Определение № 393 от 18.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. Плевен, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500160 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 437 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила жалба от „***“ ЕООД с ЕИК*** в качеството си на взискател в изпълнително производство по изп. д.

№ *** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** на КЧСИ срещу отказа на ЧСИ да намали размера на адвокатско възнаграждение от 900 лв. на процесуалния представител на взискателите в същото изпълнително производство Ц. Д. М. и Л. Д. М. . Отправено е искане за отмяна на отказа и за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.

Ответниците по жалбата „***“ ЕАД – гр. София с ЕИК***, Ц. Д. М. с ЕГН********** и Л. Д. М. с ЕГН********** и длъжникът И. К. Й. с ЕГН********** не са изразили становище по жалбата.

По реда на чл. 436, ал.3 ГПК ЧСИ П.П. с рег. № *** на КЧСИ е представил мотиви във връзка с жалбата с доводи за нейната неоснователност.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена извън срока по чл. 436, ал.1 ГПК – жалбоподателят е уведомен за обжалваното разпореждане на 14. 01. 2026 г. по електронна поща , а жалбата е постъпила на 29. 01. 2026 г., като срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 28. 01. 2026 г.( сряда).С оглед на това следва да се приеме, че жалбата е просрочена, срокът по чл. 436, ал.1 ГПК е 1 преклузивен и на това основание следва жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Съдът счита, че е налице и второ основание за недопустимост на жалбата. От разпоредбата на чл. 435 ГПК става ясно, че активно легитимиран да обжалва постановление на ЧСИ относно разноските е само длъжникът.

Жалбоподателят е взискател в изпълнителното производство по силата на договор за цесия между „***“ ЕООД с ЕИК***, който е подал заявление за образуване на изпълнителното производство срещу длъжника И. К. Й., но впоследствие взискател в изпълнителното производство е жалбоподателят „***“ ЕООД.

От данните в изпълнителното производство става ясно, че жалбоподателят е уведомен от ЧСИ за присъединяването като взискатели в изпълнителното производство на Ц. Д. М. и Л. Д. М., като са включени и разноски в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение за техния процесуален представител.

Жалбоподателят е подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на присъединените взискатели пред ЧСИ, който с обжалваното разпореждане е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита, че жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва действия на ЧСИ в изпълнителното производство досежно разноските, предвид изричните хипотези на чл. 435, ал.1 ГПК досежно предмета на обжалване на действия на ЧСИ от взискателя и предвид изричното правомощия на длъжника да обжалва действия на ЧСИ относно разноските съгласно чл. 435, ал.1, т.7 ГПК. Възможност да атакува разноски в изпълнителното производство за взискателя е налице при обжалване на разпределението, което в изпълнителното производство по изпълнително дело № *** не е извършено до този момент. Право да обжалва разноските по изпълнението е предвидено единствено в полза на длъжник– чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. В тази връзка в т. 2 от тълкувателно решение № 3/2017 г. по тълк. д.№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че на обжалване по реда на чл.435, ал.

2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Право на взискателя да обжалва разноските по изпълнението не е предвидено в 2 закона. Недопустимо е разширителното тълкуване на чл. 435 ГПК по отношение на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и на кръга от лица, които са легитимирани да ги обжалват. Поначало законодателят е възприел подход, съгласно който взискателят, длъжникът и третите лица могат да обжалват различни групи от действия на частния съдебен изпълнител, като по отношение на разноските такова право е дадено само на длъжника по изпълнението. В теоретичен план тази позиция се застъпва и в Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Второ преработено и допълнено издание. Авторски колектив.ИК "Труд и право".

София, 2017. с. 1142. Правото на взискателя за обжалва акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, може да бъде уредено единствено по законодателен ред със съответни изменения на закона. В този смисъл е Определение № 4357 от 13.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. 3876/2022 г.

По изложените съображения следва жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Воден от горното и на основание чл. 437 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх.

№02268/ 29. 01. 2026 г. от „***“ ЕООД с ЕИК*** представлявано от М. Б.

Н. в качеството си на взискател в изпълнително производство по изп. д.

№ *** по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** на КЧСИ срещу Разпореждане от 09. 12. 2025 г. на ЧСИ да намали размера на адвокатско възнаграждение от 900 лв. на процесуалния представител на взискателите в същото изпълнително производство Ц. Д. М. и Л. Д. М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4