Решение № 5751 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5751 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100501558 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 12881 от 16.11.2022 г., постановено по гр. д. № 44364/2020г. по описа на СРС, 90 състав, са отхвърлени предявените от Д. Н.

Д. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК срещу ответното дружество „Топлофикация София” ЕАД относно признаването за установено, че ищцата не дължи на дружеството вземанията по изпълнителен лист, издаден на 20.10.2017г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 06.07.2017г. по ч.гр.дело № 42234/2017г. по описа на СРС, 24-ти състав, в размер на 997,03 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и мораторна лихва в размер на 121,18 лева за периода от 15.09.2015г. до 21.06.2017г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20178580402150 по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858, съгласно регистъра на КЧСИ, поради погасяването по давност на вземанията по изпълнителния лист.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Д. Н. Д., като са изложени доводи за неговата неправилност. Въззивницата счита, че вземанията на „Топлофикация София” са се погасили с изтичането на тригодишния давност срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД, като в тази връзка поддържа, че петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД намирал приложение единствено в случаите, когато вземането е установено с влязло в сила решение след проведено исково производство, а не и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто бил и настоящият случай. На следващо място, изложени са съображения, че образуваното срещу нея изпълнително производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, 1 т. 8 от ГПК, тъй като между налагането на запор на 21.11.2017г. и последващото такова налагане на 22.01.2020г. е бил изтекъл срок, по-дълъг от двугодишния в посочената разпоредба. Предприетите от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение след настъпване на перемпцията не можели да доведат до прекъсване на погасителната давност.

Според жалбоподателката налагането на запор, по който не са постъпили суми, и насрочване на опис и оценка на движими вещи, който не е бил извършен, не са действия, които прекъсват давността, тъй като са насочени към издирване на имущество. Давността се прекъсвала единствено, когато е отправено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнително действие и същото е било предприето. Въз основа на изложеното, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените от него искове – уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Намира, че погасителната давност по отношения на вземанията е била прекъсвана няколкократно в хода на изпълнителното производство с налагането на запор върху вземания на длъжника на 21.11.2017г.. с отправяне на искане за налагане на запор върху вземания по банкови сметки и за трудово възнаграждение и с налагането на запор върху трудово възнаграждение на 22.01.2020г., по който са постъпвали плащания от третото задължено лице в периода 27.02.2020 г. – 31.01.2022г. Допълнил е още, че давностният срок е спрял да тече по време на обявеното извънредно положение в Република България в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. Така мотивиран, въззиваемият моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 9005546/15.09.2020г. на ищеца Д. Н. Д., с която са предявени срещу ответника „Топлофикация София” ЕАД обективно и кумулативно съединени искове по чл. 439 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество вземанията по изпълнителен лист, издаден на 20.10.2017г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 06.07.2017г. по ч.гр.дело № 42234/2017г. по описа на СРС, 24-ти състав, в размер на 997,03 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и мораторна лихва в размер на 121,18 лева за периода от 15.09.2015г. до 21.06.2017г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20178580402150 по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858, съгласно регистъра на КЧСИ, поради погасяването по давност на вземанията по изпълнителния лист.

Ищцата твърди, че по ч.гр.дело № 42232/2017г. по описа на СРС, 24 с-в, срещу нея е бил издаден изпълнителен лист от 20.10.2017г. в полза на „Топлофикация София” ЕАД, като въз основа на него е било образувано изпълнително дело № 20178580402150 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858.

Поддържа, че в хода на изпълнителното производство не били извършвани никакви действия по принудително изпълнение, поради което тригодишната погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, която започнала да тече 2 от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение на паричното задължение, не била прекъсната, поради което вземането било погасено по давност. Твърди още, че е настъпила и хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Топлофикация София” ЕАД, с който оспорва твърденията на ищеца, както че вземането е погасено по давност, така и че са липсвали действия в хода на изпълнителното производство, които да са прекъснали давността. Изложил е съображения, че след влизане на заповедта за изпълнение в сила давността е пет години, като тя е била прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело на 30.10.2017г., в която били посочени конкретни изпълнителни действия, които да се предприемат, както и налагането на запори на 13.11.2017г. и 16.01.2020г. и с молба за предприемане на изпълнителни действия от 16.01.2019г.

Приети са неоспорени от страните заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20178580402150 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, съгласно които изпълнителното дело е образувано по молба от 30.10.2017г. на „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Н. Д. за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 20.10.2017г. по заповедно дело № 42234/2017г. по описа на СРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена на 06.07.2017г. в размер на 997,03 лв. главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014г.30.04.2016г., ведно със законната лихва за периода от 28.06.2017г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 121,18 лева за периода 15.09.2015г.-21.06.2017г., както и за 75 лева разноски по заповедта и разноските по изпълнителното дело. С молбата на основание на чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е оправомощил съдебния изпълнител да определи начина за изпълнение . На гърба на изпълнителния лист е направено отбелязване че са извършвани плащания на 23.07.2020г. в размер на 59,71 лева, на 06.10.2020г. в размер на 269,83 лева, на 17.11.2020г. в размер на 89,94 лева, на 22.01.2021г. в размер на 89,96 лева, на 12.04.2021г. в размер на 262,03 лева, на 09.06.2021г. в размер на 179,98 лева, на 19.07.2021 г. в размер на 89,99 лева, на 19.08.2021г. в размер на 90,00 лева, на 09.09.2021г. в размер на 90,00 лева, на 27.10.2021г. в размер на 89,98 лева, на 26.11.2021г. в размер на 79,96 лева, на 30.11.2021г. в размер на 90,12 лева и на 31.01.2022г. в размер на 3,88 лева.

Със запорни съобщения от 13.11.2017г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „С.Ж.Е.” АД и в „Банка ДСК” ЕАД. С молба от 29.11.2017 г. длъжникът е заявил, че ще заплаща доброволно по 50 лева месечно. Постъпила е молба от 16.01.2019г. от взискателя с искане за налагане на запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на Д.

Д.. Със съобщения, изготвени на 16.01.2020 г., са наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки и върху трудовото му възнаграждение съответно от „Банка ДСК” ЕАД и от Професионална гимназия по аудио-видео и телекомуникация „А.С.Попов”. Производството по делото е приключено с разпореждане от 03.02.2022г., като са вдигнати наложените запори. Постъпила е молба от 01.04.2022г. от длъжника Д. Д. с искане за издаване на удостоверение за постъпилите по делото суми, като същата е уважена и на 17.06.2022г. такова е издадено, като в него са отразени всички суми, които са постъпили по сметката на ЧСИ за периода 27.02.2020г. до 25.02.2022г.

3

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че обжалваното решение на Софийски районен съд е ПРАВИЛНО, поради следните съображения:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване на недължимост на суми по договор за доставка на топлинна енергия, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен листс. Според посочената разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай съдебно дирене не е провеждано, доколкото изпълнителното основание, което удостоверява вземането на кредитора „Топлофикация София” ЕАД, е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което новите факти и обстоятелства следва да са настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, т.е. след влизането й в сила. В тежест на ищеца Д. Д. е да проведе пълно и главно доказване относно наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Настоящият състав счита за неоснователно възражението на въззивника, че в случая приложимост намирала разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, уреждаща погасяването на периодичните плащания с изтичането на тригодишен давностен срок. Съдът приема, че погасителната давност за тези вземания след стабилизиране на заповедта за изпълнение е всякога 5 години. По този въпрос е налице установена практика, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск 4 изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането.