Определение № 622 от 09.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. Ловеч, 09.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20234300500063 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 463, ал.1 вр. чл.278, ал.4 вр. чл. чл.

273 вр. чл. 248 ГПК (изменение на решението по разпределение в частта за разноските)

Производството е образувано по постъпила е молба с вх. № 3440/14.06.2023 г. от „Б.и - 91“ ООД чрез процесуален представител адв. Г. Б..

Моли съда на основание чл.248 ГПК съдът да отмени решение № 98/22.05.2023 г., в частта, с която „Б.и - 91“ ООД са осъдени да заплатят разноски на длъжника „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД сумата от 425.00 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. В жалбата излага съображения, че като взискател „Б.и - 91“ ООД не са дали повод за образуване на делото, нито е оспорило основателността на жалбата. Твърди, че като взискател не е причина длъжникът да направи тези разноски. Посочва, че длъжникът с поведението се допринесъл за изготвяне на разпределение и след това за отменянето му.

Цитира съдебна практика. Моли съда да приложи чл.78, ал.2 ГПК като отмени решението в атакуваната част, с която са осъдени да заплатят разноски.

Проведена е процедура по чл. 463, ал.1 вр. чл.278, ал.4 вр. чл. чл. 273 вр. чл. 248, ал.2 ГПК. В указания срок само присъединените взискатели „ВЪЗРАЖДАНЕ - КАСИС“ ООД, ЕИК ********* са подали становище, в което сочат, че се поддържат изложеното в подадената молба и считат, че не 1 следва да им бъдат възлагани разноски, тъй като не са дали повод за подаване на жалбата.

Длъжника „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД чрез процесуален представител адв. Й. П. не подавана становище по молбата. Взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД, ЕИК ********** и присъединените взискатели: НАП, „АГРОЗАЩИТА“ ЕООД ЕИК *********, „КРИС ТРАНС 03“ ООД ЕИК

********** не подават в указания срок становище по молбата по чл.248 ГПК.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в молбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта на молбата

Молбата изхожда от страна по делото чрез неин процесуален представител с надлежно учредена представителна власт. На основание чл.463, ал.2 ГПК решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаването му. Решението е връчено на „Б.И - 91“ ООД на 06.06.2023 г., поради което срокът за обжалване изтича на 13.06.2023 г. На основание чл.248, ал.1 ГПК срокът за подаване на молба за изменение на решението в частта за разноски е в срок за обжалване, поради което срокът по чл.248 ГПК изтича на 13.06.2023 г. Молбата е подадена на 13.06.2023 г. (чрез куриер), поради което е в законовия преклузивен срок по чл.248 ГПК. Заплатена е държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на АС – Велико Търново, въпреки, че държавна такса по молбата по чл.248 ГПК не се дължи. Жалбата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна

Изпълнително дело № 499/2018 г. е образувано по молба на взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД срещу длъжника „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и солидарните длъжници Д. П. С. и С. П. С.. Делото е образувано пред ЧСИ И.

Л. с рег. № 903.

През 2019 година, по молба на взискателя „ЗЛАТЕКС“ ООД, на основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, изпълнителното дело (ИД) е преобразувано към ЧСИ В. П. с рег. № 879 по номер № 474/2019 г. Към дело в периода 20202021 година са присъединени следните кредитори: НАП, „АГРОЗАЩИТА“ ЕООД ЕИК *********, „ВЪЗРАЖДАНЕ - КАСИС“ ООД, ЕИК *********,

„КРИС ТРАНС 03“ ООД ЕИК ********** и „Б.И-91“ ООД ЕИК *********.

2

По делото е изготвено Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 25278/21.10.2022г. (л.3509-3510, том IX от ИД). Същото е обжалвано от длъжника „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД на основание несеквестируемост на постъпилите суми, за което е образувано настоящото дело. В производството по чл.463 ГПК само взискателят „ЗЛАТЕКС“ ООД изразява становище за неоснователност на жалбата и нейната недопустимост.

Присъединените кредитори НАП, „АГРОЗАЩИТА“ ЕООД ЕИК *********, „ВЪЗРАЖДАНЕ - КАСИС“ ООД, ЕИК *********, „КРИС ТРАНС 03“ ООД

ЕИК ********** и „Б.И-91“ ООД ЕИК ********* не подават становище по жалбата.

С решение № 98/22.05.2023 г. съдът е уважил жалбата на длъжника срещу Постановлението на ЧСИ, отменил е същото и е изготвил ново такова.

С решението съдът се е произнесъл и за претендираните от жалбоподателя – длъжник разноски в производството по чл. 463 ГПК. В тежест на всички взискатели съдът е възложил да заплатят на длъжника „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД сумата от 425.00 лева, представляващи разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че с оглед изхода на делото и основателността на жалбата, а именно, че разпределението по чл.463 ГПК не е правилно, то на общо основание загубилата страна дължи разноски.

В подадената молба от присъединения кредитор „Б.И-91“ ООД, както и от „ВЪЗРАЖДАНЕ - КАСИС“ ООД са изложени твърдения, че не следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в това производство, тъй като с поведението си не са дали повод за образуване на делото. Позовават се на съдебна практика на окръжни и апелативни съдилища. Една част от тях приемат, че в производството по чл.463 ГПК разпоредбата на чл.78 ГПК не е приложима, а в другия съдебен акт, че разпоредбата на чл.78 ГПК е приложима в обжалване разпределението на съдебния изпълнител, поради което трябва да се изследва процесуалното поведение на страните, за да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.

От правна страна

При установяване на съдебната практика по случая, съдебният състав установи противоречия. Една част от съдилищата приемат, че чл.78 ГПК не е приложим в обжалване действията на съдебния изпълнител (СИ) и по 3 обжалване на разпределението - чл.463 ГПК (Решение № 118 от 27.06.2023 г. на АС – Велико Търново по в. гр. д. № 231/2017 г., Решение № 263289 от 09.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 16320/2019 г., Решение № 333/13.12.2017 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 487/2017 г., Решение № 147/02.08.2023 г.).

Друга част от съдилищата приемат, че на общо основание чл.78 ГПК е приложим в производството по обжалване действия на СИ и по чл.463 ГПК (Решение № 1074 от 26.09.2019 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 1765/2019 г., Решение № 131 от 17.07.2023 г. па ПАС по в. гр. д. № 360/2023 г., Решение № 12 от 19.01.2018 г. на ПАС по в. гр. д. № 740/2017 г., Решение № 7 от 12.01.2023 г. на ПАС по в. гр. д. № 594/2022 г., Решение № 488 на САС по в. ч. гр. д. № 1008/2016 г., Решение № 876 от 22.07.2023 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 746/2023 г., Решение № 282 от 19.072023 г. на ОС – Русе по в. гр. д.

№ 349/2023 г., Решение № 280 от 18.07.2023 г. на ОС – Русе по в. гр. д. № 337/2023 г., Решение № 53 от 08.02.2019 г. на ОС – Плевен по в. гр. д. № 682/2018 г., Решение № 2847 от 1.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 13548/2022 г., Решение № 868 от 6.07.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 455/2022 г., Решение № 122 от 4.07.2023 г. на ВтАС по в. гр. д. № 260/2023 г., Решение № 195 от 26.07.2019 г. на ВтАС по в. гр. д. № 252/2019 г.). Трета част, включително е от първата група, приемат, че чл.78 ГПК се прилага, поради което изследват поведението на страната дали е оспорила подадената жалба и е дала повод за завеждане на делото (Решение № 43 от 24.03.2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в. гр. д. № 52/2017 г., Решение № 2408 от 28.04.2017 г. на ОС – Благоевград по в. ч. гр. д. № 239/2017 г.). В друга част е застъпена тезата, че се прилага чл.78 ГПК в посочените производства, но само когато разноските са в полза на кредитора (Решение № 122 от 27.04.2020 г. на ВтАС по в. гр. д. № 48/2020 г.., Решение № 552 от 7.11.2014 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 566/2014 г.).

За решаване на делото настоящият състав приема, че следва да се отговори на процесуалноправния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно: „Приложима ли е разпоредбата на чл.78 ГПК в производството по обжалване на разпределението по чл.463 ГПК“.

Исковият, обезпечителният и изпълнителният процес са трите процесуални форми на защита, които са на разположение на страната, която се счита титуляр на накърнено материално субективно право. Според 4 формата на накърняване на правото страната избира съответната форма на защита: при оспорване на правото – исковия процес, при застрашаване на правото – обезпечителния процес, а при неудовлетворяване на правото – изпълнителния процес. Трите форми на процесуална защита не са последователни фази на един и същи процес. Те може да се осъществят във всяка последователност, също и паралелно (т.5 ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС). Изпълнителното производство е сурогат на липсата на доброволно изпълнение на материалното право от страна на длъжника в полза на кредитора.

Като елемент на защитата на взискателите и длъжниците в хода на изпълнителния процес, законодателят е предоставил правната възможност за обжалване на Постановлението за разпределение – чл.463 ГПК. Съгласно приетото т.1 от ТР 2/22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.463 ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, като въззивна. Изрично е текста на разпоредбата на чл.463 ГПК препраща, че производството се разглежда по реда на чл.278 ГПК (обжалване на определения), съгласно който текст на алинея 4 на чл.278 ГПК се прилагат правилата за обжалване на решенията (Глава X X ГПК), т.е. обжалване на решения. След като изричният текст на чл.463 ГПК препраща към чл. 278 ГПК, а той към исковият процес, то следва, че за производството по чл.463 ГПК е приложима разпоредбата на чл.78 ГПК.

Налице е изрично препращане, което означа и изрично тълкуване на разпоредбата и правомощията на окръжния съд при разглеждане на жалбата и произнасяне в частта за разноски.

Второ, разпоредбата на чл.78 ГПК се намира в Част Първа „Общи правила“ на ГПК и при систематичното й тълкуване може да се направи правен извод, че разпоредбата се отнася за целия граждански процес (исково, обезпечително, изпълнително, охранително производство), доколкото няма специални правила, на принципа lex specialis derogat legi generali (специалният закон отменя общия закон ).

Трето, изпълнителното дело се образува по молба на взискателя, който притежава изпълнителен титул (изпълнителен лист), легитимиращ го получател на престацията. Съдебният изпълнител извършва действия от негово име, но по негово нареждане (чл.426 ГПК). По изключения частният 5 съдебен изпълнител (ЧСИ) има други правомощия съгласно чл.18 ЗЧСИ, но те са само толкова доколкото взискателят го е овластил. Следователно и в този случай, СИ действия по поръчка на взискателя и представя неговата воля при изпълнение на престацията (вземането). Само на това основание, всички действия, извършени от СИ, се считат за извършени от взискателят. Той е този който движи изпълнителния процес и от него зависи извършването на действия. За разлика от исковия процес (в който ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес ), в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). В принудителното изпълнение взискателя трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, независимо дали е с молба по чл.426 ГПК или овластяване по чл.18 ЗЧСИ (като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия). В този смисъл всички действия, извършени със съгласието и без противопоставянето на взискателя. На това основание, при евентуална отмяна на действия на СИ като незаконосъобразни (неправилни), взискателят следва да понесе разноските по съдебния контрол на акта или действието на СИ, поради което следва да са приложи правилата на чл.78 ГПК.

Четвърто, отговорността за разноски е обективна и акцесорна и представлява отговорност за неоснователно водене на дело. Ето защо тя се прилага за всяко едно неоснователно образувано гражданско дело, независимо дали са обжалва акт или действие на СИ, съдия по вписвания или акт на съд. Разноските по чл.78 ГПК не са разноски в изпълнителния процес по чл.79 ГПК, поради което се понасят от страна, която неоснователно е завела делото. Ако СИ е извършил незаконосъобразни действия или е постановил такъв акт, то взискателят като инициатор на изпълнителния процес е длъжен да понесе акцесорната отговорност при уважаване на жалбата на длъжника срещу действията или акта на СИ. В този случай взискателят отговаря за това, че поради неговата молба и желание, съдебният изпълнител е извършил незаконосъобразни действия. Ако взискателят не желае да отговаря за незаконосъобразните действия на СИ, същият има правата да поиска прекратяване на изпълнителното дело, да вземе обратно ИЛ или да контролира стриктно действията на СИ, като се отказва от 6 неговите действия и иска законосъобразното им извършване. Обратното, длъжникът следва да понесе тежестта за разноски в производството по обжалване действията на СИ и разпределението по чл.463 ГПК, ако се окаже, че действията и актовете на СИ за законосъобразни и правилни. Този случай той понася отговорност, заради неоснователното водене на делото, което възпрепятства взискателя да се удовлетвори от присъденото му право и забавя процеса.

Разпечатката съдържа 42 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9dc0a1c0-b86a-491f-a44d-ec3c51f91947