Решение № 1598 от 03.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1598 гр. Пловдив, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330207018 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.Г.О., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 21-0432-001004/01.10.2021 г., издадено от А.Р.С. – ***, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и 2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 1 (един) месец за нарушение за по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на фактическите изводи в атакуваното наказателно постановление (НП) и за неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че автомобилът му е бил ударен от мотопеда, управляван от свид. М., който да е изпреварил спрелите пред него автомобили. Поддържа, че след удара водачът на мотопеда е казал, че се чувства добре и му няма нищо, поради което О. да си е тръгнал от местопроизшествието. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Взема становище връченият му препис от акта за установяване на административно нарушение (АУАН) да е нечетлив.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата и административнонаказателната преписка, изразява становище 1 производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С.Г.О., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 12.10.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 13.10.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 23.04.2021 г. около 15:30 часа в град Пловдив жалбоподателят С.Г.О. управлявал лек автомобил „Волво В 40“ с рег. № ***, като се движил по ул.

„Петър Стоев“. Достигайки до кръстовището, образувано при пресичането на ул. „Петър Стоев“ с ул. „Димитър Талев“, за автомобилите в пътната лента, в която се придвижвал жалбоподателят, имало поставен пътен знак Б2 „Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.

По същото време по ул. „Димитър Талев“ в гр. Пловдив към кръстовището с ул. „Петър Стоев“ се движил мотопед с рег. № ***, управляван от свид. С.А.М.. Пътят, по който се движил свид. М., бил сигнализиран като път с предимство с пътен знак Б3.

Когато достигнал до кръстовището, жалбоподателят О. не пропуснал мотопеда, управляван от свид. М., а продължил движението си направо, навлизайки в кръстовището. В резултат между двете превозни средства настъпил удар в предната лява част на бронята и калника на автомобила, управляван от О., и в предната част на мотопеда, управляван от свид. М.. От удара свид. М. паднал на пътната настилка, но успял да стане сам.

Жалбоподателят спрял и отишъл до М., като го попитал как е и дали иска да уведомяват органите на МВР. М. отговорил, че се чувствал добре и му нямало нищо. Двамата разговаряли и за обстоятелствата по настъпилото ПТП, като между тях нямало разногласие по тези въпроси. Жалбоподателят О. си тръгнал едва след като и свид. М. напуснал на мястото на настъпилото произшествие.

2

По-късно същия ден свид. М. почувствал силни болки в левия си крак, лявата предмишница и главата, поради което той отишъл в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, където постъпил в 21:58 часа и там му били извършени изследвания. Били уведомени и органите на МВР, като в лечебното заведение се явили полицейски служители, които казали на свид. М., че трябвало да подаде жалба. Свидетелят напуснал лечебното заведение в 23:19 часа на същия ден.

На 24.04.2021 г. свид. М. подал сигнал в Първо РУ при ОДМВР – Пловдив за настъпилото на предходния ден пътнотранспортно произшествие.

На 14.09.2022 г. свид. С.М.Б. – *** съставил Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 517176 против жалбоподателя О., в негово присъствие и в присъствието на свид. М.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. Жалбоподателят не възразил връченият му препис да е нечетлив.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С.А.М. и С.М.Б..

Показанията и на двамата свидетели са изключително подробни, логически и хронологически последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. Свидетелят М. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. В тази връзка показанията на свид.

Б. в частта им, в която разказва какво е узнал за настъпилото ПТП, са производни, тъй като този свидетел не е бил очевидец. Те обаче са допустим източник на доказателствена информация в процеса и служат за проверка на първичните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания свид.

М.. Релевантни за делото обстоятелства, които се установяват от показанията на свид. М. са, че на датата на деянието той се е движил направо по ул.

„Димитър Талев“ и по път с предимство, като е управлявал мотопед; че преминавайки през кръстовище е настъпил удар между мотопеда му и лек автомобил; че двамата с жалбоподателя са разговаряли непосредствено след настъпилото ПТП и на мястото на произшествието, като между тях не е имало разногласия по обстоятелствата, свързани с ПТП; че жалбоподателят е спрял след настъпилото произшествие, попитал е М. как се чувства и е останал на мястото на деянието до момента, когато и свид. М. също си е тръгнал; че към датата на деянието е имало поставен пътен знак Б2 на пътя, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя. От показанията на свид.

Б. се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН и призоваването на двамата водачи за снемане на обяснения. Свидетелят Б. изяснява още, че 3 свид. М. му е казал, че когато на местопроизшествието жалбоподателят О. го е попитал дали е добре, той му е отговорил, че нищо му нямало и се чувствал добре.

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1604 от 14.09.2022 г. (лист 35 от делото) и план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица (лист 36 от делото) се изяснява, че в резултат на удара между лекия автомобил „Волво В 40“ с рег. № *** и мотопеда с рег. № *** по двете превозни средства са причинени материални щети – предна лява част на бронята и калник на лекия автомобил и преден калник на мотопеда.

От лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 029562 от 23.04.2021 г., издаден от ** А.П. (лист 30 от делото) се установява, че свид. С.А.М. се е явил в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД с оплакване за болки в левия крак, лява предмишница и главата на дата 23.04.2021 г. в 21:58 часа.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С.Г.О. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № ***, валидно до *** г. и с налични 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. /лист 9-10 от делото/ – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен е от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя, на когото е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление, от материално и териториално компетентен орган.

Независимо от липсата на изрично възражение в този смисъл, то предвид служебно дължимата проверка за законосъобразност следва изрично да се отбележи, че АУАН не е съставен след изтичането на тримесечния срок по чл.

34, ал. 1 от ЗАНН. Действително деянието е от дата 23.04.2021 г., а актът е съставен на 14.09.2021 г. Следователно на първо място категорично е доказано, че е спазен едногодишният срок, считано от датата на извършване на нарушението. Що се касае до тримесечния срок, той започва да тече от откриването на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение – действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение - така изрично Решение № 1219 от 27.06.2022 г. по к.а.н.д.

№387/2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. Пренесено 4 на плоскостта на настоящия казус, съдът приема, че към датата на подаване на жалбата от страна на свид. М. контролните органи са били уведомени единствено за регистрационния номер на другия автомобил, който е участвал в произшествието. Все още неизяснено обаче е било дали този автомобил е бил управляван от своя собственик или от друго лице. В тази връзка законосъобразни и оправдани са предприетите от актосъставителя действия по призоваване на собственика, за да се изясни дали лично е управлявал автомобила на датата на деянието или го е бил предоставил на другиго. По делото са приобщени в цялост материалите по преписката и от тях се установява, че до явяването на жалбоподателя О. в Първо РУ Пловдив контролните органи не са имали събрана информация за самоличността на водача на автомобила, а единствено за регистрационния му номер и оттам за неговия собственик. Тази информация обаче е недостатъчна да се приеме, че нарушителят е установен. Съгласно цитираната съдебна практика на касационната инстанция откриването на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото лице, извършило административното нарушение. Прието е още, че моментът на откриване на нарушителя следва да се отнесе към попълването на декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП от собственика на автомобила. В процесния казус жалбоподателят не е попълвал декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, поради което моментът на откриването на нарушителя представлява еквивалентното действие на попълването на тази декларация. Установява се, че това е явяването на жалбоподателя О. в Първо РУ при ОДМВР – Пловдив, призован от свид. Б., като пред него е признал, макар и само устно, че той лично е управлявал автомобила при процесното ПТП. Това се е случило на датата на съставяне на АУАН, като преди това свид. Б. е съставил и Констативния протокол за ПТП, който също е от дата 14.09.2021 г., тъй като едва тогава се е снабдил с необходимата информация за самоличността на двамата участвали водачи. Жалбоподателят не отрича, а напротив – признава неизгодното за него обстоятелство, че преди датата на съставяне на АУАН не се е явявал и не е давал никаква информация на контролните органи за това кой е управлявал автомобила при настъпилото ПТП. След като и в писмените материали по преписката, които са съставени преди 14.09.2021 г., не се съдържа информация за самоличността на водача, то съдът приема, че нарушителят е открит именно на дата 14.09.2021 г., а следователно АУАН е съставен в рамките на 3-месечния давностен срок.