Решение № 892 от 23.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Пловдив, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300501285 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Г. Г. /след допуснато изменение от имената Р. Г. Д. на Р. Г. Г./, EГН: **********, с постоянен адрес: гр.*****, чрез пълномощника си по делото адвокат Е.Т., против Решение № 260215/18.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 5042/2020 г. по описа на ПРС, IV гр.с., с което се ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. *****, одобрени със Заповед № РД- 18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.*****, находящ се на етаж 13 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, с площ: 106.27 кв.м., ведно с прилежащите му: изба № 64, с площ 5.90 кв.м. и 1.832 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***; под обекта:

***; над обекта: ***, КОЯТО ДА СЕ

ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: Т. СТ. АНГ., ЕГН ********** и Р. Г. Д., ЕГН **********, ПРИ РАВНИ ДЕЛБЕНИ КВОТИ от по 1/2 идеална част.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа се възражението за изтекла придобивна давност в периода от 27.02.2002 г. до 14.05.2020 г. Оспорват се мотивите на районния съд, че не може да се направи извод за демонстрирана промяна в намерението за своене на имота и се сочи, че съдът не е обсъдил събраните доказателства за упражняваното от жалбоподателката владение. Поддържат се доводи, че от месец май 2000 г. бившият съпруг на жалбоподателката е напуснал жилището и същото не е ползвано от него. Жалбоподателката живеела непрекъснато и необезпокоявано в жилището, извършвала ремонтни дейности без да иска съгласието на бившия си съпруг. Последният се съобразявал с това, не разполагал с ключ за имота, не го посещавал, до 2020 г. не претендирал обезщетение за ползването му. Поддържа се, че изброените действия сочат демонстриране от страна на жалбоподателката на поведение на изключителен собственик. От 2000 г. когато съпругът напусна жилището същият не предприел никакви действия, които да прекъснат започналата да тече в полза на жалбоподателката придобивна давност. Повече от 20 години имотът се е ползвал от жалбоподателката със знанието и без противопоставянето на бившия й съпруг. Едва през 2020 г. бившият съпруг водил разговори да ползва неговата част от имота. Именно отказът на жалбоподателката да предостави исканото от бившия й съпруг, достигнал до неговото знание, се сочи като демонстриране на своенето на имота. Това била и причината бившият съпруг да прехвърли 1/2 ид.ч. от имота на сестра си. Заключава се, че цялостното поведение на жалбоподателката спрямо бившия й съпруг демонстрира явно намерение за своене. Поради това намира, че изводите на районния съд не са съобразени с доказателствения материал по делото и със съдебната практика, която цитира в жалбата. Моли да се отмени атакуваното решение и да се присъдят направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т. С. А., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат К.К., с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че решението на районният съд е валидно, допустимо и правилно. Намира доводите в жалбата за несъстоятелни като се позовава на факта, че жалбоподателката е ползвала жилището въз основа на бракоразводното решение и същото е останало в обикновена съсобственост. Поддържа се, че от страна на жалбоподателката не са били налице действия за отричане на владението. Позовава се на свидетелските показания по делото, от които се прави извод, че жалбоподателката никога не е считала имотът за свой, както и че извършваните ремонти са били дребни, текущи, което не обосновават промяна в намерението за своене на чуждите идеални части. Посочва, че жалбоподателката препращала писмата за дължими данъци за имота за заплащането им от бившия съпруг. Поддържа, че в настоящия случай не е налице отблъскване на владението. Посочва, че дори и да се приеме за отблъскване на владението отказът на жалбоподателката за ползването на имота от бившия съпруг, това е станало през януари 2020 г. Моли да се 2 потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските по делото в размер на 1 800 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита, акт за регистрация по ЗЗД, имейл и фактура.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато се касае за нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично направено оплакване за това с въззивната жалба съгласно разрешението в т.1 от ТР 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството по настоящето дело е делбено във фазата по допускането на делбата.

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба на осн.чл.34 от ЗС от ищцата Т. С. А. против ответницата Р. Г. Г..

В исковата молба са изложени твърденя, че страните по делото са съсобственици при квоти по 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.****, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.*****, одобрени със Заповед № РД- 1848/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.*****, находящ се на етаж 13 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, с площ: 106.27 кв.м., ведно с прилежащите му: изба № 64, с площ 5.90 кв.м. и 1.832 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***; под обекта:

***; над обекта: ***.

Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху 1/2 ид.ч. от гореописания имот от брат си Н. И. Д. по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***** на Нотариус Т.. Собственик на другата ½ идеална част от имота била на неговата бивша съпруга Р. Г. Д./ Р.

Г. Г./. Имотът бил придобит от Р. Г. Д./ Р. Г. Г./ и Н. И. Д. по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/ с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 28.02.1995 г. Бракът между бившите съпрузи бил прекратен с решение за развод от 11.01.2002 г., въз основа на което станали съсобственици на имота при равни квоти. Посочва, че с ответницата не са 3 могли доброволно да уредят отношенията си по подялба на имота. По изложените съображения ищцата моли съда, да постанови решение, с което допусне съдебна делба между страните по делото, по отношение на описания в исковата молба недвижим имот при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от страните.

С подадения отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК ответницата Р. Г. Г. е оспорила предявения иск като неоснователен и правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Ответницата е изложила твърдения, че е придобила 1/2 ид.ч. от процесния имот след прекратяването на гражданския й брак с Н. Д.. По отношение на останалата 1/2 ид.ч. от имота е направила ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ на дела на бившия си съпруг, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, чрез непрекъснато владение, продължило повече от 20 години, с начало на придобивната давност от месец май 2000 г. - съгласно уточненията в с.з. от 01.02.2022 г. в първата инстанция. Ответницата е изложила твърдения, че ползването на имота й е било предоставено с решението за прекратяване на брака й с Н. Д. на 27.02.2002 г., който е напуснал жилището през месец май 2000 г. От тогава само тя владеела и еднолично упражнявала фактическата власт върху процесния имот. Единствено тя заплащала таксите за общите части на етажната собственост, извършвала ремонтни дейности в апартамента, подменяла ел и ВиК инсталации, сменила ключа на входната врата, осигуряващ достъп до имота. Бившият съпруг бил запознат с извършеното от своя син. Същият след като напуснал семейното жилище се устроил да живее в гр.*****. Преди няколко години проявил интерес към имота като искането му за достъп до апартамента и ползване на една от стаите било отхвърлено от ответницата, като отказът за предоставяне на владение бил демонстриран категорично пред Д. Този отказ и владението на целия апартамент от ответницата бил сведен до знанието на ищцата. Въз основа на изложеното ответницата твърди, че е придобила по давност претендираната от ищцата 1/2 ид. част от процесния имот преди сключването на договора за дарение, с което е оспорила съсобствеността върху имота.

С постановеното по делото решение районният съд е приел за безспорно установено, че процесният недвижим имот е придобит на основание договор за покупко-продажба от 28.02.1995 г., сключена по реда на Наредба за държавните имоти(отм.), по време на брака между ответницата и Н. И. Д., който брак е прекратен с решение за развод по взаимно съгласие от 11.01.2002г., постановено по реда на чл. 99 от СК от 1985 г.(отм.). Прието е и за безспорно, че ползването на процесния имот е предоставено на ответницата, която считано от 27.02.2002 г. е упражнявала фактическата власт върху имота, в който е живяла заедно със своя син. Също така е прието за безспорно, че с договор за дарение от 06.02.2020 г. Н. И. Д. е прехвърлил ½ идеална част от правото на собственост върху жилището на ищцата Т. С.

А., която е и негова сестра.

За да уважи иска по чл.34 ЗС районният съд е приел за недоказано възражението за придобивна давност по чл.79 ЗС от ответницата на 4 притежаваните 1/2 идеални части от бившия й съпруг, чиято собственост последният е прехвърлил на ищцата с договора за дарение. Според районният съд ответницата е държател, а не владелец по отношение на идеалните части на имота, собственост на бившия съпруг, и от събраните по делото доказателства не се обосновава извод да е демонстрирала промяна в намерението за своене на имота спрямо своя бивш съпруг, респ. спрямо приобретателя на имота.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно оплакванията в жалбата, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че ответницата Р. Г. Г. и Н. И. Д. са бивши съпрузи, чийто граждански прекратен с Решение от 11.01.2002г., постановено по бр.д. № 678 по описа за 2001 г. на РС - Пловдив, в сила от 27.02.2002г.

Не е спорно, че процесният недвижим имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти /отм./ от 28.02.1995 г. Установява се, че със споразумение, утвърдено с бракоразводното решение по гр.д. № 678/2001г. ПРС, бившите съпрузи са постигнали съгласие след прекратяването на брака процесното жилище да се предостави за ползване от ответницата, както и същото да остане в обикновена съсобственост между тях при равни дялове от по 1/2 ид.ч.