Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260151 от 29.03.2021, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 167/2021
Вид
Определение № 260151
Подписан
29.03.2021
В сила
29.03.2021
Състав
КРИСТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА, ПЛАМЕН ДИМИТРОВ ПЕТКОВ, НЕДЯЛКА НИКОЛОВА НИНОВА

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.София 29 март 2021 г.

Софийски окръжен съд, наказателно отделение – първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

КРИСТИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.ч.н.д. № 167 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІІ, във вр. с чл.306 ал.3, вр. ал.1, т.4 от НПК.

С определение от 05.02.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановено по н.о.х.д. № 412/2020 г. по описа на същия съд, е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК, С.Й.Е., с ЕГН **********,***, да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита в двете фази на наказателното производство по посоченото дело.

Срещу така постановеното определение, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от осъдения С.Й.Е., с искане за неговата отмяна, поради неправилността и незаконосъобразността му. Сочи се, че при постановяването му първоинстанционния съд не е взел в предвид финансовото състояние на осъдения Е. – липса на трудова ангажираност, която да е източник на доходи за семейството му, както и обстоятелствата, че е родител на две малолетни деца и е в съвместно съжителство с жена, която също е безработна.

С. окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:

С влязла в сила на 14.10.2020 г. присъда

/споразумение/ на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 412/2020 г. по описа на същия съд, жалбоподателят /тогава подсъдим/ С.Й.Е. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.

В досъдебното производство по посоченото наказателно дело, процесуалното представителство на подсъдимия С.Е. е било осъществявано от служебен защитник – адв.Р. К. от САК, назначен с определение на РС С. от 03.09.2020 г., постановено по ЧНД № 384/2020 г. по описа на същия съд. Последният е бил определен от съответния адвокатски съвет и избран от Националния регистър за правна помощ, по реда на чл.25 ал.4 от Закона за правната помощ, в изпълнение на решение за предоставяне на правна помощ на подсъдимия Е.,*** по инициатива на РП С., на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от Закона за правната помощ, приложени във връзка с разпоредбата на чл.381 ал.1, изр.2 от НПК. Така определеният процесуален представител – адв.Р. К. е участвала като служебен защитник на подсъдимия Е. и по образуваното съдебно производство по н.о.х.д. № 412/2020 г. по описа на РС С..

Видно от решение № СФ-27715-21510/30.11.2020 г., представено от НБПП по н.о.х.д. № 412/2020 г. на РС - гр.С., след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, Националното бюро за правна помощ е изплатило на адв.Р. К. сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от нея правна помощ на подсъдимия С.Е. по посоченото наказателно дело, в двете фази на наказателното производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок и от надлежно лице, но разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното определение на районния съд – законосъобразно.

С атакуваното определение, постановено по реда на чл.306 ал.1, т.4 от НПК, първостепенният съд е ангажирал отговорността на осъдения подсъдим /настоящ жалбоподател/ С.Й.Е. за заплащане на разноските за служебен защитник по наказателното производство, като е присъдил същите в полза на Националното бюро за правна помощ. Приел е, че разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е приложима в настоящия случай, тъй като Е. е признат за виновен и следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, в частност адвокатско възнаграждение и други разноски за служебно назначения му по реда на ЗПП адвокат. Тези съображения на районния съд и постановения въз основа на тях съдебен акт, са правилни и са в съответствие с регламента, установен в процесуалния закон. Последният, в разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е предвидил, че „когато подсъдимия бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане”.

Посочената разпоредба намира приложение във всички случаи, когато подсъдимия е признат за виновен, в това число и когато защитата му е била осъществявана от назначен му по реда на Закона за правната помощ служебен адвокат, в който случай възнаграждението на последния се заплаща в полза на Националното бюро за правна помощ, каквато е и настоящата хипотеза /аргумент от чл.27а от Закон за правната помощ/. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. на ВКС.

Въззивният съд намира, че позоваването в частната жалба на обстоятелствата, относно социалното и материално положение на осъдения и неговото семейство не е относимо към законосъобразността на определението, предмет на настоящия инстанционен контрол. Ангажирането на отговорността на осъдения подсъдим /настоящ частен жалбоподател/ на основание чл.189 ал.3 от НПК за разноски за служебен защитник, е поставено от посочената разпоредба в зависимост от ангажирането на наказателната му отговорност и е независимо от данните за личността му, семейното, материалното и социалното му положение.

Гореизложените съображения на въззивната инстанция налагат извода, че атакуваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, С. окръжен съд

О

П Р Е

Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.02.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановено по н.о.х.д. № 412/2020 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.