Присъда № 96 от 02.04.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 96, постановена на 02.04.2025 г. по НОХД № 4835 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

Производството по НОХД № 4835 по описа за 2024 г. на Районен съд Варна е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 32 по описа за 2022 г. на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура Варна срещу обв. С.Ю.Т.-Б., с ЕГН: **********, с адрес: * и срещу обв. Н.К.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на обв. Т. – Б. за това, че за времето от м. юни 2016 г. до 22.07.2016 г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си и за другиго – за Н.К.Б., имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у С.Ж.К., че двамата с Н.К.Б. са собственици на лек автомобил „Ауди КУ 3“ /“Audi Q3“/ с номер на рама WAUZZZ8U0DR037427, peг. № В 0347 ВК и имат право да се разпореждат с него, с което причинила на търговското дружество - „Перфект Ауто Лукс" ЕООД, представлявано и управлявано от С.Ж.К. имотна вреда в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, като измамата е извършена след предварителен сговор с Н.К.Б. и причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на обв. Б. за това, че за времето от м. юни 2016 год. до 22.07.2016 г., в гр. Варна, с цел да набави за себе си и за другиго – за С.Ю.Т. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.Ж.К., че двамата със С.Ю.Т. са собственици на лек автомобил „Ауди КУ 3“ /"Audi Q3“/ с номер на рама WAUZZZ8U0DR037427, per. № В 0347 ВК и имат право да се разпореждат с него, с което причинил на търговското дружество - „Перфект Ауто Лукс" ЕООД, представлявано и управлявано от С.Ж.К. имотна вреда в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, като измамата е извършена след предварителен сговор със С.Ю.Т. и причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 от НК В хода на съдебните прения по време на проведеното на 02.04.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4835 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо двамата 1 подсъдими, намирайки, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства по категоричен начин се установява авторството и съставомерността на извършените от подсъдимите престъпни деяния.

Предвид застъпената позиция за доказаност на повдигнатите обвинения, представителят на Прокуратурата пледира за постановяване на осъдителна спрямо подсъдимите присъда, като предлага и на двамата подсъдими да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде редуцирано с 1/ 3 предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и чието изпълнение да бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК с минимален изпитателен срок.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 02.04.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4835 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, упълномощеният защитник на двамата подсъдими – адв. А.А. от АК – Варна поставя акцент в своята пледоария върху наказанието, което следва да бъде наложено на неговите подзащитни, като застъпва тезата за приложимостта на разпоредбата на чл. 55 от НК, предвид коректното им процесуално поведение и изключително дългия период на водене на досъдебното производство, за което по никакъв начин неговите подзащитни нямат вина. Адв. А. се солидаризира с предложението на Прокуратурата изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК с минимален изпитателен срок.

Подс. С.Ю.Т.-Б. се присъединява към становището на своя защитник адв. А., като в предоставената й, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подсъдимата изразява съжаление за деянието си и моли да й бъде наложено минимално по размер наказание.

Подс. Н.К.Б. също се присъединява към становището на своя защитник адв. А., като в предоставената му възможност да изрази своята последна дума пред съда, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, подсъдимият изразява съжаление за деянието си и моли да му бъде наложено минимално по размер наказание.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

През 2015 г. подс. Н.К.Б. и подс. С.Ю.Т.-Б. (към него момент с фамилия 2

Т.) cе запознали и с течение на времето започнали връзка. Двамата работят като международни шофьори на товарни автомобили, поради което често пътували в чужбина и отсъствали от територията на Република България.

B началото на месец април 2016 г. подс. Н.К.Б. се намирал във Федерална Република Германия, на установения си там адрес в гр.

Валдбютелбрун.

Ha 07.04.2016 г. подс. С.Ю.Т.-Б. (към него момент с фамилия Т.) напуснала територията на България и се установила при подс. Б. във Федерална Република Германия.

Ha 09.04.2016 г. подс. Б. сключил договор за кредит № 42744053 c „AUDI BANK“ GmbH („Ауди Банк“ ГмбХ), с адрес във ФРГ, гр. Брауншвайг, за финансиране покупката на лек автомобил „Ауди Кю 3“ ("Audi Q3"), с рама № WAUZZZ8UODR037427, с регистрационен номер WU C 9525, в размер на 26 667,68 евро. Между страните по договора за кредит била договорена месечна вноска по кредита в размер на 451,41 евро, която трябвало да cе събира чрез директен дебит oт банкова сметка на подс. Б.. Ha същата дата, между същите лица, бил сключен и договор за обезпечение относно пocoчения лек автомобил „Ауди Кю 3“ ("Audi Q3"), с рама № WAUZZZ8UODR037427, с регистрационен номер WU C 9525, с който подс. Б. прехвърлил на банката правото на собственост върху моторното превозно средство за обезпечаване на отпуснатия му кредит.

Съгласно цитирания договор Банката получила правото на собственост, a подс. Б. (наричан обезпечител) - правото да използва превозното средство.

Съгласно немското законодателство, вещта оставала в държане на кредитополучателя, който я владеел за собственика, като заемател за послужване. B условията на кредита изрично било отразено, че кредитополучателят няма право да се разпорежда с автомобила без съгласието на Банката или да го отдава под наем, доколкото това би застрашило нейното обезпечение. Той следвало незабавно да уведоми Банката, ако трети лица предявяват претенции към автомобила или ако правото на обезпечение на Банката е застрашено по друг начин.

Със закупуването на превозното средство и начина, по който подс. Б. осигурил необходимите за това средства, a именно чрез отпускане на кредит и сключване на договор за обезпечение, била запозната и подс. С.Ю.Т.-Б. (към 3 него момент с фамилия Т.).

Едва няколко дни по – късно, на 15.04.2016 г. в гр. Валдбютелбурн, Федерална Република Германия, въпреки че и двамата подсъдими знаели, че подс. Б. няма право да се разпорежда с автомобила, без съгласие на Банката, с договор за покупко — продажба, подс. Б. прехвърлил собствеността върху лекия автомобил „Ауди Кю 3“ ("Audi Q3"), с рама № WAUZZZ8UODR037427, с регистрационен номер WU C 9525 на подс. С.Ю.Т.-Б. (към него момент с фамилия Т.).

След като подписали изготвения договор, управлявайки въпросното превозно средство, двамата подсъдими тръгнали за Pепублика България.

Ha 16.04.2016 г. те пристигнали в страната и се върнали в дома си в гp.

Варна. Двамата подсъдими знаели, че бащата на подс. Т. – Б. работи в автокъща, находяща се в гр. Варна, стопанисвана от дружеството „Перфект Ауто Лукс“ EOOД – гр. Bapнa , с управител св. С.Ж.К.. След завръщането си в страната, тъй като имали нужда от парични средства, двамата подсъдими pешили и се разбрали помежду си да въведат в заблуждение св. К., че са собственици на лекия автомобил „Ауди Кю 3“ ("Audi Q3"), с рама № WAUZZZ8UODR037427, с регистрационен номер WU C 9525 и да му го продадат.

Целта им билa дa получат договорената за автомобила парична сума и дa си набавят имотна облага, въпреки че знаели, че нитo един от тях не притежава собствеността върху лекия автомобил и нямат право да се разпореждат с негo.

Подсъдимите обсъдили помежду си кaк да изпълнят намисленото и с цел пo — лесно зaблyждaвaнe на св. К., че са собственици нa пpeвoзнoтo средство, взели решение да предприемат действия пo рсгистрация нa автомобила в Pепублика България, тъй кaтo все още бил с немски регистрационни табели. За целта, на 09.05.2016 г. подс. С.Ю.Т.-Б. (към него момент с фамилия Т.) посетила сектор „Пътна Пoлиция“ към ОД на МВР гр.

Варна и пoдaлa заявление за първоначална регистрация на автомобил с „Ауди Кю 3“ ("Audi Q3"), с рама № WAUZZZ8UODR037427, кaтo попълнила необкодимите зa осъществяване на регистрацията документи. Поради това, че липсвала част II от свидетелството за регистрация, издадено от компетентните органи на Германия (същото се намирало в държане на „AUDI BANK“ GmbH 4

(„Ауди Банк“ ГмбХ), подс. Т. – Б. подписала декларация, че свидетелството за регистрация е изгубено. Предвид липсата на посочения документ, служители от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна нотправили запитване до Федерална Република Германия, дали има пречки за регистрация на автомобила.

След като подали необходимите документи в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, през месец юни 2016 г. двамата подсъдими се срещнали със св. К. в офиса на търговското дружество „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, като до мястото на срещата двамата подсъдими отишли с лекия автомобил „Ауди Кю 3“ ("Audi Q3"), с рама № WAUZZZ8UODR037427, тогава все още с поставен рег. № WU С9525 (немски образец).

По време на срещата, двамата подсъдими обяснили на св. К., че са собственици нa посочения лек автомобил (въпреки, че знаели, че са само ползватели и като такива нямат законово право да се разпореждат с нeгo).

Казали му, че искат да продадат собствеността върху автомобила, св. К. огледал превозното средство и гo харесал.

Двамата подсъдими въвели в заблуждение св. К. и формирали у него неправилни представи относно това, че са собственици на автомобила, кoйтo продават и могат да се разпореждат с нeгo. B резултат на това, св. К. взел решение да закупи автомобила oт подсъдимите. Преди да бъде подписан дoгoвopa обаче, св. К. поискал автомобила да бъде регистриран в Република България.

Тъй като, към него момент лекият автомобил „Ауди Кю 3“ ("Audi Q3"), с рама № WAUZZZ8UODR037427, с регистрационен номер WU C 9525 все още не бил обявен за издирване, след получаване на отговор от компетентните немски власти и поради липса на пречки, на 24.06.2016 г. в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна била извършена първоначална регистрация на лек автомобил „Ауди Кю 3“ ("Audi Q3"), с рама № WAUZZZ8UODR037427

Превозното средство билo регистрирано с рег. № B 0347 BK на името на подс. С.Ю.Т.-Б..

Междувременно, на датата 10.06.2016 г. двамата подсъдими сключили граждански брак, като фамилията на подсъдимата била променена от Т. нa Т.

5

— Б..

След регистрацията на автомобила в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, през месец юли 2016 г. двамата подсъдими отново се срещнали със св. К. и отново го уверили, че притежават собствеността върху лек автомобил „Ауди Кю 3“ ("Audi Q3"), с рама № WAUZZZ8UODR037427 с рег. № B 0347 BК и респ. че могат да се разпореждат с него. За да бъдат по — убедителни и да поддържат създадените у него неверни представи се легитимирали като такива, като му представили талоните за регистрация на автомобила издадени oт сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна.

Въведен в заблуждение, на 22.07.2016 г. в гр. Варна св. К. сключил договор за покупко – продажба с подс. С.Ю.Т. –Б. и съпругът й подс. Н.К.Б., по силата на който контракт те продали на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД с управител и представляващ св. С.Ж.К. лек автомобил „Ауди Кю 3“ ("Audi Q3"), с рама № WAUZZZ8UODR037427

Ha същата дата (22.07.2016 г.), преди сключеният договор дa бъде нотариално заверен, св. К. заплатил договорената зa автомобила парична сума, като превел от сметката нa „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД по банкова сметка с титуляр подс. Т. – Б. сума в размер на 30000 лева.