Решение № 4818 от 14.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4818 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

П. В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100508619 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. №60380/05.07.2024 г., по описа на ЧСИ С.Х., рег. №863 в КЧСИ, подадена от длъжника П. В. С., срещу разпореждане от 19.06.2024 г. на съдебния изпълнител, обективирано върху молба с вх. 55698/18.06.2024 г., депозирана от длъжника, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 2024863040312 спрямо П. В. С..

Жалбоподателят твърди, че е единствен наследник на В.П. С., починал на 08.03.2024 г., а В.П. С. е единствен наследник на С.П. С.. Сочи, че на 05.04.2024 г. е продал на В. З.К. наследството, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, придобито от В.П. С. с договор за покупко-продажба, заверен от Нотариус peг. № 711 на НК, под акт №129, том I, peг. №129 и вписан в Сл. вп. - Плевен под акт 38, том III, дело №638 от 09.04.2024 г.. В това наследство се включвали всички права задължения, фактически отношения и имоти, а поради наличието на недвижим имот -дворно място с къща, гараж и лятна кухня, находящи се в с. Мачка, област Плевен, това наследство е вписано в служба по вписванията. Счита, че ЧСИ може да насочи изпълнението към горепосоченото имущество, а не към продавача на наследството, поради което отказът последният да бъде задължен като длъжник по изпълнителното дело бил незаконосъобразен. Отделно от това релевира възражение за погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист.

Взискателят „Софийска вода“ АД не е изразил становище.

Постъпили са мотиви от ЧСИ С.Х., в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по 1 делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Изпълнително дело №20248630400312 е образувано по молба на взискателя „Софийска вода“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 24.10.2016 г., издаден по гр. д.

№38766/2016 г., на СРС, 75 състав, срещу длъжника С.П. С. за заплащане на посочените в изпълнителния лист парични суми. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ и правомощия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

След образуване на изпълнителното дело и при извършена справка в Национална база данни „Население” ЧСИ е установил, че длъжникът е починал на 03.01.2023 г..

С протокол от 18.04.2024 г. ЧСИ е конституирал на мястото на починалия длъжник неговия законен наследник – П. В. С., който се явява син на брата на длъжника – В.П. С., последният починал на 08.03.2024 г.

На 18.06.2024 г. по изпълнителното дело постъпва молба от новоконституирания длъжник с искане производството да бъде прекратено спрямо него, тъй като той е продал наследството на С.П. С.. Искането е оставено без уважение с обжалваното разпореждане от 19.06.2024 г. на съдебния изпълнител, обективирано върху молба с вх. 55698/18.06.2024 г.

Към молбата на длъжника е приложен и договор за продажба на наследство от 05.04.2024 г., с нотариална заверка на подписите рег. №3089, том 1, акт №129, на Нотариус peг. № 711 на НК, и вписан в Сл. вп. – Плевен с вх. рег. №3508, акт 38, том III, дело №638 от 09.04.2024 г., по силата на който П. В. С. продава на В. З.К. цялото си наследство, получено от В.П. С., за цена от 1000 лв.

Съгласно чл. 212 ЗЗД този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник. Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени, а когато в наследството има и недвижими имоти, договорът може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.

В съдебната практика (определение № 529 от 27.12.2010 г., по ч.гр.д. № 366 /2010 г., на ВКС, II ГО) се приема, че с договора за продажба на наследство наследникът прехвърля възмездно на едно друго лице съвкупността от права и задължения, които е придобил и притежава по силата на наследственото правоприемство. С прехвърлянето на наследствените права наследникът не губи качеството си на наследник и същото не се придобива от купувача на наследството (така и разясненията, дадени с ТР 137а- 55 ОСГК на ВС).

В случая П. В. С. безспорно се явява единствен законен наследник на първоначалния длъжник по изпълнителното дело - С.П. С., поради което той придобива, както правата, така и задълженията на своя наследодател по пътя на универсалното правоприемство.

Следователно, с приемането на наследството, каквото жалбоподателят не отрича да е извършил, той придобива и задълженият на своя наследодател, респ. взискателят „Софийска вода“ АД става негов кредитора. Последващото приемането на наследството сключване на 2 договора по чл. 212 ЗЗД води до настъпване на частно правоприемство в правата и задълженията на продавача, но когато той прехвърля задълженията на своя наследодател, този правен ефект в отношенията му с кредитора може да бъде зачетен само при изрично съгласие от страна на „Софийска вода“ АД. В тази хипотеза към договора за продажба на наследство следва да се приложат разпоредбите, уреждащи правилата за цесията, а така също и за заместването в дълг (чл. 102, ал. 1 ЗЗД). Ето защо, до изразяването на изрично съгласие от страна на кредитора на продаваемото наследство за заместване в дълг на продавача – наследник с купувача на наследството, правилото, че с този вид договор продавачът прехвърля и задължения, които е придобил и притежава по силата на наследственото правоприемство, е относимо единствено в отношенията между сключващите го страни.

С оглед горните съображения относно естеството на процесния договор и правния му ефект спрямо взискателя „Софийска вода“ АД, съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че изпълнението не може да бъде насочено към наследника П. В. С., който не се освобождава от задълженията на С.П. С. поради настъпилото универсално правоприемство.

Неотносимо към настоящото производство е възражението на длъжника, че вземането е погасено по давност, тъй като нито ЧСИ, нито съда, разглеждащ жалба по реда на чл. 435 ГПК, има правомощието да преценява основателността на такова правопогасяващо материално възражение.

Предвид изложеното отказът на ЧСИ С.Х. да прекрати изпълнителното дело спрямо П. В. С. е правилен, а подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №60380/05.07.2024 г., по описа на ЧСИ С.Х., рег. №863 в КЧСИ, подадена от длъжника П. В. С., срещу разпореждане от 19.06.2024 г. на съдебния изпълнител, обективирано върху молба с вх. 55698/18.06.2024 г., депозирана от длъжника, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 2024863040312 спрямо П. В. С..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3