Решение № 1328 от 16.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100508371 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20033654 от 03.05.2022 г. по гр. д. № 38961/2016 г. по описа на СРС, 44 с-в е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. Е. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, съответно сумата от 9000.00 лв. - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление и поддържане на обвинението в съдебна фаза по ДП № ЗМ 277/2010 г. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр.пр.№ 7981/2010г. по описа на СГП, ведно със законната лихва считано от 13.07.2013г. до окончателното плащане, и сумата от 3000 . 0 0 лв. - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от същото увреждащо действие, изразяващи се в направени разходи за адвокатска защита по наказателното производство, ведно със законната лихва считано от 13.07.2013г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 9000.00 лв. до пълния претендирай размер от 12000.00 лв., както и искането за присъждане на лихва върху вземанията предмет на всеки от исковете за периода от 14.03.2013г. до 12.07.2013г. вкл.

Срещу постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ищеца А. Е. Д.. Излага доводи, че 1 постановеното решение е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението не е спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД и съдът не е съобразил установените по делото факти, че повдигнатото срещу него неоснователно обвинение се отнася за тежко умишлено престъпление. Същевременно при определяне на обезщетението съдът не е съобразил нанесените на ищеца неимуществени вреди в резултат на обвинението доказани, чрез събраните в производството доказателства.

Чрез последните е установено, че неоснователното обвинение е причинило на ищеца притеснения, страх и безпокойство от заплашващото го тежко обвинение, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години; преживени от него негативни емоции изразяващи се в срам, загуба на достойноство, чест и добро име в обществото; сринат авторитет в професията и пред семейството и най-близкото му обкръжение, в т.ч. и пред колегите му.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на Република България. В с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Срещу постановеното решение, в частта, с която са уважени исковете, е подадена въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България. Излага доводи, че постановеното решение е неправилно, като необосновано; постановено в противоречие с материалния закон и в отклонение от установената фактическа обстановка. В разглеждания случай не е установен фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, чрез прокуратурата, за обезщетяване понесени от ищеца неимуществени и имуществени вреди. В производството не било установено наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да бъдат в причинноследствена връзка с неоснователното обвинение. В случая срещу ищеца са били водени няколко наказателни производства за дейността му като член на Съвета на директорите на Софийски имоти ЕАД. Доказване в процеса, че в резултат именно на процесното обвинение на ищеца са били причинени неимуществени вреди в посочения интензитет намира за непроведено с категоричност. Освен това при преценка събраните в производството доказателства съдът не е отчел, че свидетеля Любимка Д.а е материално заинтересована от изхода на делото. При решаване на спора по същество и определяне на дължимото обезщетение за понесените от неоснователното обвинение неимуществени вреди съдът не е съобразил, че във връзка с други водени срещу ищеца наказателни производства последния е предявил искове по ЗОДОВ, по които са образувани други две производства. Поддържа, че при определяне на дължимото обезщетение за понесени неимуществени вреди следва да бъде съобразено, че наказателното производство е водено срещу повече от две обвиняеми лица, като продължителността му е зависела не само от поведението на обвиняемия – ищец.

2

Въпреки това наказателното производство е приключило в разумен срок и в двете му фази /досъдебна и съдебна/. Именно представител на прокуратурата е изготвил постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца. В производството не са представени доказателства за емоционалното поведение на ищеца преди образуване на наказателното дело. Същевременно, чрез събраните доказателства е установено, че на ищеца не са причинени трайни здравословни вреди, както и нарушения на психическото му състояние. В производството е останало недоказано обстоятелството, че ищецът е бил освободен от Съвета на директорите на Е. АД.

Установено е, че същият сам е подал своята молба за напускане на дружеството.

Заявява, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишен с оглед причинените и доказани такива във връзка с процесното обвинение. Отделно от това поддържа, че при определяне на размера на обезщетението не бил спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД.

По отношение на обезщетението за причинени от неоснователното обвинение имуществени вреди заявява, че съдът не е съобразил направеното възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца А. Е. Д.. В с.з. изразява становище за неоснователно на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбите.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.

Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него 3 неоснователно наказателно производство, което е било прекратено по отношение на него.

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба, ищецът твърди, че с постановление от 13.05.2011г. бил привлечен като обвиняем и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“ по ДП № ЗМ 277/2010 г. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр.пр.№ 7981/2010г. по описа на СГП, за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Впоследствие срещу него бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 5798/2011г. по описа на СГС, НО, 5 с-в, по което с разпореждане от 13.09.2012г. бил призован като подсъдим в насроченото предварително изслушване в открито съдебно заседание и била потвърдена наложената му мярка за неотклонение „подписка“. Почти две години след привличането му като обвиняем, с постановление от 14.03.2013г. на СГП наказателното производство срещу него било прекратено. Поддържа, че в резултат от незаконно повдигнатото му обвинение изпаднал в продължително стресово състояние, свързано със силно негативни психически преживявания. Бил сериозно дискредитиран пред близките, познатите и колегите му, както и пред обществото, тъй като информацията за предприетото наказателно преследване била публично разпространена поради заеманата от него тогава длъжност като член на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД- дружество с общинско имущество. На електронната страница на ответника били публикувани съобщения за повдигнатото му обвинение, което предизвикало широк медиен интерес. В хода на досъдебното и последвалото съдебно производство бил ангажиран общо за 14 часа и 15 минути, което възпрепятствало осъществяването на служебните му задължения - дейността му като адвокат, каквато упражнявал от 10.12.2003г., както и участията му в редовни заседания на дружествата, в които бил член на управителен орган. Поради създаденото негативно отношение към него по решение на Общото събрание на акционерите на „Е.“ АД от 31.05.2012г. бил освободен от състава на Съвета на директорите на посоченото дружество и договорът му за управление и контрол бил прекратен. Излага, че срещу него са водени още четири досъдебни производства, две от които прекратени на досъдебна фаза, а по останалите е бил оправдан в рамките на образуваните съдебни производства, като по всички тях бил ангажиран общо 38 часа и 55 минути, в период от 4 години, през което време бил обект на отрицателно мнение на обществото и близките му. По изложените съображения ищецът претендира за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените му неимуществени вреди, като предявява вземане за обезвреда в размер от 12000.00 лв. Отделно от неимуществените вреди ищецът поддържа, че е претърпял и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи за защитата му от адвокат по наказателното производство в размер от 3000.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 334 от 16.03.2012г., сключен с Адвокатско дружество „М.М. и С.“. Моли за 4 присъждане на следващите му се обезщетения, ведно със законната лихва считано от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Възразява, че липсват данни постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца да е влязло в сила, за да послужи като основание за ангажиране отговорността му за вреди. Намира за недоказани и твърденията на ищеца за претърпени от него вреди в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва исковете и по размер, като поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е несъразмерно с подлежащите на репариране вреди, както и възразява за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, надвишаващо нормативно установения минимален размер. По отношение претенцията за присъждане на законна лихва се позовава и на изтекла тригодишна погасителна давност. С тези доводи моли за отхвърляне на исковите претенции.

В производството не се спории се установява от събраните пред първата инстанция доказателства - ДП № ЗМ 277/2010 г. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр.пр.№ 7981/2010г. по описа на СГП, че с Постановление от 05.07.2010г. на прокурор Пл. Панайотов от СГП същото е образувано, както и че в хода на разследването, с Постановление от 13.05.2011г. ищецът бил привлечен като обвиняем, по обвинение за извършено престъпление по чл.

219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, както и кумулативно наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК. Обвинението срещу ищеца било, за това че в периода от 22.11.2001г. до 31.07.2002г. в качеството му на длъжностно лице член на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, в съучастие като съизвършител с други членове на управителния орган, въпреки служебните си задължения не упражнил контрол върху работата на лице, на което е възложено управлението и разпореждането с обществено имущество, а именно изпълнителния директор на дружеството, във връзка със сключена от последния неизгодна сделка по продажба на акции, като деянието е извършено умишлено, последвалата от него щета е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.