Решение № 166 от 01.09.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 367/2025
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 01.09.2025
- В сила
- 01.09.2025
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, МАРИАН ВАСИЛЕВ ИВАНОВ, ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.2 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.2 б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 105, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 и 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. Плевен, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:
ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА
МАРИАН В. И. при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от МАРИАН В. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600367 по описа за 2025 година Като разгледа докладваното от съдия Мариан И. ВНОХД № 367/2025 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 4/15.01.2025 година по НОХД №1910/2023 г., Районен съд – Плевен признал М. Х. Х. – ЕГН **********, за виновен в това, че за времето от неустановена дата на месец януари 2020г. до 21.08.2020 година включително, при условията на продължавано престъпление, в село Милковица, област Плевен и в град Гулянци, област Плевен, извършил следните деяния:
1. на неустановена дата през периода месец януари 2020 година месец февруари 2020 година включително в село Милковица, област Плевен се заканил на И. П. Н. ЕГН: ********** с убийство казал му, че ще го убие, ще му запали къщата и семейството - като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
2. на 21.08.2020 година в град Гулянци, област Плевен, се заканил на И. П. Н. ЕГН: ********** с убийство - казал му, че ще го убие и направил драскотини по лицето му с контактен ключ за лек автомобил, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.2 ал.1 НК във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ НК, го осъдил на ПРОБАЦИЯ, при следните вид и размер на пробационните мерки:
1
1. на основание чл.42а ал.2 т.1 НК – “Задължителна регистрация по настоящ адрес” - гр. Плевен, местност „Стражата 701“, №1403, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност ДВА пъти седмично;
2. на основание чл.42а ал.2 т.2 НК – “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Със същата присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия да заплати направените разноски както следва: 948,60 лв.
/деветстотин четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки/ - по сметка на ОДМВР – Плевен, 300 лв. /триста лева/ - по сметка на РС – Никопол и 706,68 лв. /седемстотин и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ - по сметка на РС – Плевен.
Недоволен от постановената присъда подсъдимия М. Х. Х. я обжалва чрез защитника си адв. А. К. от АК – Плевен. С въззивната жалба и допълнителното изложение се правят оплаквания за неправилност, необоснованост и по същество за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се доводи, че първостепенният съд е приел за достоверни единствено „обвинителните доказателства“ по делото, като не е обсъдил показанията на свидетелите Д. Х.а и И.И.. Твърди се, че липсва обсъждане и на протИ.речията между показанията на Т.П., К.К. и П.Т.. Твърди се, че в мотивите декларативно са отхвърлени т. нар. „доказателства с оправдателен характер“. Счита се, че разсъжденията на съда разкриват очевидни нарушения на чл. 107, ал. 5, вр. с чл. 14 от НПК. Излагат се доводи за безкритичност към показанията на частния обвинител и съжителката му. Счита се, че са налице и липса на мотиви, изразяваща се в липса на анализ и съпоставка на целия доказателствен материал. Твърди се, че второто обвинение е измислено от пострадалия Н., като липсва какъвто и да е анализ на обърканите му показания. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от защитника и от подсъдимия. Отново се твърдят нарушения на чл. 13, ал. 1; чл.чл. 14, ал. 1 и ал.
2 от НПК, довели до грешни фактически изводи. По същество се преповтарят изложените доводи и становища в жалбата и допълнителното писмено изложение. Направено е искане за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като е налице нарушение на чл. 14 от НПК.
Въззивният жалбоподател-подсъдимия М. Х. Х. поддържа казаното от защитника си. Иска да се отмени наказанието или да се върне делото за преразглеждане.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Изразява становище, че не са допуснати съществени процесуални нарушение на ДП и на съдебното следствие, поради което моли да се потвърди присъдата.
Адвокат И. Ц. от АК – Плевен, повереник на частния обвинител И. П.
Н. поддържа становището на прокурора. Счита въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Заинтересованата страна-частния обвинител И. П. Н. не се явява.
2
Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства, въззивната жалба и допълнителното изложение към същата, становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:
Въззивната жалба и постъпилото допълнително изложение, са подадени в срока чл.319, ал.1 и 4 от НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения:
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:
Към есента на 2019г., подсъдимият бил Управител на „КРИС МАРГХ“ ЕООД-ПЛЕВЕН, което дружество извършвало транспортни услуги.
Съпругата на подсъдимия – свидетелката Д. Х.а се занимавала със счетоводните работи на ДРУЖЕСТВОТО, а негов роднина по сватовство – свидетелят И.И., макар да управлявал собствена транспортна фирма, де факто, също подпомагал дейността на фирмата, управлявана от Х.. През есента на 2019г., свидетелят И. П. Н. търсел работа като шофьор. Посредством съдействието на св.И., на 18.11.2019 година, между И. Н. като работник и „КРИС МАР-ГХ“ ЕООД-ПЛЕВЕН /ДРУЖЕСТВОТО, с Управител подсъдимият Х./ - като работодател, бил сключен Трудов договор №00000010/18.11.2019г., като Н. бил назначен на длъжност „Шофьор лекотоварен автомобил“. Непосредствено след това, на свидетеля било предоставено съответно МПС и му бил възложен курс на територията на Република Австрия, а след завръщането му от същия курс, Н. извършил и курс на територията на Федерална република Германия. Тъй като не бил доволен от условията на работа, в т.ч. – считал, че начина, по който му били възлагани превозите, го принуждавали да извършва нарушения на законодателството на споменатите по-горе две държави, след завръщането си от втория курс, св.Н. взел решение да напусне работа. На практика, св.Н. нямал лични отношения с подсъдимия, тъй като за започването на тази работа, бил в комуникация единствено със св.И.И.. Ето защо, още след първия си курс, св.Н. споделил със св.И., че не му допада работата и желае да напусне, а след споменатия вече втори курс, на неустановен ден в края на м.януари или началото на месец февруари 2020г., св.Н. оставил повереното му МПС /бус/ в базата на дружеството, находяща се в „КАЙЛЪКА РЕСУРС“ – ПЛЕВЕН, а ключовете – предал на свой колега, за да ги препредаде на подсъдимия Х., който към момента отсъствал от базата. Когато научил за своеобразното напускане на св.Н., подсъдимият силно се разгневил. Така, на неустановена дата през месец януари-месец февруари, М. Х. се свързал по телефона с Н. и му потърсил сметка за напускането.По това време, Н. се намирал в дома си в с.Милковица.
Подсъдимият попитал Н. къде е и няма ли да ходи на работа, при което Н. отвърнал, че му е оставил всичко - буса и ключовете, както и че повече няма да работи при тези условия. Това разгневило подсъдимия още повече, който остро му заявил, че ще го убие, ще му запали къщата и семейството. На свой ред, св.Н. се притеснил от чутото, изпитал страх от отправените закани и се свързал със св.И.И.. Разказал му за протеклия телефонен разговор с М. Х., а св.И., на свой ред, поел ангажимента да разговаря с подсъдимия, за да не 3 притеснява повече Н.. В края на м.януари-началото на м.февруари 2020г. последвали още няколко телефонни позвънявания от страна на М. Х., при които подсъдимият се заканвал на Н., че ще го убие, ще запали него и семейството му. При един от тези разговори, Н. пътувал с автомобил и бил заедно с фактическата си съжителка – св.П.С., като по време на разговора пуснал високоговорителя на телефона си и тя също чула отправяните закани от страна на М. Х.. В крайна сметка, след намеса на св.И.И., подсъдимият преустановил тези телефонни повиквания. Свидетелят Н. обаче изпитал страх, притеснение от случилото се; споделил за тези закани и със свой колега – Т.П., който работел за транспортната фирма на И.И.. На този етап обаче, Н. не пожелал да сезира правоохранителните органи, тъй като счел, че случаят, все пак е приключил, още повече, че междувременно, трудовото му правоотношение с дружеството било прекратено със Заповед №11/04.02.2020г., издадена от името на Управителя на същото. В края на месец юни 2020г., подсъдимият Х. бил призован в ОП-ПЛЕВЕН, във връзка с работата по преписка №1238/2020г. по описа на ОП-ПЛЕВЕН. Същата била образувана по отправена молба за правна помощ от страна на австрийските власти - за набавяне на сведения кое лице е управлявало конкретно МПС /регистрирано на името на М. Х./ - на 20.11.2019г., на територията на Република Австрия. Преписката била разпределена за работа на свидетеля Г.Л.Л.. Подсъдимият Х. се явил в ОП-ПЛЕВЕН и разговарял със св.Л. във връзка с посочената молба за правна помощ, като го уведомил, че всъщност, в очертания времеви период, автомобилът е бил управляван от И. П. Н.. В тази връзка, още от кабинета на св.Л., М. Х. се свързал по телефона със св.Н. и го уведомил, че трябва да си предостави личните данни, тъй като има наложена санкция от австрийските власти, датираща от времето, когато е извършвал курс за „КРИС МАР ГХ“. Казал му, че е в прокуратурата и му дал да разговаря със св.Л.. От своя страна, Н. отказал да предостави личните си данни и преустановил телефонния разговор. Така случилото се обаче, допълнително притеснило И. Н., защото свидетелят си спомнял отправените му от страна на Х. закани няколко месеца преди това и счел, че явно подсъдимият се опитва да му навреди, използвайки някакви свои познанства в Прокуратурата. Ето защо, скоро след така проведения телефонен разговор - на 01.07.2020г., И. Н. отправил Сигнал до началника на РУ-ГУЛЯНЦИ, като по случая била започната предварителна проверка. След нейното приключване, с Постановление от 10.08.2020г. било образувано досъдебно производство №Д1953/2020г. по описа на РП-ПЛЕВЕН. В рамките на така образуваното досъдебно производство, на 21.08.2020г. свидетелят Н., подсъдимият Х. и св.И.И. били призовани да се явят в РУ-Гулянци. В близост до сградата на полицейското управление, подсъдимият забелязал Н. и решил да пристъпи към нова саморазправа. По това време Н. се придвижвал от сградата на полицейското управление към наблизо паркирания си лек автомобил.Отключил същия, седнал на мястото на водача и отворил преден ляв прозорец на автомобила. В този момент, М. Х. изненадващо се приближил към Н. и използвайки, че прозорецът на предна лява врата е отворен, се пресегнал във вътрешността на автомобила, извадил контактния ключ от таблото на автомобила, след което започнал да нанася удари на Н. с ръка и с така държания ключ - в областта на лявата страна на главата на свидетеля, при което му причинил охлузвания – три драскотини /с дължина, съответно – 4 около десет см, около четири см и около осем мм/ - в областта на основата на долен ляв клепач и лява скула, левия устен ъгъл, устния кант, които довели до страдание. Докато нанасял ударите, подсъдимият гневно викал на Н., че ще го убие, псувал го на майка и искал от него да подпише неустановени по делото документи. След това, подсъдимият се дръпнал настрани, св.Н. използвал възможността, излязъл от автомобила си и се върнал в сградата на РУ – Гулянци, където се оплакал на свидетеля Н.С.Н. – полицейски инспектор при същото РУ, за това ново посегателство над неговата личност. Впоследствие, на същия ден, Н. бил прегледан от лекар при КСМД при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен и му било издадено СМУ №397/2020г.
Разпечатката съдържа 32 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9dc0df91-9698-407f-a607-3a0ca8d60b0d