Решение № 19054 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19054 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110106902 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „Е.П.П.“ АД, ЕИК *********, искова молба и уточняваща такава, насочени против „Г.Т.“ БГ, ЕИК **********, с която са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250.86 евро – стойността на доставена електрическа енергия и мрежови услуги до обект с абонатен № 32Z430013********, за която сума на 14.10.2025г. е издадена Фактура № 0370317639, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 4.98 евро – мораторна лихва за периода 23.10.2025г. – 21.12.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1009/2025г., по описа на РС-Брезник.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че страните са обвързани от облигационни правоотношения, породени от сключен договор за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги, до обект находящ се в гр. Велики Преслав, /адрес/, за който е отреден клиентски номер 7300000805. Твърди се, че за ответника е отреден абонатен № 32Z430013********, като се навеждат доводи, че на 14.10.2025г. е издадена Фактура № 0370317639 на стойност 250.86 евро /490.63лв/. Сочи се, че ответникът не е заплатил задълженията по процесната фактура в срок, поради което се претендира и мораторна лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Депозирана е молба от ответника на 02.10.2026г. /л. 62/, с която исковата претенция се оспорва изцяло.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл., като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 95а ЗЕ За основателността на исковата претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на електрическа енергия, в това число качеството си на доставчик от последна инстанция, респ. - качеството на ответника на небитов краен клиент на ел. енергия, обема на реално доставената в процесния имот електрическа енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията за доставената топлинна енергия за исковия период.

Съгласно чл. 95а, ал. 1 ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

Според ал. 2 на посочената разпоредба снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.

Правоотношенията между крайния снабдител и крайния клиент /битов и небитов клиент /до влизането в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57/2020 г. / са подчинени на правилото на чл. 98а от ЗЕ, съгласно което крайният снабдител продава ел. енергия при публично известени общи условия, които след публикуване влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По отношение на тази уредба на договорите за доставка на ел. енергия на битови клиенти и небитови клиенти при ниво ниско напрежение, в съдебната практика /решение № 205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. / е възприето становището, че крайни клиенти по тези правоотношения са собствениците и вещните ползватели на присъединените към електропреносната мрежа имоти, за които се потребява ел. енергия. Относно третите лица, които ползват имота със съгласието на собственика, се прилага разрешението, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което с тези лица също може да възникне правоотношение при общи условия с доставчика, респ. крайния снабдител, което не се предполага, а подлежи на доказване по общия ред.

След влизането в сила на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г. /, крайните потребители на ел. енергия за небитови нужди преминават от доставка по регулирани цени към доставка на ел. енергия по свободно договорени цени. В § 15 от ПЗР на ЗИДЗЕ е предвидено, че в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване на снабдяването с ел. енергия до 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай, че до 30 септември 2020 г. клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, доставката на ел. енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на ел. енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с ел. енергия при условията на чл. 95а от ЗЕ, т. е. от доставчик от последна инстанция.

Анализът на горепосоените разпоредби налага извод, че предпоставка за 2 възникване на вземане на крайния снабдител за стойността на мрежовите услуги, е наличието на правоотношение между него и клиента по договор за доставка на ел. енергия, както и обектът на клиента да е присъединен към електроразпределителната мрежа.

Ищецът извежда твърдяното от него облигационно правоотношение с ответното дружество от обстоятелството, че ответникът е собственик през процесния период на имота, за който претендира вземане за незаплатена цена на мрежовата услуга, т. е. позовава се на сключен неформален договор за доставка на ел. енергия при общи условия, който обвързва страните съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ.

В исковата молба се сочи, че претенцията е за доставена електрическа енергия за периода 01.09.2025г. – 30.09.2025г.

Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца не се доказа по делото, че през исковия период ответникът е бил носител на правото на собственост на процесния обект.

От приложеното на л. 4 по делото копие на процесната Фактура № 0370317639 се установява, че същата е издадена за обект, представляващ автомивка, находящ се в гр. Велики Преслав, /адрес/ / стр. 4 по делото гърба/.

За установяване обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост върху обекта, до който се твърди да е доставена ел. енергия от страна на ищеца към молбата от 01.10.2026г. е приложено копие на справка от АВ по партидата на ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че принципно справката от Агенция по вписванията – Служба по вписванията представлява годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот по следните съображения:

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят до: а/ за определени лица; б/ за определени недвижими имоти; в/ за определено време. Според нормата на чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка е документ, годен за установи притежанието на правно на собственост.

От приложения препис /л. 50/ на справката обаче, се установява, че ответникът на 03.09.2025г. е придобил право на собственост върху поземлен имот с пл. № 296, с площ от 18134кв.м., находящ се в гр. Велики Преслав, /адрес/, но липсват каквито и да било данни за това какви обекти има изградени в имота, респективно дали това е поземленият имот, в който се намира процесната автомивка, до която ищецът твърди да е доставил ел. енергия.

От страна на ищцовото дружество не са ангажирани други доказателства, удостоверяващи право на собственост на ответника върху процесния обект, представляващ автомивка.

Отделно от изложеното фактурата е издадена на субект, различен от ответника, 3 а именно издадена е на „Н.“ ЕООД, което дружество, след извършена справка в ТР се установи, че е с ново наименование „В.“ ЕООД, ЕИК **********.

В приложеното на л. 4 копие от извлечение за фактури и плащания за период също като клиент е посочен не ответникът, а дружеството „Н.“ ЕООД, което дружество е посочено като клиент и в приложеното на л. 7 по делото копие на справка за потребление.

Не се твърди, а и не се доказа от ищеца между страните да е породена облигационна връзка със соченото в исковата молба съдържание и на основание подписан договор.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция се явява неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Доколкото основателността на акцесорната претенция е обусловена от изхода на главния иск, а същият се явява неоснователен, като неоснователен подлежи на отхвърляне и иска за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 210.00 евро – договор л. 67 по делото. Доколкото в договора е посочено, че възнаграждението е платено в брой, по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение 6/2013г., в тази му част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на сумата.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Е-П-П“ АД, ЕИК *********, срещу „Г.Т. БГ“ ЕООД, ЕИК **********, установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 250.86 евро – стойността на доставена електрическа енергия и мрежови услуги до обект с абонатен № 32Z430013********, за която сума на 14.10.2025г. е издадена Фактура № 0370317639 и 4.98 евро – мораторна лихва за периода 23.10.2025г. – 21.12.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1009/2025г., по описа на РС-Брезник, като неоснователни.