купувачите А. П. П. и Г. В. П. на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. От същата 2 справка се констатира наличието на няколко последващи вписвания, съгласно които върху имота многократно са налагани, респ. заличавани възбрани, във връзка с които като длъжник в качеството си на собственик на ½ идеални части от имота е посочена А. П. П.. В тази връзка ответникът навежда конкретни възражения, че не е единствен собственик, поради което не следва да се ангажира отговорността му за пълния размер на начислените разходи за процесния имот. По делото липсват доказателства, които да оборят така изведената от справката информация, респ. да установят в подкрепа на твърденията на ищеца, че ответникът е едноличен собственик на недвижимия имот както за периода, в който са издадени фактурите за ВиК услугите, така и за твърдения период на консумация. Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото, че ответникът е собственик на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот и при успешно проведено доказване от ищеца на всички предпоставки за уважаване на иска, А. П. П. би отговаряла до ½ от размера на задълженията за предоставени от ищцовото дружество услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води до водоснабдения имот.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка от Агенцията по вписванията за периода от 01.01.1998 г. до 17.03.2023 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответника, а оттам и договорна обвързаност с ищцовото дружество. Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на обвързващо страните облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, по което ответникът в качеството си на потребител на доставените от ищеца услуги дължи заплащане на тяхната стойност.
Въпреки това по делото не следва да се приемат за доказани обстоятелствата по отношение твърдяната от ищеца доставка на ВиК услуги до имота, находящ се на адрес ......................., за процесния период в претендираните количества. Прието и неоспорено в тази връзка е заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ.
От техническата част на заключението се установява, че процесният имот, находящ се в ......................., е водоснабден, но не е имал изправни водомери до 05.09.2022 г., поради което за периода на консумация до 05.09.2022 г. доставеното до имота водно количество е изчислено на „база“. Вещото лице сочи, че след 05.09.2022 г. доставяното водно количество до процесния имот е изчислявано при наличието на изправни водомери. Изяснява, че от общото доставено водно количество до имота едва 8 куб. м. са изчислени въз основа на реални отчети, а останалите 3 614,68 куб.м. са изчислени на „база“. Експертизата стига и до извод, че за процесния имот първоначално е имало открита партида с клиентски № ..... с титуляр Л. С. И. като същата е закрита на 22.11.2022 г. и впоследствие за същия имот е открита нова партида с клиентски № ..... с титуляр А. П. П.. От констативно-съобразителната част на заключението по СТЕ се установява още, че реалните отчети за консумирано водно количество са направени от метрологично годни водомери, видно от Талон за пломбиране на водомери № 1032049/05.09.2022 г. за пломбирането на два водомера /приложен като писмено доказателство по делото/, издаден на името на Л. С. И. с клиентски № ..... за имот, находящ се в гр. София, ул. „Ген. Данаил Николаев“ № 18, вх. А, ет. 5, ап. 14. В заключението си вещото лице е отразило, че сред проверените от него документи, представени му от 3 ищцовото дружество, са 36 бр. фактури дубликати за периода от 03.03.2012 г. до 06.02.2015 г. и 101 бр. фактури дубликати за периода от 20.03.2015 г. до 06.02.2023 г. на името на Л. С.
И. с клиентски № ..... за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Ген. Данаил Николаев“ № 18, вх. А, ап. 14, както и карнети от посещенията на ап. 14 на същия адрес за периода от 21.04.2010 г. до 20.07.2012 г. и от 19.10.2012 г. до 21.01.2015 г. – отново с клиентски № ......
В откритото съдебно заседание вещото лице, изготвило техническата част на заключението, допълва, че по данни на ищеца последният е приобщил начислените водни количества от 2012 г. до съответния момент, като претендираната обща сума за исковия период от 06.02.2023 г. до 05.04.2023 г. се отнася за консумирани ВиК услуги за период от 2012 г. насам. Посочва, че фактурите са издавани на името на Л. С. И. като впоследствие сумите по тях са префактурирани на новия титуляр – ответника по делото.
Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9dc486c5-640f-4137-bffc-5ad29c436c8b