Решение № 10014 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10014 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110162497 по описа за 2024 година

С искова молба с вх. № 335281/22.10.2024г., уточнена с молба вх. № 73920/28.02.2025г., ищците М. В. Б. и К. В. Б. са предявили отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 439 ГПК против ответника ********* (с предходно наименование ******) за признаване за установено, че всяка една от ищците не дължи на ответника следните суми: сума в размер от по 7492,97 лева - главница, заедно със сумата от по 705,04 лева просрочена редовна лихва за период от 05.08.2008 г, до 19.05.2009 г., сумата от по 189,12 лева - просрочена наказателна лихва за периода от 05.09.2008 г. до 18.06.2009 г., дължими вземания по договор за банков кредит от 29.05.2008г., установени с извлечение от счетоводните книги на ***** (****)” АД за размера на дълга на В.Д.Б. към 19.06.2009г. и законната лихва върху главницата от 19.06.2009 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата по 460,24 лева - разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 19.10.2009 г. в полза на ***** (****)” АД по ч.гр.д. № 31808/2009 г., по описа на СРС, 69 състав, вземанията по който са придобити от ****** по силата на договор за цесия, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20229240401321 по описа на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под ****, поради погасяване на вземанията по давност.

Ищците - М. В. Б. и К. В. Б., твърдят, че спрямо В.Д.Б., техен баща, починал на 24.11.2017 г., е издаден изпълнителен лист от 19.10.2009 г. в полза на ***** (****)” АД по ч.гр.д. № 31808/2009 г., по описа на СРС, 69 състав, за следните суми: сума в размер на 14985.94 лева - главница, заедно със сумата от 1410.07 лева - просрочена редовна лихва за период от 05.08.2008 г, до 19.05.2009 г., сумата от 378.23 лева - просрочена наказателна лихва за периода от 05.09.2008 г. до 18.06.2009 г., дължими вземания по договор за банков кредит от 29.05.2008г., установени с извлечение от счетоводните книги на ***** (****)” АД за размера на дълга на В.Д.Б. към 19.06.2009г. и законната лихва върху главницата от 19.06.2009 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата 920.48 лева - разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърдят, че на 30.10.2009 г. въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 4696/2009 г. по описа на ЧСИ М.Б., в хода на което са извършвани изпълнителни действия, като на 19.06.2014 г. е подадена 1 молба с искане за извършване на изпълнителни действия, а след 17.08.2015 г., когато е подадена молба от ответника, няма предприети изпълнителни действия. С постановление от 14.08.2018 г. изпълнително производство е прекратено с постановление на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочват, че на 26.09.2022 г. по молба на ответника въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано второ изп. дело № 1321/2022 г. по описа на ЧСИ Г.К., по което на 10.09.2024г. ищците, в качеството им на наследници на В.Д.Б., са конституирани като длъжници в производството, като същите са получили покани за доброволно изпълнение, в които вземанията по изпълнителния лист са претендирани спрямо тях. Поддържат, че процесните суми са недължими поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност, доколкото по изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, вкл. към датата на подаване на исковата молба вземанията по изпълнителния лист са недължими като погасени с изтичането на петгодишен давностен срок. Твърдят в тази връзка, че на 17.08.2015г. по първото изпълнително дело е подадена молба от взискателя и след тази дата не са извършвани годни изпълнителни действия, поради което считат, че към 17.08.2020 г. вземанията по процесния изпълнителен лист са погасни с изтичане на предвидената в закона петгодишна давност. Молят за уважаване на предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявените искове. Твърди, че процесния изпълнителен лист е издаден в полза на ***** (****)“ АД, с универсален правоприемник *******, за вземания на последното за задължения по договор за кредит № 816516_42601. По молба на ***** (****)“ АД на 30.10.2009г. е образувано изп. дело № 4696/2009 г. по описа на ЧСИ М.Б., като от страна на взискателя на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ, така и по делото са извършвани множество изпълнителни действия, а именно: на 02.11.2009 г. за изпратени запорни съобщения до търговски банки, на 25.11.2009 г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника. На 24.06.2013 г. между ***** (****)“ ЕАД, в качеството му на цедент и ******, в качеството му на цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на вземанията по посочения договор за кредит са придобити от ответника, за което обстоятелство ищците били уведомени, евентуално следва да се считат уведомени с приложеното към отговора уведомление. На 26.09.2013 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател от ******, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност, както и на 01.10.2013г. и на 19.06.2014г. от взискателя са депозирани молби за извършване на изпълнителни действия. Поддържа, че съобразно ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР № 2/06.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече, считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/06.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Твърди, че на 09.07.2015г. е депозирана молба от взискателя за справка от НАП с искане да бъде наложен запор върху трудово възнаграждение, на 17.08.2015г. е изпратена молба за налагане на възбрана на недвижим имот, на 11.07.2017г. е входирана молба за извършване на справка от НАП с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и за извършване на справка от БНБ с искане да бъде наложен запор по банковите сметки, на 28.07.2018г. са връчени покани за доброволно изпълнение на наследниците и на 14.08.2018г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на ЧСИ е прекратено изпълнителното производството. По изложените доводи поддържа, че давността по отношение на процесните вземания не е изтекла, доколкото същата е прекъсвана с образуване на посочените изпълнителни дела и с предприетите в хода на същите действия по изпълнение. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

По делото е прието копие от изпълнително дело № 4696/2009г. по описа на ЧСИ М.Б., 2 от което се установява, че същото е образувано по молба на взискателя ***** ****“ ЕАД от 30.10.2009г. въз основа на изпълнителен лист от 19.10.2009г., издаден по ч.гр.дело № 31808/2009г. по описа на СРС, 69 състав.

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело при ЧСИ М.Б., е издаден на основание чл. 418 ГПК въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.09.2009г., като с него длъжникът В.Д.Б. е осъден да заплати на ***** ****“ ЕАД сумата от 14 985,94 лева – главница по договор за банков кредит от 29.05.2008г., ведно със законната лихва от 19.06.2009г. до окончателното плащане на вземането; сумата от 1410,07 лева – редовна лихва за периода от 05.08.2008г. до 19.05.2009г.; сумата от 378,23 лева – наказателна лихва за периода от 05.09.2008г. до 18.06.2009г.; сумата от 920,48 лева – разноски по делото.

Към доказателствения материал е приобщено копие от изпълнително дело № 1321/2022г. по описа на ЧСИ Г.К., от което се установява, че същото е образувано по молба от 26.09.2022г. на взискателя ****** въз основа на същия изпълнителен лист от 19.10.2009г., издаден по ч.гр.дело № 31808/2009г. по описа на СРС, 69 състав.

Сред материалите по делото се съдържа и удостоверение за наследници, от което установява, че В.Д.Б. е починал на 24.11.2017 г. и е оставил за свои наследници по закон двете си дъщери, които са ищци по делото – М. В. Б. и К. В. Б., поради което и производството по принудително изпълнение по и.д. 1321/2022г. по описа на ЧСИ Г.К. е насочено срещу тях. Следователно всека една от двете ищци наследява 1/2 идеална част от имуществото на наследодателя, съответно отговаря за наследствените му задължения до този размер.

Установява се от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.06.2013г. и от Приложение № 1 към него, че първоначалният кредитор (цедент) ***** ****“ ЕАД е цедирал в полза на ответника ****** (цесионер) вземанията си към В.Д.Б. по договора за банков кредит от 29.05.2008г., за които е издаден и процесният изпълнителен лист.

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 439 ГПК. Според посочената разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай съдебно дирене не е провеждано, доколкото изпълнителното основание, което удостоверява вземането на кредитора, е заповед за изпълнение на парично задължение, поради което новите факти и обстоятелства следва да са настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, т.е. след влизането й в сила. В тежест на ищците е да докажат, че ответникът се легитимира като техен кредитор за вземанията по изпълнителен лист от 19.10.2009 г. по ч.гр.д. № 31808/2009 г., по описа на СРС, 69 състав, издаден в полза на ***** (****)“ АД, с универсален правоприемник *******, в качеството на ищците на наследници на длъжника по изпълнителния лист – В.Д.Б.. В тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Така предявените искове са допустими. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищците твърдят, че след влизането в сила на заповедта за изпълнение и издаването на процесния изпълнителен лист вземанията на ответника са се погасили по давност, т.е. твърди се настъпването на нови факти. Следователно за ищците е налице правен интерес от отричане дължимостта на вземанията по изпълнителния лист със сила на пресъдено нещо. Давността 3 е институт, който не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Ищците в настоящото производство са конституирани като длъжници по изпълнително дело № 1321/2022г. по описа на ЧСИ Г.К. в качеството им на наследници на починалия В.Д.Б., като съгласно чл.

429, ал. 2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници. Поради това предявените искове се явяват допустими.

Процесният изпълнителен лист от 19.10.2009г. е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 31808/2009г. по описа на СРС, 69 с-в.

Първоначално въз основа на него е било образувано изпълнително дело № 4696/2009г. по описа на ЧСИ М.Б.. Видно от ПДИ с изх. № 48280/02.11.2009г. препис от заповедта е връчен лично на длъжника В.Д.Б. на дата 07.11.2009г., като от този момент е започнал да тече срокът по чл. 414 от ГПК за подаване на възражение срещу нея, като редакцията на разпоредбата към датата на връчването е предвиждала, че този срок е двуседмичен. Няма данни възражение да е подадено, поради което заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила на дата 24.11.2009г. След стабилизиране на заповедта, погасителната давност за установените в нея вземания е всякога 5 години. По този въпрос е налице установена практика, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.