Определение № 930 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. София, 26.02.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СМЕСЕН

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Искра Александрова

Маргарита Георгиева

Пламен Петрунов

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20258003100400 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 135, ал. 5 от АПК.

Образувано е по спор между Районен съд - Пловдив и Административен съд- Пловдив относно подсъдността на правния спор, повдигнат с искова молба от Д. С. В. против Районен съд - Пловдив.

Исковата молба е била подадена в Административен съд – Пловдив, който с определение № 10436/28.11.2024 г. по адм. д. № 2222/2024 г. е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Пловдив. В мотивите към определението си Административен съд – Пловдив е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. В. против Районен съд – Пловдив, с която се претендира заплащане на сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от Заповед № 761/27.04.2021 г., издадена от административния ръководител на Районен съд - Пловдив, с която на съдия Д. С. В. е наложено „обръщане на внимание“ по чл. 327 ЗСВ, която заповед била отменена с решение № 2049/01.11.2021 г. по адм. д. № 1226/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 6481/29.06.2022 г. по адм. д. № 406/2022 г. по описа на Върховния административен съд, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане. Прието е, че административният ръководител на съда не осъществява нито една от функциите на държавно управление, като особена държавна дейност по осъществяване на изпълнителна 1 власт, поради което дейността му не може да се окачестви като проява на държавна власт по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Посочено е, че съгласно т.2 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. по описа на ВКС, ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт са подсъдни на гражданските съдилища.

Дадено с т. 2 от цитираното тълкувателно постановление било приложимо и по отношение на твърдяните в исковата молба актове, действия и бездействия на административния ръководител на районния съд, поради което делото било подсъдно на гражданските съдилища, доколкото се претендирали вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на органи на съдебната власт.

С определение № 1290/28.01.2025 г. по гр. д. № 21279/2024 г. Районен съд - Пловдив е повдигнал спора за подсъдност, като е приел, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба. Посочено е, че с оглед изложените твърдения в исковата молба, претендираните вреди произтичат от Заповед № 761/27.04.2021 г., издадена от административния ръководител на Районен съд - Пловдив, която представлява индивидуален административен акт, който е отменен като незаконосъобразен по реда на АПК. Очертаният в исковата молба спор не разкривал белезите на спор относно гражданско право или правно отношение, подведомствен на гражданските съдилища - чл. 14, ал. 1 ГПК.

Заповедта не представлявала съдебен акт, тъй като била издадена от административен ръководител на съд, действащ в качеството си на длъжностно лице, във връзка с упражняване на административни правомощия. Посочено е, че последният не е действал като съдия, не е постановил незаконосъобразен съдебен акт, от който да са произтекли вреди, респ. не е извършил противоправно действие, представляващо основание искът да бъде квалифициран по реда на чл. 45 във вр. с чл. 49 ЗЗД. Съдът се е позовал на практика на Върховния административен съд / решение № 9253 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8890/2015 г., III о., решение № 11584 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2018 г., III о./ според която исковете за вреди, произтичащи от отмяната на заповед, с която по реда на чл.

327 ЗСВ, е наложена дисциплинарна мярка „обръщане на внимание“ подлежат на разглеждане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от административните съдилища по реда на АПК.

Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба, подадена от Д. С. В. срещу Районен съд - Пловдив, е Административен съд Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като в разпоредбата на ал. 2 е предвидено, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административно-процесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, 2 действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица.

Предпоставките за предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Исковата молба съдържа твърдения, за вреди произтичащи от заповед, издадена от административния ръководител на Районен съд – Пловдив по чл.327 от ЗСВ, която е била отменена като незаконосъобразна по реда на АПК. За дефиниране на настоящия спор е от значение, характерът на правоотношението, възникващо между председателя на съда и конкретния магистрат при и по повод упражняване на правомощията на административния ръководител по чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 327 от ЗСВ. Съдържанието на правомощията на административния ръководител е да се осъществява общо и административно ръководство на съда, което включва и обръщане на внимание по чл. 327 от ЗСВ на магистрата, който не изпълнява задълженията си по образуване и движение на делото. Тези отношения не се регулират по метода на равнопоставеност. Обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ е вътрешно организационна мярка с дисциплиниращ и превантивен ефект, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции. За разпореждането на председателя на съда по чл. 327 от ЗСВ до съответния магистрат, съдебната практика е признала качеството индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.

Предвид изложеното, спора за съществуването на вземането за обезщетение за вреди, след отмяната на заповедта по чл. 327 от ЗСВ като незаконосъобразна, следва да бъде определен като административноправен и подлежащ на разглеждане по реда на АПК, респ. – подсъден на административните съдилища. Искът е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, и компетентен да се произнесе по него е Административен съд – Пловдив.

По изложените съображения, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа правния спор, повдигнат с исковата молба с вх. № 16232/09.10.2024 г., подадена от Д. С. В. срещу Районен съд - Пловдив, е Административен съд - Пловдив.

ИЗПРАЩА делото на Административния съд - Пловдив за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от определението да се изпратят на страните и на Районен съд - Пловдив.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

4. _______________________

4