Решение № 9406 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9406 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110137109 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД от Т.

С. Т. срещу П. Ж. П. за заплащане на сумата 4397,76 евро, от които 3814,76 евро – главница, 285,93 евро – лихва и 297,07 евро– разноски за застраховки, представляваща ½ част от платените за периода 17.10.2019-07.01.2022г. от Т. С.

Т., в качеството й на солидарен длъжник, суми за погасяване на парично задължение по договор за ипотечен кредит от 14.12.2009 г.,ведно с анекс от 13.01.2010г., 22.11.2011 г. и от 11.05.2016г., сключен между „О.б.б.“ АД, като кредитор, и Т. С. Т. и П. Ж. П., като солидарни длъжници, ведно със законна лихва върху стойността на главницата от 3814,76 евро, считано от датата на подаване на искова молба-08.07.2022 г., до окончателното й изплащане.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че по време на брака между страните, прекратен с развод на 17.10.2019 г., за придобиване недвижим имот са сключили договор за ипотечен кредит, по който са солидарни длъжници.

Поддържа се, че през исковия период задължението за изплащане на договора за кредит е изпълнявано единствено от ищцата с лични средства.

Ответникът оспорва иска по допустимост с твърдение, че претенцията е заявена по гр. дело № 2396/2020 г. по описа на СГС. По същество оспорва, че за ищцата е възникнало регресното право на парично вземане за част от платените суми след развода. Поддържа, че по време на брака той е участвал в задоволяване на нуждите на семейството, като по банковия кредит е изплатил 17 хил. евро и полагал грижи за домакинството; поел е всички разходи за издръжка на семейството, в т.ч. грижите и обучението на децата. При придобито жилище за нуждите на семейството, то задължението за изплащане на заема е било поето двамата съпрузи и изпълнявано съвместно до развода. Намира, че след това, респ. прекратяване на СИО, ищцата е придобила ½ ид.ч. от имота, живее в него, и изплащането на кредита не следва да се определя като задължение, поето изключително за задоволяване нуждите на семейството; всеки биш съпруг отговаря самостоятелно за паричните задължения, които е поел, a плащанията, 1 направени я след развода са изцяло в негова полза, с оглед дела й от имота и ползването му, и за негова сметка. Ответникът настоява, че обемът на отговорност е по-малък, защото неговия принос по време на брака за нуждите на семейството, в т.ч. за погасяване на заем, надхвърля ½ ид.ч. от имота, и не й дължи половината от платеното.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На осн. чл. 155 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че съгласно влязло в сила на 28.04.2025 г. Решение №210/27.02.2024 г. по в. гр. дело № 2034/2024 г. по описа на САС, съдът 1) отхвърля предявения от ищцата срещу ответника отрицателен установителен иск за признаване на установено, че тя е изключителен собственик на придобития по време на брака недвижим имот – ап. №7 (предмет на договора за ипотечен кредит), поради липса на съвместен принос; 2) признава за установено, поради частична трансформация на лични средства, че ищцата е изключителен собственик на 35000/111100 ид.ч. от придобития по време на брака й недвижим имот – ап. №7; и 3) отхвърля предявеният от ищцата срещу ответника евентуален иск с правно основание чл. 23 СК в останалата му част за разликата над 35000/111100 ид.ч. до претендираните 84900/111100 ид.ч.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по време на брака между страните, прекратен с развод на 17.10.2019г., за семейни нужди е сключен договор за ипотечен кредит от 14.12.2009 г.,ведно с анекс от 13.01.2010г., 22.11.2011 г. и от 11.05.2016г., между „О.б.б.“ АД, като кредитор, и Т. С. Т. и П. Ж. П., като солидарни длъжници, по който през исковия период са изплатени в цялост задълженията, предмет на иска, от ищцата.

За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, с която се изяснява, че по силата на Договор за ипотечен кредит от 14.12.2009 г. са предоставени заемни средства в размер на 26 200 евро за закупуване на апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул. „Бяло поле“ № 12; усвоени са 20 000 евро на 14.01.2010 г. и 6200 евро на 24.03.2010 г. През периода от 30.12.2009 г. до 07.01.2022 г. в изпълнение на договора за ипотечен кредит ищцата е заплатила сумата в общ размер на 46071,20 евро, от които: 26200 евро – погасена главница; 16271,15 евро – погасена договорна лихва; 2,42 евро – погасена наказателна лихва; 3204,63 евро – платени застрахователни премии и 393 евро – платени такси при усвояване. Според вещото лице, за периода от 14.12.2009 г. (отпускането на кредита) до 07.01.2022 г. (окончателното погасяване) ищцата е заплатила вноски в общ размер на 39414,38 евро, а ответникът – в общ размер на 2165,70 евро. Извършените от ответника плащания са в периода 2011-2016 г. В периода от 17.10.2019 г. (прекратяване на брака между страните) до 07.01.2022 г. (окончателното погасяване) заплатените от ищцата суми възлизат на 8808,90 евро, от които 7629,52 евро – погасена главница; 573,43 евро – погасена договорна лихва; 0,88 евро – погасена наказателна лихва и 605,07 евро – платени застрахователни премии.

На основание чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството. Съгласнo чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници това, което е платено на кредитора трябва да се понесе от тях по равно. Регресното право по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на един от солидарните длъжници спрямо останалите такива възниква тогава, когато той изпълни реално 2 такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част от него, като е без значение дали той е погасил чрез плащане на кредитора или чрез поемане на ново задължение. Размерът на припадащата се част на всеки от съдлъжниците, респ. - размерът на изпълненото в повече от някой от тях и на това, което му се дължи от всеки от останалите съдлъжници, се определя от размера на дълга към момента на погасяването, а не какъвто е бил той към момента на възникването му (решение № 211/23.07.2012 г. по гр.д. № 177/11 г. на ВКС, 4-то г.о.; решение № 293/19.11.2013 г. по гр.д. № 3267/2013 г. на ВКС, 3-то г.о.; решение № 232/12.08.2014 г. по гр.д.№ 7488/2013 г. на ВКС, 4-то г.о. и др.).

От момента на плащането на задължението от единия солидарен длъжник той става кредитор на другия солидарен длъжник на лично основание за свое вземане.

Задължението за погасяване на предоставения от банката ипотечен кредит, с цел закупуването на жилище на семейството, принадлежи общо на двамата съпрузи в качеството им на солидарни длъжници по договора за ипотечен кредит, на осн. чл. 32, ал. 2 от СК. Задълженията по договора за банков кредит са общи на бившите съпрузи и не принадлежат изцяло или отчасти само на единия от тях. Доколкото не е постигнато съгласие, когато единия солидарен длъжник е изпълнил повече от своята част, той има иск срещу другия за разликата, която е платена на кредитора, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.

Съдът приема, че изтегленият кредит е послужил за покриване на нужди на семейството, поради което страните, като бивши съпрузи, отговарят солидарно спрямо банката кредитор. За частта от заема, издължена по време на брака /освен при фактическа раздяла/, регрес е недопустим, защото поетото за задоволяване на нужди на семейството солидарно задължение по закон е неделимо и е платено с общи семейни средства, независимо от формалното титулярство на съпрузите по правените вноски, поради което и всеки от тях няма своя част от дълга по смисъла на чл. 127 ЗЗД и съответно иск срещу другия за надплатеното. Изясни се, че след прекратяване на брака между страните с развод на 17.10.2019 г. единствено ищцата е изплащала задълженията по тегленият по време на брака ипотечен кредит. Считано от тази датата до пълното погасяване на задълженията по кредита на 07.01.2022 г., ищцата е заплатила на банката кредитор общо 8808,90 евро, от които 7629,52 евро –главница; 573,43 евро – договорна лихва; 0,88 евро – наказателна лихва и 605,07 евро – застрахователни премии. Изложеното налага извод, че ищцата проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че след прекратяването на брака й с ответника именно тя е погасявала дължимите месечни вноски по изтегления по време на брака кредит.

Възраженията на ответника, че по време на брака е погасявал суми по процесния договор за кредит, останаха недоказани, предвид заключението на ССчЕ, съгласно което извършените от последния плащания касаят период, предхождащ развода между сраните, а както се посочи по-горе за частта от заема, издължена по време на брака, регрес е недопустим. Следва да се отбележи, че дългът по договора за кредит е поет от двамата съпрузи за задоволяване на общи нужди на семейството- закупуване на жилище. Законовата солидарност на съпрузите, установена в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК е основана на принципа на съпружеската имуществена общност и задължението на двамата съпрузи да участват в удовлетворяване на семейните нужди. В конкретния случай бившите съпрузи са се възползвали от целия размер на предоставената сума по кредита за закупуване на семейното жилище, поради което не следва друго от отношенията между солидарните длъжници. Няма спор, че цялата сума по кредита е усвоена от съпрузите, с която е закупено жилище, обезпечаващо нуждите на семейството, респ. заемните средства не са ползвани за лични нужди на единия съпруг.

Изплащането на дълга само от единия от съпрузите с лични средства създава само облигационни отношения между тях и няма значение за режима на правото 3 на собственост и за обема на квотите на съсобствениците. Ето защо предявеният иск по чл. 127, ал. 2 следва да бъде уважен по основание и в предявения размер.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на съдебни разноски за сумата 1075,55 евро за платени държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Ж. П., с ЕГН:**********, да заплати на Т. С. Т., с ЕГН:**********, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, сумата 4397,76 евро – сбор от 3814,76 евро за главница, 285,93 евро за лихва и 297,07 евро за разноски за застраховки, представляваща ½ част от платените за периода 17.10.201907.01.2022 г. от Т. С. Т., в качеството й на солидарен длъжник, суми за погасяване на парично задължение по договор за ипотечен кредит от 14.12.2009 г., ведно с анекс от 13.01.2010г., 22.11.2011 г. и 11.05.2016г., сключен между „О.б.б.“ АД, като кредитор, и Т. С. Т. и П. Ж. П., като солидарни длъжници, ведно със законна лихва върху сумата от 3814,76 евро, считано от 08.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П. Ж. П., с ЕГН:**********, да заплати на Т. С. Т., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1075,55 евро – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4