Определение № 1169 от 12.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1169 гр. Благоевград, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Милена Каменова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500861 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е инициирано по повод депозирана частна жалба с вх. № 6118/27.4.2026 г., подадена от жалбоподателите Х. А. Г., ЕГН **********, С. А. Е., ЕГН ********** и В. А. К., ЕГН **********, от с. К., общ. Б., ч., против протоколно определение № 699/21.04.2026г., постановено по гр.д. № 1248/2024 г. по описа на Районен съд Р., с което е прекратено производството по делото по предявения иск спрямо ответника Ф. М. Б. като недопустимо.

Жалбоподателите сочат, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и немотивирано. Сочи се, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 108 ЗС, като в тази насока е постановено ТР.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт.

В срок по делото не е постъпил писмен отговор по частната жалба от насрещната страна – ответницата Ф. М. Б..

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страни в производство, имащи правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Районен съд Р. е сезиран с искова молба, подадена от ищците Х. А. Г., С.

А. Е. и В. А. К., срещу ответника Ф. М. Б.. В исковата си молба ищците твърдят, че са собственици по наследство и давностно владение на 3/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., Община Б., одобрени със Заповед №РД-1822/19.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК - С., ведно със сграда с 1 идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К.. Сочат също така, че собственик на другите 5/8 ид. части от имотите е ответницата Ф. М. Б.. Твърдят също така, че имотът се владее изцяло от ответницата, както и това, че същата се е снабдила с НА по обстоятелствена проверка за притежаваните от ищците 3/8 ид. части.

Поради това е направено искане ищците да бъдат признати за собственици на 3/8 ид. части ПИ и сградата на посочените от тях придобивни основания, както и ответницата да бъде осъдена да им предаде владението на тези идеални части.

В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответница Ф. М. Б. оспорва иска и твърди, че е изключителен собственик на имотите на различни придобивни основание – давност и прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане.

Не отрича, че владее процесните имоти повече от 20 години.

След размяна на книжата районният съд е насрочил о.с.з, на които са събирани писмени и гласни доказателства.

В едно от с.з. ответницата представя НА за покупко-продажба, видно от който процесните имоти са прехвърлени на трето неучастващо по делото лице – Д.А.К., като това е станало преди образуване на делото пред районния съд. В тази връзка ответницата сочи, че искът по чл. 108 ЗС е недопустим.

Районният съд е констатирал, че от представените от ответника по делото писмени доказателства, а именно Нотариален акт № 33, том III, рег. № 5341, дело № 417/2024г., се установява, че ответникът Ф. М. Б. се е разпоредил с процесния недвижим имот, като го е прехвърлил на трето лице – Д.А.К., преди датата на предявяване на исковата молба. Решаващият съд е приел, че искът следва да бъде предявен срещу лице, което към момента на предявяването му е носител на спорното материално право. Приел е, че след като е извършено разпореждане с имота преди завеждане на делото, ответникът не притежава качеството на надлежна страна, тъй като не е носител на правото на собственост върху процесния имот към релевантния момент. Приел е, че искът следва да бъде насочен срещу лицето, което към момента на предявяването му е носител на спорното право.

С оглед на тези мотиви районният съд е прекратил производството по гр.д. № 1248/2024 г. по описа на Районен съд Р. в частта му спрямо ответника Ф. М. Б. /въпреки, че липсва друга част, доколкото само тя е ответник/, като недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация, след което е оставил исковата молба без движение като е указал на ищците да насочат предявения иск /в производството, който вече е прекратено/ срещу надлежния ответник – лицето, придобило процесния имот.

Указани са и последиците при бездействие – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, въпреки че същото вече е прекратено.

Въззивният съд намира, че съдебният акт, с който производството по делото е прекратено поради недопустим иск, е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени по следните съображения:

2

На първо място следва да се отбележи, че актовете, които е постановил съдът и начина по който ги е постановил – прекратяване на производството по делото, след което оставяне на исковата молба без движение не са съобразени с разпоредбите на ГПК, уреждащи недопустимост на иска и нередовност на исковата молба.

В случая съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска в частта по отношение на ответника Ф. М. Б.. Т.е макар и да е посочено „в частта“ производството по делото е прекратено изцяло, доколкото ответникът е само един и по отношение на него съдът е направил извод за недопустимост на иска по чл. 108 ЗС. След прекратяването на делото висящ процес няма. По прекратено дело последващи действия като оставяне на исковата молба без движение са недопустими. Логично е, ако съдът е смятал, че исковата молба е нередовна първо да остави същата без движение.

Ако пък смята иска за недопустим е следвало да прекрати производство, но не и да оставя исковата молба без движение по вече прекратено дело. Освен това, така както са дадени указания до ищците да насочат иска си срещу последващия купувач, това автоматично означава, че иска срещу прехвърлителя /ответника Б./ е допустим. Този извод следва от т. 3Б на ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, в което е прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба.

В Решение № 134 от 03.02.2020 г. по гр.д. № 296/2016 г. на ВКС, II г.о е прието, че насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата, които са засегнали правото му на собственост, което налага извод, че по отношение на установителната част от иска ответниците (прехвърлител и приобретател) имат качеството необходими другари. Лицето, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, не е задължителен необходим другар на лицето, на което правото на собственост е било прехвърлено. Единствено и само от волята на ищеца зависи дали да предяви иск за защита на собствеността си и срещу прехвърлителя или срещу единия от тях.

В случая съдът не е съобразил и това, че предявеният иск е ревандикационен такъв. По този иск процесуално легитимиран да отговаря е лицето, което според твърденията на ищеца владее имота.

В случая ищците твърдят, че са собственици на 3/8 ид. части, останалите 5/8 ид. части са собствени на ответната страна, която владее изцяло имотите /факт, който е потвърден в писмения отговор по чл. 131 ГПК/. Разпоредбата на чл. 108 ЗС гласи, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно искът се насочва срещу лицето, за което се твърди, че упражнява фактическата власт, независимо от това дали е владелец, държател или упражнява вещно право на ползване. Силата на пресъдено нещо на решението по този спор ще обвърже само страните по делото, но не и третото лице – последващият приобретател като неучастието на последния по делото не опорочава решението по него.

3

Поради всичко изложено по-горе съобразно твърденията на страните предявеният иск по чл. 108 ЗС е допустим, а дали чрез него ищците биха си осигурили пълноценна защита /доколкото са налице данни, че имотите са продадени на трето лице / е въпрос на конкретна тяхна преценка.

След като искът по чл. 108 ЗС е допустим, то ще следва прекратителното определение на съда да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 699/21.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1248/2024 г. по описа на Районен съд Р., с което е прекратено производството по делото по предявения иск спрямо ответника Ф. М. Б. и ВРЪЩА делото на Районен съд Р. за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4