Решение № 292 от 03.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Варна, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000332 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.С. срещу решение №64/10.02.2023 г. по т.д.106/2022 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на К. А. К. от гр.Варна, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 16.09.21г., причинено от Х. С. И. при управление на МПС – л. а. Нисан Навара, рег.№В 1846 СА, е уважен за горницата над 6 000 лева до 30 000 лева, на основание чл.432 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2021 г. - датата на отказа за уважаване на извънсъдебна претенция, до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Насрещната страна К. А. К. от гр.Варна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Постъпила е и частна жалба от К. А. К. от гр.Варна срещу определение №506/03.04.2023 г., постановено по т.д. №106/2022 г. по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлена молбата за изменение на решение №64/10.02.23 г. по т.д.№106/2022 г. на ВОС чрез присъждане на адв.възнаграждение за сумата над 9.05 лева до 6374.26 лв с ДДС.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на 1 валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемата К., в резултат на произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в охлузване по кожата, кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, в лявата гръдно коремна област, двете колена; двустранно кръвонасядане в долните отдели на предната коремна стена, кръвонасядане по кожата на гърдите на две места и подкожен хематом в областта на горния вътрешен квадрант на млечна жлеза. Според вещото лице, повечето травми са преминали в рамките на около месец, като единствено травмата свързана с увреждането на млечната жлеза не е е отшумяла, а процесът е определен за клинично проследяване. При извършеното образно изследване е установено намаление в размерите на хематома в границите до около 1.5 см. От обясненията на медика се установява, че тези хематоми се резорбират бавно и е възможно да бъде капсулован и да остане в това състояние.

От показанията на свидетелката М. А., които съдът цени като непосредствени и при отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от ГПК се установява, че след инцидента К. К. е била много уплашена, имала е силни болки, станала е много неспокойна и е изпитвала притеснения относно увреждането на гърдата с оглед продължителното и неприключило възстановяване на тази травма. Поради постоянния страх относно нейното здраве и това на детето се наложило да посещава психиатър.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след произшествието, съответно негативното му отражение във физически, психологически и емоционален план, периода на лечение на въззиваеммата, периода на неизвестност за 2 уврежданията на млечната жлеза, която не е излекувана напълно, времето през което е била затруднена да се обслужва самостоятелно и да се грижи за детето си си, което безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието.

Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззиваемата, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че вече повече от две гоодини след произшествието, все още не са отшумели напълно всички травми, като и към настоящия момент преживяното дава отражение в емоционален план, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лева.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

По частната жалба:

С определение определение №506/03.04.2023 г., постановено по т.д. №106/2022 г. по описа на ВОС е отхвърлена молбата на К. К. за изменение на решение №64/10.02.23 г. по т.д.№106/2022 г. на ВОС чрез присъждане на адв.възнаграждение за сумата над 9.05 лева до 6374.26 лв. с ДДС.

Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване резултата по спора, прилагайки съответната хипотеза на чл.78 от ГПК.

Това задължение се изпълнява при постановяване на съдебния акт, по арг. от 81 от ГПК, но релевантен за определяне размера на адв. възнаграждение е момента, в който е сключен договора за правна помощ и съдействие, аналогично на размера, определен с договор, сключен при договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение.

Разпоредбите на Наредба № 1/2014 г. имат материално правен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предвидено обратно действие (Определение № 534 от 08.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., първо т. о., ТК).

Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение за заповедното и исковото производство се определя по Наредба № 1/2014 г. в редакцията и към момента на сключването на договора.

В случая, исковото производство е образувано по искова молба от 22.02.22 г., към която е приложено пълномощно и договор за правна помощ от 09.02.22 г., в който изрично е посочено предоставянето на безплатна правна помощ за завеждане и водене на делото.

Следователно за определяне на размера на дължимото по чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв. адв.възнаграждение приложение намира Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на образуване на първоинстанционното, т.е. тази преди изменението й с ДВ бр.88/04.11.2022г. /така Решение №50001/03.02.23г. по т.д. №2530/21г. на ВКС/, съобразно която дължимото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство възлиза на 3137.05 лв. с ДДС. Доколкото присъденото с решението адвокатско възнаграждение е в размер на 3128 лева, правилно съдът го е изменил като е присъдил допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9.05 лева и е отхвърлил молбатта за разликата до 6374.26 лв. с ДДС, поради което обжалваното 3 определение, следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. чл.38, ал.2 ЗАдв, по силата на който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв.П. Д. К. от САК, следва да се присъди възнаграждение за осъщественото представителство за въззивна инстанция, в размер на 3072 лв. с ДДС, определено съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция към датата на образуване на въззивното производство, на база материалния интерес по жалбата на въззивника (24000 лева), с начисляване на ДДС.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №64/10.02.2023 г. по т.д.106/2022 г. по описа на ОС Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на К. А. К. от гр.Варна, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 16.09.21г., причинено от Х. С. И. при управление на МПС – л. а. Нисан Навара, рег.№В 1846 СА, е уважен за горницата над 6 000 лева до 30 000 лева, на основание чл.432 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2021 г. - датата на отказа за уважаване на извънсъдебна претенция, до окончателното изплащане на задължението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. А. К. от гр.Варна срещу определение №506/03.04.2023 г., постановено по т.д. №106/2022 г. по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлена молбата за изменение на решение №64/10.02.23 г. по т.д.

№106/2022 г. на ВОС чрез присъждане на адв.възнаграждение за сумата над 9.05 лева до 6374.26 лв с ДДС.

ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. С. и адрес на упправление бул."Симеоновско шосе" № 67А ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. К., адвокат при САК, служ. адрес гр.К., ул.“С.“ Х, офис ХХ, като пълномощник на К. А. К. от гр.Варна, сумата от 3072 (три хиляди и седемдесет и два) лева, с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№332/2023 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.