Решение № 23337 от 24.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23337 гр. София, 24.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110133477 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на

„***********************“ ЕАД, ЕИК ********* срещу К. Г. С., ЕГН **********, И. К. С., ЕГН ********** и Г. К. С., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на разделна отговорност, в качеството им на наследници на П. Г. С., ЕГН ********** по отношение на топлоснабден имот с аб. № **********, находящ се в гр. *****************, като всеки един от тях да заплати суми, както следва:

К. Г. С., ЕГН ********** – 4/6 или 3 702, 20 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.

05.2020 г. до м. 04.2022 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 469,41 лева – мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 11.05.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. в размер на 49,16 лева – главница, заедно със законна лихва от датата на исковата молба, и 9,65 лева – мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г. ;

И. К. С. , ЕГН ********** – 1/6 или 925,54 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.

05.2020 г. до м. 04.2022 г., заедно със законната лихва от датата на исковата 1 молба до окончателното изплащане на вземането, 117,35 лева – мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 11.05.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. в размер на 12,29 лева – главница, заедно със законна лихва от датата на исковата молба, и 2,41 лева – мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г. ;

Г. К. С., ЕГН ********** – 1/6 или 925,54 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.

05.2020 г. до м. 04.2022 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 117,35 лева – мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 11.05.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. в размер на 12,29 лева – главница, заедно със законна лихва от датата на исковата молба, и 2,41 лева – мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците К. Г. С., И. К. С. и Г. К. С. / последните като наследници на П. Г.

С., ЕГН ********** , поч. на 06.06.21г./ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответниците, топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в посочения в Общите условия срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници.

Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответниците в депозирания по делото отговор на искова молба чрез назначения особен представил, в срока по чл. 131 ГПК, оспорват предявените искове. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца.

Оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че същите са недоказани – не били представени по делото документ за собственост и не се доказва, че процесния имот е именно собственост на ответниците, надлежно съставени фактури за консумирана топлинна енергия в имота за процесния период, ясно четлив главен отчет. Оспорват да е налице договор между „************“ ЕАД и топлинния счетоводител. Твърдят, че между страните липва валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Оспорват документи относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди, оспорват правоприемството между „************“ ЕАД и 2

**************** ЕООД, относно незаконосъобразност на решение на ОС на ЕС, индивидуалната справка за отопление и топла вода, известието за доставяне. Оспорват се и останалите представени към исковата молба писмени доказателства по отношение на доказателствената им стойност, както и тези, представени с молбата от третото лице-помагач. Оспорват част от вземанията като погасени по давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия /ТЕ/ в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания, както и въведените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и 116 ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на ТЕ е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени Общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената 3 форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 116, том. № XI/1987 г., представени по искане на съда от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, се установява, че на 15.06.1987 г. Главна дирекция за изграждане на София при СНС, н-к отдел „Финансово-счетоводен“ е продала процесния недвижими имот – апартамент № 31, находящо се в гр. ************** на К. Г. С., ЕГН ********** и П. Г. С., ЕГН **********. И съгласно Удостоверение с изх. № ********* от 10.10.2024 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, за жилищна сграда – многофамилна с два входа, отразена с идентификатори *** и *** в кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-27 от 03.04.2012 г. на изп. д-р на АГКК, попадаща в кв. 18 по плана на м. „ж.к. „Дружба – втора част“ №2“, находяща се на територията на ж.к. Дружба, район Искър – Столична община, със стар адрес: гр. ************** има следните настоящи адреси гр. ***************. Съгласно Договорът за покупка-продажба е видно, че ответниците са закупили новопостроено жилище № *************, което отговаря на процесния имот, въпреки сменения номер на блока, съгласно новите адреси в съответния ж.к. в гр. София. От гореизложеното следва, че за процесния период правото на собственост върху имота принадлежи на ответниците при посочените от ищеца с уточняващата искова молба квоти / като се вземат предвид и данните от справката за П. С.- поч. на 06.06.21г., с посочени наследници съпруг К. С. , и синове- И. ******* и Г. С./.

При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответниците като собственици на процесния имот се явяват клиенти /потребители/ на ТЕ за имота и като такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължат заплащане на цената на доставените услуги. По отношение на валидността на това облигационно правоотношение са наведени аргументи от страна на особения представител на ответниците, които следва да бъдат разгледани.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като не е предвидена писмена форма на договора. Тези ОУ се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период ОУ, одобрение с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, 4 според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу ОУ, поради което твърдението на особения представител на същите, че ОУ не могат да ги ангажират, след като липсва сключен писмен договор с ищеца, се явява неоснователно. Съдът не споделя и твърдението на ответника, че обвързването на качеството на собственик/ползвател с качеството потребител/клиент на ТЕ се намира в противоречие с разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и чл. 19, ал. 2 от КРБ, доколкото не е в правомощията на съда да оказва контрол за конституционност на текстовете от закона за ЗЕ /в този смисъл Решение № 2706 от 23.02.2012 г. по адм. д. № 15450/2011 г. на ВАС/.

Упражняването на такъв контрол би нарушило принципа за разделение на властите и възложените правомощия на конституционно определен орган за установяване на противоконституционност на законите.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „************“ ЕАД, от една страна, и К. Г. С., И. С. и Г. С. / последните като наследници на П. Г. С./ , от друга, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на ТЕ в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от „************“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 на КЕВР.