Решение № 141 от 28.09.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. *****, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ц.Т.М. при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20251860100783 по описа за 2025 година

Производството е по чл.124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл.22 от от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Постъпила е искова молба от М. Г. М., ЕГН **********, постоянен адрес: село *******, Община *******, област **********, ул. „*******“ № 13, чрез адвокат В. Д. – пълномощник, вписана в Адвокатска колегия-*******, в качеството на управител на Еднолично адвокатско дружество „В. Д.“, БУЛСТАТ 181438370, със съдебен адрес: град *******, бул. „*********“ № 61, офис 35, телефон: 0888/ 49 48 30, срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: област *********, Община ***********, град *********, р-н **********, п.к. 1421, ул. „************“ № 52-54, представлявано от Ал. Ч. Д., В. Анг. Г., Л.Т. и Н.Г.С..

По обстоятелствата подробно изложени в исковата молба, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между М. Г. М. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 7200312365767 от 23.03.2025 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК.

Ищецът моли предявеният иск да бъде уважен ведно със законните 1 последици.

Ищецът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Адвокат В. Д. от АК-******* – пълномощник на ищеца, моли да й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 от ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град *********, район **********, ул. „************“ № 52-54, чрез юрисконсулт В.ЦВ. – пълномощник на Изпълнителните директори, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства по опис от № 1 до № 5 включително и е направил доказателствени искания.

Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град *********, район **********, ул. „************“ № 52-54, чрез юрисконсулт В.ЦВ. – пълномощник на Изпълнителните директори, в писмения отговор заявяват, че оспорват изцяло исковата молба и наведените в нея твърдения, и молят предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.

Ответникът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Районен съд – *****, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът приема за безспорни и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства по делото, а именно: че на 23.03.2025г. ищецът е сключил Договор за потребителски кредит №7200312365767 с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по силата, на който ответникът му предоставил сумата от 1000.00 лв.; че в чл.

7.1 от договора е посочено, че се дължи и застрахователна премия от 293.93 лв. и общият размер на кредита става 1293.93 лв.; че ищецът е поел задължението да върне заема на 17 погасителни вноски до 05.09.2026г.; че в чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент /ГЛП/, възлиза на 47,61%; че в чл. 10 е предвиден годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита от 55,20%, а общата дължима сума от потребителя е 1803.60 лв.; че в 2 чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, главница и лихва, които се погасяват, и дължимия остатък; че в т.13 от заявление - декларация е посочено, че ищеца дава съгласие да бъде сключена застраховка, предлагана от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, действаща като застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ; че заедно с договора за кредит, ищеца е сключил застраховка по застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена о т Mediaguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат № 172003123657672025, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и представените писмени доказателства не са оспорени от ответника. В тази връзка са представени от страните следните писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 7200312365767 от 23.03.2025г. с погасителен план към него; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“; Заявление-декларация за установяване на договорни отношения; Декларация от кредитополучателя-ищец; Сертификат № 172003123657672025 за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“; , заявление – декларация за установяване на договорни отношения, сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“./л.8-л.34,л.56-л.109/ Съдът не е събирал допълнителни доказателства във връзка с безспорните обстоятелства между страните по делото.

Съдът приема за спорни и подлежи на доказване всички останали обстоятелства по делото, а именно: че застрахователната премия в размер на 293.93 лв. е включена в размера на кредита (1000 лв.) и общият размер на главницата е 1293,93 лв.; че тази допълнителна услуга е била предварително включена в договора за потребителски кредит и условие за получаване на съответния кредит; че предоставянето на кредита в случая е било обусловено от сключването на договора за застраховка - всички клаузи на договора са част от предварително изготвено от банката типово съдържание на договор за потребителски кредит при тези параметри, върху което потребителят не е 3 имал възможност да влияе и което има изцяло декларативен характер; че размерът на застрахователната премия е бил предварително определен и е включен в съдържанието на договора за кредит още при неговото сключване като част от размера на главницата по погасителния план; че в чл. 7.2.2 и чл.

19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е без правно значение, тъй като от останалите клаузи, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното; че клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер; че същевременно, посоченият процент на ГПР от 55,20%, в процесния договор за потребителски кредит безспорно надхвърля законово регламентирания максимум от 50%; че включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания; че липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му; че сключването на застраховка при посочените условия се явява икономически необосновано и житейски нелогично; че сключването на застраховка към договора за потребителски кредит в случая не цели реално предоставяне на застрахователна услуга, а представлява конструкция, посредством която да бъде генерирано допълнително възнаграждение за банката; че сключената застраховка по договора за потребителски кредит, като противоречащи на чл.143, т.5 от ЗЗП, заобикалящи изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и в нарушение на добрите нрави, което представлява директно уговорка във вреда на потребителя; че се явява неоснователно възражението, че липсва яснота относно годишния лихвен процент, съобразно чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК, доколкото в тази насока законът е ясен - видно от §1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит; че процесният договор отговаря на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК; че е процесният договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК; че не става ясно по какъв начин ищецът стига до извода, че размера на ГПР по кредита е неправилно посочен; че формулата за изчисление на годишният процент на разходите (Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК) е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на 4 методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо; че всички разходи с отпускането и използването на финансовия ресурс представляват граждански плод (възнаградителна лихва); че не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1., т. 10 ЗПК да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между Банката и потребителя; че в случаите, в които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза в договора; че в чл. 3 „Определения“, буква „и“ на „Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити“ е дадено определение за „Годишен процент на разходите“, а именно: „означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2“; че ГПР „изразява общите разходи по кредита“, но задължението на кредитора по чл. 11, ал. 1, т. 10 е да информира потребителя за размера на ГПР изразен като годишен процент от общия размер на кредита, съгласно определението за ГПР дадено в чл. 19, ал. 1 от ЗПК; че тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин; че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК; че в заявление-декларация за установяване на договорни отношения, попълнено от ищеца, във връзка със сключването на процесния договор, последният е заявил изрично сключването на договор за застраховка; че ищецът като застраховано лице, има правото да прекрати застраховката и застрахователите ще му възстановят припадащата се част от застрахователната премия; че ищецът не е предприел никакви постъпки в тази насока, с което би намалил разходите по кредита за себе си, но в същото време застрахователите осигуряват застрахователно покритие на застрахованите рискове; че в чл.34, ал.3 е уредена и възможността застрахователят да издаде „застрахователен сертификат“ удостоверяващо сключения застрахователен договор, по искане на застраховащия (както е в случая) или по искане на 5 застрахования, но само по отношение на неговия застрахователен интерес (по отношение на застрахования материален интерес - вноските по договора за кредит или застрахованото имущество); че застраховката не е била условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК; че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР, тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства са оспорени от тях. Съдът допусна събиране на допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото, като пред настоящата инстанция такива не бяха ангажирани.