Решение № 4985 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4985 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110157598 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ........... срещу ...........

Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 08.01.2023 г. в гр. Асеновград, ул. „Асеновско шосе“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Ауди А5“ с рег. № ......... и л.а.

„Тойота CHR“ с рег. № .........., при следния механизъм: водачът на л.а. „Ауди А5“ при неправилна маневра – смяна на лентите за завой надясно, в кръстовище с кръгово движение, реализира ПТП с движещия се до него в дясна пътна лента в кръговото движение л.а. „Тойота CHR“, в причинна връзка с което на последния са причинени щети. Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Тойота CHR“ е застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № ......... със срок на валидност: 24.10.2022 г. – 26.10.2023 г. Твърди, че в качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от общо 6 818, 42 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 6 818, 42 лв. и ликвидационните разноски в размер на 25 лв. или общо за сумата от 6 843, 42 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 6 843, 42 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 59, 86 1 лв., представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2023 г. – 18.10.2023 г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника .........., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП със сочения от ищеца механизъм. Оспорва да е налице виновно и протИ.правно поведени от страна на водача на л.а. „Ауди А5“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Оспорва настъпването на твърдените вреди в причинна връзка с виновно и протИ.правно поведение на водача на л.а. „Ауди А5“. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на другия автомобил - л.а. „Тойота CHR“, който е извършил неправомерно навлизане в кръговото движение и неправомерна маневра завиване надясно. В условията на евентуалност се позовава на съпричиняване от страна на водача на л.а. „Тойота CHR“. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

По делото е представен двустранен констативен протокол от 08.01.2023 г., в който е посочено, че на тази дата 16:30 часа на бул. „Асеновградско шосе“ е настъпило ПТП с участието на превозно средство А – „Ауди А5“ с рег. № ........., управляван от С. Н., и превозно средство Б – „Тойота CHR“ с рег. № .........., управляван от „Тойота CHR“ с рег. № ........... Като видими щети за превозно средство А са отразени: преден десен калник и предна броня, а за превозно средство Б – задна врата и броня, спойлер, джанта. Видно от т.12 „Обстоятелства“, в същата е посочено, че ПТП е настъпило на кръстовище с кръгово движение, при движение на автомобилите в една посока, но в различни ленти, като е отбелязано също, че ПТП е настъпило при смяна на лентите и завиване надясно. Съставена е схема на ПТП, на която превозно средство Б е отразено като продължаващо движението си в кръговото кръстовище, а превозно средство А – като излизащо от кръговото кръстовище в посока надясно. Протоколът е подписан от двамата водачи с отбелязване, че виновен за ПТП е водачът на превозно средство А.

Безспорно е между страните, че към 08.01.2023 г. л.а. „Тойота CHR“ с рег. № .......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № ......... със срок на валидност: 24.10.2022 г. – 26.10.2023 г.

Със заявление за изплащане на обезщетение от 09.01.2023 г. застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е образувана щета № 470422232301285.

Съставени са опис на претенция, калкулация по щетата и доклад по преписката.

Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 сумата 6 818, 42 лв.

Безспорно е между страните, че към 08.01.2023 г. гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди А5“ с рег. № ......... е била застрахована при ответника.

От приетото по делото заключение по АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 08.01.2023 г. около 16:30 часа л.а.

„Ауди А5“ с рег. № ......... се движи по бул. „Асеновградско шосе“, което се намира между гр. Асеновград и гр. Пловдив и съвпада с Републикански път II-86, и в района на кръстовище в гр. Асеновград водачът предприема маневра за престрояване вдясно, при което реализира ПТП с движещия се от дясната му страна л.а. „Тойота CHR“ с рег. № .........., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети. Причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. „Ауди А5“, който не е изчакал преминаването на движещия се в кръговото движение л.а. „Тойота CHR“. Към датата на ПТП процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година 2 месеца и 12 дни, считано датата на първоначална регистрация.

Стойността, необходима за отстраняване на щетите по пазарни цени, възлиза на сумата 6 818, 42 лв. Обичайните ликвидационни разноски са между 15 лв. и 25 лв.

Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че предвид щетите по автомобилите, скоростта и на двата автомобила не е била висока.

Пред СРС е разпитан свидетелят А. В. Х., който заявява, че си спомня да е участвал в ПТП на 08.01.2023 г. при управлението на л.а. „Тойота CHR“ с рег. № .......... на пътя за гр. Пловдив от гр. Асеновград, на околовръстното между гр. Асеновград и гр. Пловдив, като ПТП е настъпило надвечер, в светлата част на деня. Заявява, че се е движел по околовръстното в посока гр.

София; че е навлязъл в кръговото и от лявата му страна го е ударил отзад друг автомобил – „Ауди А5“, който се е престроявал, за да излезе от кръговото движение, като за свидетеля ударът е бил в задна лява страна, при което е била увредена задна лява врата на автомобила. Заявява, че се е движел в кръговото, когото е настъпило произшествието, и за пръв път е забелязал другия автомобил, когото е настъпил ударът. Депозира показания, че се е движел с ниска скорост – не повече от 30 км/ч. Заявява, че кръговото там е трилентово и че е бил в средна лента, а другият водач – в най-лявата; че първата отбивка е била да продължиш по околовръстното, втората – да влезеш в гр. Пловдив и третата – за околовръстното в посока гр. София, като свидетелят се е движел в посока гр. София, както и че му е предстояло да излезе от кръговото, но още не е бил започнал излизането. Заявява, че са спрели и са съставили двустранен протокол за ПТП, за който свидетелят потвърждава, че е предявеният му такъв на л. 14 от делото, както и че подписът за водач на превозно средство „Б“ е неговият, и не са имали спор, че виновен е другият водач.

Пред СРС е разпитан и свидетелят С. ........ Н., който заявява, че си 3 спомня да е участвал в ПТП на влизане в гр. Пловдив на първото кръгово при управление на л.а. „Ауди А5“ с рег. № ........., когато от средна лента е искал да продължи направо, а другият автомобил л.а.„Тойота“ е направил ляв завой, при което е настъпи ударът. За произшествието са съставили протокол, като свидетелят потвърждава, че това е предявеният му такъв на л.14 от делото, като подписът, положен за „участник А“, е негов. Заявява, че е видял как другият автомобил завива на ляво, при което го е засякъл и така е настъпил ударът, като за свидетеля щетите са били в десен калник; че се е движел с не повече от 50/60 км.ч. и че другият участник също се е движел с тази скорост; че е натиснал спирачка, но дотолкова е успял да реагира и не може да каже дали другият автомобил е бил с пуснат мигач. Заявява, че се е движел в средна лента и е искал да продължи да се движи направо, а другият автомобил е бил от дясно на него. Заявява, че докато се е движел, не е погледнал дали около него се движат други автомобили и за пръв път е забелязал другия автомобил, когато му е сякъл пътя и го е ударил.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, протИ.правно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.

От представените по делото писмени доказателства, заключението на АТЕ и показанията на свидетелите Х. и Н. се установи механизмът на произшествието, а именно – че водачът на л.а. „Ауди А5“ с рег. № ........., при престрояване в съседната в дясно за него лента, излизайки от кръгово кръстовище, не е пропуснал попътно движещия се от дясно на него и продължаващ движението си в кръговото л.а. „Тойота CHR“ с рег. № .........., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети, с оглед на което е 4 осъществил деликт.

Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.

От страна на ответника е заявено възражение за съпричиняване, което съдът намира за неоснователно. По делото не се установява водачът на л.а.

„Тойота CHR“ с рег. № .......... да е предприел поведение, с което обективно да е допринесъл за настъпване на произшествието. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че същият е предприел неправомерно навлизане в кръговото движение и неправомерно завиване надясно, доколкото се установява, че престрояване за излизане от кръговото е предприел другият автомобил. Не се установява и движение на л.а. „Тойота CHR“ с рег. № .......... с несъобразена скорост. Напротив, вещото лице е посочило по реда на чл.200, ла.2 ГПК, че предвид щетите, и двата автомобила не са се движели с висока скорост, в какъвто смисъл са показанията и на двамата водачи.

Обезщетението се намалява по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД след проведено пълно и главо доказване от страна на ответника, че е осъществено поведение, с което обективно е допринесено за настъпване на вредоносния резултат.

Такова доказване в случая не е проведено. С оглед изложеното съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.