Решение № 2100 от 28.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2100 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20241100105846 по описа за 2024 година

Производството е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът А. Т. Д., ЕГН ********, с адрес гр. София, Район „******** твърди, че е собственик на 1/16 от недвижим имот с идентификатор *** с площ 4430 кв.м. находящ се в гр. София, Район „******** при съседи недвижим имот с идентификатор ***, недвижим имот с идентификатор ***, недвижим имот с идентификатор ***, недвижим имот с идентификатор ***, недвижим имот с идентификатор ***, недвижим имот с идентификатор ***, недвижим имот с идентификатор ***, недвижим имот с идентификатор ***, недвижим имот с идентификатор ***, недвижим имот с идентификатор *** находящ се в гр. София, Район „******** с предходен адрес гр. София, Район „Красна поляна“, ул. „********.

Твърди, че на 10.12.1989 г. баща му е платил продажна цена и придобил владението на гореописания имот от Общинска фирма „Софстрой“ и на 01.02.1996 г. е предал владението на ищеца, който от тогава до сега упражнява фактическа власт върху недвижимия имот, включително е достроил сгради и е издигнал ограда около имота. При условие на евентуалност, в случай че съда не признае придобИ.ето на собствеността на процесния имот въз основа на извършената покупко-продажба, ищецът А. Д. твърди друго придобивно основание - добросъвестно давностно владение, присъединявайки и това на праводателя си - неговия баща, владял имота в периода 10.12.1989 г. - 01.02.1996 г. към своето давностно владение от 01.02.1996 г. до предявяването на исковата молба на 23.02.

2024 г. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения установителен иск и да го признае за собственик на процесния имот по отношение на 1 ответника. Претендира разноски по делото.

Според ищеца първоначално процесния недвижим имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ДСО „Софстрой“, което било видно от извлечение от „Ръчна скица“ на кв. Красна поляна, „Барите-Тресурите“1 етап, Полигон №73 от 31.01.1977г. Навява доводи, че в последствие със съдебни решения от 11.07.1989 г. и после от 20.10.1998 г. на СГС ДСО „Софстрой“ било преобразувано първо в ОФ „Софстрой“ и след това в „Софстрой“ ЕАД. Излага становище, че съгласно чл. 1, ал. 1 на Постановление № 201 на МС от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия и чл. 17а от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) „при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти които са предоставени за стопанисване управление се внася в капитала на тези дружества освен ако факта за тяхното преобразуване не е посочено друго“, което следвало да се прилага по аналогия и за общински предприятия.

Баща му платил продажна цена за придобИ.ето на собствеността на процесния имот на „Софстрой “ЕАД през 1989 г., в следствие на което придобил собствеността върху него и от тогава до сега първо бащата на ищеца, след това ищецът владее имота.

Моли съдът да уважи и ска и претендира разноски.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА гр. София оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че не е налице доказателство, че бащата на ищеца е придобил процесния имот от „Софстрой“ ЕАД. Навежда възражения, че по отношение на имота има издаден Акт за държавна собственост №3230/1955г., съгласно който имотът е бил отчужден от държавата от предишните собственици срещу обезщетение. В последствие за процесният имот са били издаден Акт за държавна собственост №1014/20.04.1970 г. и Акт за общинска собственост №113 от 28.10.1997 г. и Акт за частна общинска собственост №1214/16.03.2016 г., в които не пишело други лица да имат права по отношение на имота.

Моли съдът да отхвърли иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към делото са приложени извадки от „Ръчна скица №76 кв. Красна поляна, „БаритеТресурите“1 етап, ******** /л. 8 и 9/, както и скица, в която е записано в участъка на ПИ 794 „общежитие на ДСО Софстрой“. Също така от разписен лист за Кв. Красна поляна, Баритетресурите 1 етап /л. 95/ е видно, че срещу номер на имот № 794 (двор) отново е вписан ДСОСофстрой. Липсва номер и дата на документа за собственост.

Приложено е Решение от 11.07.1989 г. на СГС /л. 10/, съгласно което ДСО „Софстрой“ да бъде регистрирано като ОФ „Софстрой“, както и Решение №4 от 20.10.1998 г. на СГС /л.11/, с което ОФ „Софстрой“ е преобразувано в „Софстрой“ ЕАД.

Съгласно Акт за държавна собственост №3230/1955г. процесният имот е бил 2 отчужден, като на бившите собственици е бил предоставен друг имот - парцел 9 в ж.к.

„Красна поляна“ и е заплатена сума за разликата в стойността.

В Акт за държавна собственост №6179 (3322) /20.04.1970 /л.40/ е описано, че имот, находящ се на ул. ******** е „стар общински имот в местност Факултета“ „планосн. №1240, полиг. №97“ , представлява „четири декара в местн. Факултета на ул. Боронеш и Бръшлян“ а в графата за наименование на учреждението или предприятието, на което имотът е отстъпен за ползване е написано „ДРНС – дадено на Софжилфонд“.

В Акт за държавна собственост №6179 (1014) /20.04.1970 /л.42/ е описано, че имот, находящ се на ул. ******** е „стар общински имот в местност Факултета“ „планосн. №1240, полиг. №97“ , представлява „четири декара в местн. Факултета на ул. Боронеш и Бръшлян“ а в графата за наименование на учреждението или предприятието, на което имотът е отстъпен за ползване е написано „ДРНС – дадено на Софжилфонд“.

В Акт за държавна собственост №6180 (1015) /20.04.1970 /л.44/ е описано, че имот, находящ се на ***, полиг. №97“ от 1800 кв.м. , представлява „празно място в местн. Факултета“ в графата за наименование на учреждението или предприятието, на което имотът е отстъпен за ползване е написано „ДРНС – дадено на Софжилфонд“.

Приложен е и АОС №113/25.10 1997 г. /л. 25/ за имот с пл. н 794 в кв. Факултета и местонахождение – гр. София- ул. ********. Като правно основание на което имотът е станал общински е посочено „чл. 56 от ЗОС и скица на Техническата служба“.

По делото е приложен и Акт за общинска собственост №1214 от 16.03.2016 г. за поземлен имот с пл. №794, кв.м „Факултета“, отреден за детска градина, с идентификатор *** съгласно скица №53258 от 05.02.2016 г., нанесени в КККР, одобрен със заповед №РД 18-50/02.11.2011г. на изп. директор на АГКК с площ от 4430 кв. м. /л. 24/ Съгласно скица на поземлен имот №15-468661-08.05.2024 г. на АГКК за процесния поземлен имот с идентификатор *** (предишен идентификатор 794) с адрес на имота гр. София, Район „Красна поляна“, ул. „******** с начин на трайно ползване „за друг обществен обект, комплекс“, в която е вписан ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА като собственик по данни от КРНИ съгласно Акт за общинска собственост №63 от 30.05.2016г. издаден от СВ-София.

По делото е приложен и Констативен акт №13 по чл. 225а от ЗУТ /л. 60-61/, съгласно който поземлен имот с идентификатор *** е частна общинска собственост съгласно Акт за частна общинска собственост №124/16.03.2016 г., а в него е издигнат строеж, собственост на ищеца А. Д.. В т. 5 „Установени нарушения“ е описано, че строежът е изпълнен без одобрени строителни книжа, без отстъпено право на строеж, в противоречие с устройствения статут на терена, върху който е изграден, поради което съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ същият следва да се счита за незаконен. Тъй като строежът е изграден през 2006 г. В имот частна общинска собственост, противоречие с устройствения статут на терена, за него са неприложими хипотезите на пар. 127, ал. 1 от ПЗР 3 на ЗИД на ЗУТ и не може да се счита за търпим.

Със Заповед №РА-30-237/25.06.2018г. на Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ /л.58/ се нарежда ищецът А. Д. в качеството на собственик на незаконния строеж да премахне същия. Описано е, че в законоустановения срок в районната администрация не е постъпило възражение, нито са представени изискуемите от закона одобрени проекти и валидно разрешение за строеж.

От събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез разпит на свидетелите на ищеца – Р.Х.М. и Е.С. Д.а, които обитават същия поземлен имот, се установява, че ищецът живее във „Факултета“ на улица „******** от 1989 г. На мястото живеят с много хора със своите семейства в бараки и къщи, които те самите са си построили.

Разказват, че когато са се нанесли не са имали вода и ток, но са отишли в общината и са им пуснали такива. Свидетелите заявяват, че знаят , че преди имотът е бил на „Софстрой“, но от години го обитават те, като са затворили пространството и споделят общ двор.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск за установяване спрямо СТОЛИЧНА ОБЩИНА право на собственост на А. Т. Д. върху на идеална част от урегулиран поземлен имот с идентификатор *** с площ 4430 кв.м. находящ се в гр. София, Район „******** с твърдение, за покупка на имота,евентуално изтекла придобивна давност чрез осъществено владение в продължение на повече от 10 години върху реална част горния УПИ.

Искът е неоснователен.

На първо място твърдението на ищеца, според което неговият баща е придобил собствеността върху процесния недвижим имот чрез заплащане на продажна цена на дружеството „Софстрой“ ЕАД, остава напълно недоказано. По делото не са ангажирани никакви доказателства за съществуването на договор за покупко-продажба между бащата на ищеца и посоченото дружество. Такъв договор не е представен пред съда, нито са налице косвени доказателства, които да установяват неговото сключване, съдържание или изпълнение.

За да у основателен искът ищецът следва да установи както самото сключване на договора в съответната форма, така и плащането на продажната цена и предаването на владението върху имота.

Нито един от тези елементи не е доказан. Поради това съдът приема, че заявен на това основание искът е неоснователен.

Относно придобИ.е по давност на 1/16 ид. част от урегулиран поземлен имот с идентификатор *** с площ 4430 кв.м.

Според действащото законодателство - чл. 200, ал.1 от ЗУТ владението върху 4 определена реална част от парцел може да доведе до придобИ.е по давност на тази реална част, и то само при определени условия /ако са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери на парцелите/, но не и на идеална част от целия парцел.

С оглед твърденията на ищеца след изменението на иска, че е владял определена реална част от имота /там където го е бил застроил/ съдът намира, че предвид това е налице изначална невъзможност на придобИ.е по давност на идеална част от УПИ чрез владение на реална част от него и само тази причина е достатъчна да се приеме, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли, без да се изследват твърденията владял ли е ищеца част от имота, каква част, през кой период /с оглед забраните за придобИ.е на имоти частна общинска собственост до определен момент-1999 год. и мораториум върху теченето на давността от 2006 год./ и дали го е владял явно,непрекъснато и необезпокоявано.

Ето защо предявения иск с основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото А. Д. следва да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА сумата от 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т. Д., ЕГН ******** против СТОЛИЧНА ОБЩИНА гр. София с БУЛСТАТ 000696327 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик по силата на покупка от 1989 г., евентуално по силата на придобивна давност на 1/16 от недвижим имот с идентификатор *** с площ 4430 кв.м. находящ се в гр.