Решение № 332 от 04.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. София , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001000361 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 900229 от 08.02.2021 г., постановено по търг. дело № 57/2020 г., Окръжен съд Благоевград, Търговско отделение е осъдил „Никокоп БГ“ЕООД да заплати „Солар Електрис“ООД да заплати сумата от 30 528,55 лева, представляваща сборът от начислен и неплатен от „Никокоп БГ“ЕООД ДДС по общо 23 фактури от 03.02.2018г.;

11.02.2018г.; 07.05.2018г., 07.05.2018г. 21.05.2018г.; 29.05.2018г.; 25.06.2018г; 25.06.2018г., 25.06.2018г.;

26.06.2016г.;

08.07.2016г.;30.07.2018г.;

04.08.2018г.;24.08.2018г.;28.08.2018г.;28.08.2018г.;04.09.2018г.;07.09.2018г;14.09.2018г.;14.09.2018г;2 10.10.2018г и от 21.11.2018г., за извършени строително-монтажни работи на обект „Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл.

***, извършени през периода от януари до наември 2018г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил „Никокоп БГ“ЕООД да заплати „Солар Електрис“ООД разноски по производството в размер на 3381,03 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Никокоп БГ“ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.266 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при 1 съществени нарушения на съдпроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на поискани от страната доказателства в резултат на което страната е била лишена от възможността да докаже твърденията си, че работата предмет на договора изобщо не била приемана от ищеца като възложител по договора, както и че е с недостатъци.

Иска се отмяната на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго с което предявенните искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендират се и направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото е постъпил писмен отговор от „Солар Електрис“ООД, с който се оспорва основателността на жалбата поради съображения, изложени в писмения отговор.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Солар Електрис“ООД срещу „Никокоп“ЕООД, в която са изложени твърдения, че в обект „Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл.

*** по възлагане на „Никокоп“ЕООД ищецът е извършил строително-монтажни работи по изграждане на етапи от обекта, които са обективирани в представените по делото и подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба 23 броя данъчни фактури на общата стойност от 186 155,03 лева. Твърди се, че работата по договора била приета от възложителя, били извършени надлежни плащания на част от сумата по договора в размер на 155 129, 20 лева, като е останала непогасена част от задължението по договора в размер на 31 025, 83 лева, представляваща стойността на дължимия ДДС на паричното задължение на ответника. Предвид изложеното ищецът е поискал да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор ответникът „Никокоп БГ“ЕООД е заявил, че не оспорва съществуването на договорни отношение между него и ищеца „Солар Електрис“ООД, възникнали за изпълнението на строително-монтажни работи в обект „Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл. ***, но е възразил на твърдението на ищеца, че работите са били надлежно приети от него, което да е предпоставка за изплащане на договореното възнаграждение. Твърди се при условието на евентуалност също така, че работата е изпълнена при недостатъци, уговорените строително2 монтажни дейности били изпълнени неточно, в отклонение от уговореното между страните, поради което и според него е налице хипотезата на чл. 265 от ЗЗД за намаляване на възнаграждението на изпълнителя с претендираната от него сума в размер на 31 025, 83 лева.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

С оглед фактическите твърдения на страните в исковата молба и отговора на исковата молба, както и направените в хода на въззивното производство твърдения съдът приема, че между тях не е спорно обстоятелството, че въззивникът „Никокоп БГ“ЕООД е възложил на въззиваемия „Солар Електрис“ООД извършването на строително-монтажни дейности, които са етап от изпълнението на строителен обект „Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл. *** по възлагане на „Никокоп“ЕООД, по който договор „Солар Електрис“ООД е действал като подизпълнител на главния изпълнител „ИСА 2000“ЕООД, което обстоятелство пък е видно от представения по делото и приет като доказателство Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 13.08.2020г.

Между страните не е спори, че възлагането на процесните строително-монтажни дейности е станало устно, без подписване на посмен договор, като възлагането, както и изпълнението на строително-монтажнтите работи ищецът се домогва да докаже посредством представените по делото и приети като доказателства 23 броя данъчни фактури от 03.02.2018г.; 11.02.2018г.; 07.05.2018г., 07.05.2018г. 21.05.2018г.; 29.05.2018г.;

25.06.2018г;

25.06.2018г.,

25.06.2018г.;

26.06.2016г.;

08.07.2016г.;

30.07.2018г.;04.08.2018г.;24.08.2018г.;28.08.2018г.;28.08.2018г.;04.09.2018г.;07.09.2018г;14.09.2018г.;

10.10.2018г и от 21.11.2018г.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.01.2018г. до 30.11.2018г. дружеството „Солар Електрис“ООД е осчетоводило извършването на продажба на материали, стоки и услуги и СМР на „Никокоп БГ“ООД, като за съответните сделки е издало процесните 23 броя фактури, така както са описани по дати и номера в обстоятелствената част на исковата молба. Установява се от заключението на вещото лице, че същите тези фактури с доставчик „Солар Електрис“ООД са били отразени в счетоводството на „Никокоп БГ“ООД, като това дружество ги е осчетоводило и ги е отразило в дневниците за покупки по ДДС на обща стойност от 185 657,69 лева с ДДС. Съответно за периода от 01.01.2018г. до 30.11.2018г. „Никокоп БГ“ООД е извършило погашения на дълга си към „Солар Електрис“ООД в общ размер на 173 885, 06 лева, като в резултат на това е останала непогасена част от задължението му към ищеца в размер на 30 528, 55 лева, което съставлява и размера на исковата сума, представляваща всъщност стойност на дължимия ДДС.

3

От показанията на свидетеля В. С. се установява, че е управител на фирма „Моби“ООД, със седалище в гр. Русе и която фирма по поръчка на „Солар Електрис“ООД е извършвала дейност по доставка и монтаж на строигелни материали на обект „Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл. ***. Доставките през 2018г. били общо седем или осем, като най-общо представлавали доставка на акролит и акрофлекс, които представлявали хидроизолационни смеси, които се поставят по повърхности, за да възпрепятстват газопроникване и водопропускливост. Доставени били също така и ВиК части- тръби, шибъри, спирателни кранове, пожарни шлангове и пр. На обекта по възлагане на „Солар Електрис“ООД също извършвали и услуги с багер като с багера подравнявали едни насипи около самата сграда. Твърди, че доставените от неговата фирма строителни материали били вложени в обекта от „Солар Електрис“ООД, като дейността по строителството била извършвана за период от 3-4 месеца от общо пет или шест работника на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба фактическите твърдения на ищеца са, че между страните е бил сключен договор съгласно който за него като изпълнител е възникнало задължение не просто да достави, а да вложи доставените от него по възлагане на ответника строителни материали в дейности по изграждане на етап от цялостното изпълнение на обект „Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл. ***, по който договор неговият възложител се явява само подизпълнител.Това е така, защото по волята на страните процесът на трудовия резултат изрично е включен в съдържанието на договора, което го определя като такъв за изработка, а не за продажба.

Следователно същественият признак на задължението на ищеца е дейността по изработването и създаването на трудовия резултат, поради което и за този договор следва да са приложими общите разпоредби на договора за изработка по чл.258 и следв. от ЗЗД, а не по чл.327, ал.1 ТЗ, както неправилно е квалифицирал претенцията на ищеца първоинстанционния съд.

4

Независимо че е квалифицирал иска и като такъв по чл.327, ал.1 ТЗ, това обстоятелство не води до недопустимост на решението в тази част, тъй като съдът се е произнесъл съобразно наведените от ищеца фактически твърдения и отправен петитум. В случая погрешната квалификация би могла да се отрази единствено на правилността на решението.

Съгласно разпоредбата на Чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Това легално определение на договора за изработка го определя като консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие ; двустранен защото създава задължения и за двете страни- за едната да изработи нещо, а за другата да приеме изработеното и да го плати; възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна по правоотношението следва да му заплати възнаграждение. Договорът за изработка е и неформален- той следва да се счита сключен,щом се постигне съгласие между страните относно съществените условия на договора, които се отнасят до предмета на задълженията и на двете страни по договора без да е необходимо съгласието да бъде изразено в някаква строго определена от закона форма.

В настоящия случай, както се посочи по-горе между страните не е спорно обстоятелството, че е бил сключен договор по силата на който за въззиваемия „Солар Електрис“ООД е възникнало задължението да извърши строително-монтажни дейности, които са само етап от изпълнението на строителен обект „Инсталация за производство за биотор и биогаз чрез сух термофилен процес при преработка по метод суха метанизация“, находящ се в землището на гр.***, общ. ***, обл. *** по възлагане на „Никокоп“ЕООД, по който договор „Солар Електрис“ООД е действал като подизпълнител на главния изпълнител „ИСА 2000“ЕООД, което обстоятелство се установява от представения по делото и приет като доказателство Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 13.08.2020г.