Решение № 67 от 04.03.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

04.03.2022 г., гр. Добрич

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Добрич, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, I състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА при участието на секретаря

ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 11 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от ЕТ „*** – Г.А.“, с ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ 24, вх. Е, ет. 5, ап.

13, представляван от управителя Г. *** А., подадена чрез адв. Н. К., ДАК, против Ревизионен акт № Р – 03000820000980 – 091 – 001/ 07.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 294/ 18.12.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП.

С жалбата се иска отмяна на оспорения Ревизионен акт като незаконосъобразен.

Според жалбоподателя Ревизионният акт (РА) е незаконосъобразен, необоснован, постановен при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорва изводите на органите по приходите като неправилни, незаконосъобразни и постановени при неизяснена фактическа обстановка. Възразява срещу извършването на ревизия по особения ред на облагане, предвиден в чл. 122 и следващите на ДОПК, като настоява, че не са налице факти и обстоятелства, осъществяващи хипотезата на чл. 122, ал. 1 т. 1-7 от ДОПК. Сочи, че нормативните основания по чл. 122 ДОПК, визирани в РА, не са относими към всеки от ревизираните периоди, поради което позоваването на тях, направено по принцип, се явява незаконосъобразно. В тази връзка изтъква, че не е подадена ГДД само за 2019 г., поради което неподаването на декларация е неотносимо за останалите години.

Добавя, че всички счетоводни документи и заведената счетоводна отчетност на ЕТ са предоставени на приобретателя на предприятието при продажбата му на 11.10.2019 година. В този смисъл и предвид наличието на безспорни доказателства за това предаване, настоява, че не е налице виновно поведение от страна на Г.А., който изначално е декларирал това обстоятелство и представил доказателства за извършеното предаване на счетоводната документация, включително за 2014, 2015 и 2019 години на правоприемника „***" ЕООД. Излага становище, че единственото задължено лице в този случай е дружеството - приобретател, което, в качеството си на носител на всички права, задължения и фактически отношения, свързани с него и доколкото фактически е получило и съхранява документите на отчужденото предприятие на търговеца, е длъжно да ги представи на ревизиращия екип. Оспорва наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК за голяма част от ревизираните периоди, без конкретно да ги посочва. Твърди, че не е доказана и хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като в случая факти и обстоятелства, свързани с наличието на укрити приходи или доходи, не са констатирани, а единствено е направено предположение, че действително са получени стоки по фактурите, издадени от трети лица, и че вследствие на това са осъществени продажби към трети лица, които са укрити от органите по приходите.

Изтъква, че установяването на основанията по чл. 122 ДОПК следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при предполагаемо наличие на основание. От една страна настоява, че голяма част от описаните в Ревизионния акт фактури не обективират извършени доставки на стоки към ревизирания търговец, като прави възражение, че в случай, че тези фактури действително са издадени към предприятието на ЕТ, то същите биха били осчетоводени, тъй като по тях, в качеството си на регистрирано лице, той би упражнил право на приспадане на данъчен кредит, а стойността на стоката би представлявала счетоводен разход. В тази връзка твърди, че обратното допускане е лишено от икономическа и житейска логика, доколкото при съществуващи издадени документи, носещи определени права, включително финансови, се приема, че последните не са отразени съзнателно в счетоводната отчетност на ревизираното лице. От друга страна, сочи, че в случаите, в които фактурите са действително издадени на едноличния търговец и стоките са действително получени, от това не следва автоматично, че същите са реализирани към трети лица и са елемент от извършваната търговска дейност на ревизираното лице. На следващо място, независимо от принципното си несъгласие с извършеното определяне на приходи, различни от декларираните, счита, че с обжалвания Ревизионен акт е допуснато неправилно определяне на данъчната основа. Оспорва и включването в данъчната основа за облагане с данъци на сумата в размер на 183 000.00 лв., представляваща стойността на наличната стока на едноличния търговец към момента на прехвърляне на предприятието му на приобретателя „***" ЕООД. Иска да бъде отменен в цялост Ревизионен акт № Р-03000820000980-091-001/ 07.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 294 от 18.12.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Я.П., която поддържа жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски. Представя Писмени бележки по същество на спора, с които подробно обоснова доводите си за незаконосъобразност на оспорения РА.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от гл. юрисконсулт Д.М., редовно упълномощена, която оспорва жалбата.

Представя Становище по същество на спора от 11.10.2021 г. и 18.02.2022 г., с които излага подробно своите аргументи за законосъобразността на оспорения РА и претендира юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че, за да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред, като изтъква, че е достатъчно да е налице едно от основанията по чл.

122 ДОПК, за да протече ревизията по особения ред. Представя подробни съображения по всяко едно от възраженията на жалбоподателя и иска да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 161, aл. 1, изр. последно от ДОПК в размер на 2109.70 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000820000980-020-001/ 21.02.2020, изменена със Заповед № Р- 03000820000980-020-002/ 19.05.2020, от екип от ревизори, Анна Василева Д. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и *** - старши инспектор по приходите, на едноличния търговец е извършена ревизия с обхват: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за същия период и данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., приключила с издаване на обжалвания РА.

За констатациите от ревизията е съставен РД № Р-03000820000980-092-001/ 07.08.2020 г. (л. 112 – 160 от административната преписка), връчен по електронен път на задълженото лице на 10.08.2020 г. (л. 111 от административната преписка (АП)

Срещу РД не е подадено Възражение.

На основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден РА № Р-03000820000980-091-001/ 07.10.2020 г. (л. 165 – 180 от АП), връчен по електронен път на ревизираното лице на 09.10.2020 г.

В законоустановения срок РА е обжалван по административен ред с искане да бъде отменен изцяло (л. 33 – 40). Няма приложени доказателства към жалбата и не са направени допълнителни доказателствени искания във връзка с оспорването.

Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество, като е счел същата за неоснователна. Обсъдил е събраните доказателства и направените възражения, съответно мотивите в оспорения административен акт и е стигнал до извода, че констатациите и заключенията на ревизиращите органи са правилни, обосновани и законосъобразни.

В резултат е издадено Решение № 294/ 18.12.2020 г., връчено на ДЗЛ на 21.12.2020 г. по електронен път. (л. 20) Административният орган е посочил в Решението си, че

Г. *** А. е регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „*** - Г.А.“, с предмет на дейност: търговия на дребно с хранителни стоки. Дейността е извършвана в обект - магазин за хранителни стоки и кафе автомат, находящи се в гр. Добрич, ул. „***" № 24. ЕТ „*** - Г.А." е регистриран по ЗДДС, считано от 27.07.2006 г. и дерегистриран на 12.03.2020 г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Посочил е, че органите по приходи са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД № Р-03000820000980-092-01/ 07.08.2020 г., неразделна част от Ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Спрял се е на всяко едно установяване и събраните при него доказателства, като е отразил, че при преглед на представените документи е установено, че издадените фактури, предмет на обсъждане, са за хранителни стоки - хляб, мляко и млечни продукти, месни продукти, пакетирани стоки, захарни изделия, плодове, безалкохолни напитки, зеленчуци, ядки, чипсове и др. Указал е, че цитираните доставчици са основни контрагенти на ревизираното лице и регулярно и постоянно е получавана стока от тях, по други фактури, които са декларирани в дневниците за покупки и са заведени счетоводно от ЕТ. Изтъкнал е, че доставчиците са големи търговци на едро, притежават кадрови и технически потенциал за извършване на доставките. Позовал се е на представените от дружествата писмени обяснения, в които потвърждават извършените доставки и разясняват начина на доставка и търговските взаимоотношения с ревизираното лице, а именно, че една част от покупките са извършени в обекти на доставчиците, а друга част са извършени с транспорт на доставчика до обекта на ревизираното лице. Посочил е, че разплащането по всички процесни фактури е извършено в брой. Доставчиците са отразили издадените документи в счетоводните регистри, в дневниците за продажби и в СД за ДДС по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Отбелязал е изрично, че при преглед на представените от ревизираното лице фактури за покупки е установено, че не на всички има положени подписи за лице, получило стоката. Обсъдил е събраните доказателства, обстоятелствата, мотивирали органите по приходите да преминат към ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК и конкретните хипотези, които са счетени за основание за този ред. Счел е, че спорът се отнася до наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК за определяне на облагаема основа по особения ред, предвиден в разпоредбата на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е сторил извод, че този спор се концентрира върху въпроса за наличието на укрити приходи от страна на жалбоподателя, както и относно възможността от воденото от търговеца счетоводство да се установи основа за данъчно облагане.

Разгледал е всяка една от хипотезите по т. 1, 2, 4 и

5 от чл. 122, ал. 1 ДОПК във връзка със сторените в жалбата възражения срещу тях, като е стигнал до извода, че органите по приходите правилно са установили обстоятелствата. Приел е, че резултатите за данъчните периоди по ЗДДС са определени съгласно изискванията на чл. 88, ал. 2 и 3 от ЗДДС, съответно правилно е определена на основание чл. 122 ДОПК данъчна основа за укрити приходи от продажба, като данъчната основа на недекларираните в дневниците за покупки фактури за съответните години е увеличена с установения процент надценка. При така сторените изводи е счел РА в частта на определените задължения по ЗДДС за законосъобразен.

По отношение възраженията в жалбата, свързани с прехвърлянето на предприятието на ЕТ на „***“ ЕООД със собственик Н. Янакиев Колев и твърдението за предадена стока в наличност на стойност 183 000.00 лв., ответникът е посочил, че с цел изясняване вида и количеството на наличната стока, реалното ѝ предаване, начина на транспортиране и мястото на съхранение, последващо разпореждане със стоката, в хода на ревизията на ЕТ и на дружеството - приобретател са връчени ИПДПОЗЛ, но от същите не са постъпили исканите документи и писмени обяснения. Обсъдил е извършените действия от органите по приходите и е приел за установено, че липсват доказателства за реално предаване на стока от ЕТ „*** - Г.А.“ на „***“ ЕООД. Счел е за неоснователно възражението на ревизираното лице, че органите по приходите не са взели предвид представения им приемо - предавателен протокол, доказващ извършеното предаване на стока към приобретателя, съответно, че необосновано са приели, че стоката на стойност 183 000.00 лв. е продадена от ЕТ „*** - Г.А.“, като за това не са отчетени и декларирани приходи и не е начислен дължим ДДС за извършените облагаеми доставки. В тази връзка е анализирал съответния протокол от 11.10.2019 г. за предаване на документи на правоприемника „***“ ЕООД и е обърнал внимание, че в т.15 на протокола е записано „стока в наличност на стойност 183 000.00 лв.", без тази стока да е индивидуализирана по вид, количество и стойност.