Определение № 2478 от 22.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2478 гр. Пловдив, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501976 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Максо България" АД, ЕИК 204611425, против разпореждане в заповед за изпълнение № 2714/31.03.2025 г. по чл. 410 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 3578/2025 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. Д. Н., ЕГН **********, за следните суми: 920,64 лв. – остатък от главницата; 1936,58 лв.

- договорна лихва; 174.71 лв. - наказателна лихва, по сключения между страните на 08.09.2023 г. договор за кредит № 100033503, и законна лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В жалбата се твърди, че заповедният съд неправилно е приел, че договорът за потребителски кредит противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сключването на застрахователен договор или присъединяването към групов застрахователен договор било възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Това било посочено изрично в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит. Клиентът имал право да избере пакет, при който изрично заявява, че не желае да сключи застрахователен договор.

Сключването на договор за застраховка не било задължително условие за 1 сключване на процесния договор за потребителски кредит. На кредитоискателя била предоставена необходимата преддоговорна информация при условията на КЗ във връзка с предоставяната му от застрахователната компания услуга "застраховка" и същият взел мотивирано решение, съобразно собствените му потребности, че има необходимост и желае да се ползва от същата. Главницата по кредита възлизала на 4920,64 лв., от които 4000 лв. били усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 920,64 лв. била заплатена от заявителя по сметка на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният заплатил свое задължение за застрахователна премия. Относно сумата от 920,64 лв. кредитът имал характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получавал парична сума, а със същата заплащал цената на стока/услуга, като усвояването ставало чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена (застрахователна премия) към третото лице-доставчик на стоката/услугата

(застраховател).

Застрахователната премия била заплатена от заявителя по сметка на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният заплатил свое задължение за застрахователна премия. В този смисъл сумата от 920,64 лв. (част от главницата, усвоена чрез заплащане на задължение за застрахователна премия) не представлявала "Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, тъй като сключването на договора за услуга не било задължително условие за получаване на кредита.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друго, с което да се присъдят в пълен размер претендираните от заявителя в заповедното производство суми.

Съдът, след като обсъди доводите на страната, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от "Максо България" АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Д. Н. за присъждане на сумите: 4920,64 2 лв. - главница, 1936,58 лв. - договорна лихва, 174.71 лв. - наказателна лихва.

Първоинстанционният съд е приел, че в договора не е посочен действителен размер на ГПР, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Към кредита била уговорена застрахователна премия в размер на 1156,98 лв. по договор за застраховка, като задължително условие за сключване на договор за кредит Xtra. Застрахователната премия била включена като част от главницата и заявителят олихвявал нейната равностойност. Изложил е съображения, че по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г. застрахователната премия представлявала разход по кредита за потребителя и следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР. Доколкото в процесния договор това не било сторено, то същият не съдържал действителната информация за общите разходи по кредита в тежест на потребителя. Посочил е, че съгласно чл. 22 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. По тези мотиви заповедният съд е намерил, че заповед за изпълнение следва да бъде издадена за търсената сума за същинската главница (чистата стойност на кредита, без да се взема предвид застрахователната премия), както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, а за останалите суми заявлението следва да се отхвърли.

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

Видно от Приложение 1 към договор за потребителски кредит № 100033503/08.09.2023 г. застрахователната премия в размер на 1156,98 лв. е включена в размера на главницата по кредита и в размера на месечните вноски, като чистата стойност на получената от длъжника сума е 4 000 лв., а общата стойност на отпуснатия кредит – 5 156,98 лв. Застрахователната премия е включена в месечните погасителни вноски, без това изрично да е посочено в договора за кредит и в Стандартния европейски формуляр.

Средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница, представляват разход по кредита, който го оскъпява и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния 3 процент на разходите по кредита. По този начин финансовата тежест за кредитополучателя се увеличава значително, без това да е отразено в посочения в договора ГПР. Потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика и като нарушаване на изискването за добросъвестност.

Невключването на разхода за застрахователна премия в изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , което обуславя недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане в заповед за изпълнение №

2714/31.03.2025 г. по чл. 410 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 3578/2025 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. Д. Н., ЕГН **********, за следните суми: 920,64 лв. – остатък от главницата; 936,58 лв. - договорна лихва; 174.71 лв. - наказателна лихва, по сключения между страните на 08.09.2023 г. договор за кредит № 100033503, и законна лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4