Решение № 3253 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3253 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Г. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100507002 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 7668 от 25.04.2024 г., постановено по гр. дело № 47274 по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 86-ти състав, оставя без уважение молбата на Н. С. Х., ЕГН **********, и отказва да издаде заповед за съдебна защита срещу М. Х. Б., ЕГН **********, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

Осъжда Н. С. Х. да заплати държавна такса в размер на 80 лева по сметка на СРС. Осъжда Н. С. Х. да заплати на М. Х. Б. разноски по делото в размер на 1 200.00 лева. Оставя без уважение искането на Н. С. Х. за разноски като неоснователно.

Молителката Н. С. Х. (въззивница в настоящото производство), е останала недоволна от така постановеното Решение и го е обжалвала изцяло с въззивна жалба, вх. № 146678 от 02.05.2024 г. на СРС. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на съдебния акт, който е необоснован, материално неправилен и постановен при съществени процесуални нарушения. Моли да се отмени изцяло обжалвания съдебен акт и да се уважи молбата за защита. Претендира разноски за въззивното производство.

Ответникът по молбата за защита М. Х. Б. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е подал отговор на въззивната жалбата.

Оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди атакуваното решение. Същото 1 поддържа и в съдебно заседание. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото в двете съдебни инстанции и обсъди доводите на страните, приема следното:

В молбата си Н. С. Х. претендира защита, като твърди, че ответникът М. Х. Б., с когото имат общо дете, е осъществил спрямо нея два акта на домашно насилие – на 23.08.2023 г., когато влязъл без разрешение в дома й, чакал я отвън и като я видял започнал да вика и започнал да хвърля по земята и по нея парчета от играчка, която Е. (настоящият й съпруг) бил подарил на сина им и не й разрешавал да влязат в жилището със сина си, докато тя не обещае да не се вижда детето с Е.; и на 26.08.2023 г., когато под балкона на жилището в разговор по телефона с неизвестно лице заявил, че ще се върне в Турция и преди това ще й отнеме детето, може да не го отглежда той, но и тя няма да се грижи за него, нека държавата да се грижи за него.

Първоинстанционният съд при преценка на относимите доказателства, вкл. и показанията на изслушаните свидетели В.П. и Х.Х., брат на ищцата, намира, че не може да бъде установено, че ответникът е извършил актове на домашно насилие спрямо ищцата на посочените от молителката дати. Установено е по делото, че отношенията между страните не са добри, те имат спорове помежду им, вкл. и по отношение родителските права и контактите на бащата с детето, именно такива спорове между тях е имало и през месец август 2023 г., но не е установено, че ответникът е извършил акт/актове на домашно насилие спрямо молителката на посочените дати.

Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, като не намира основания за изграждане на различни такива въз основа на приетата доказателствена съвкупност. Освен това, първоинстанционният съд е събрал поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Настоящата въззивна инстанция препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт. Предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, и на основание чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд излага и свои мотиви.

Неоснователни са оплакванията, изложени във въззивната жалба.

Приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (приложена два пъти в първоинстанционното дело) не може да се ползва като доказателство, съгласно чл. 13 ЗЗДН, тъй като описаните в нея два акта (на 22.03.2023 г. и 22.08.2023 г.) не са в предмета на делото, съгласно уточнителната молба от 31.08.2023 г. Първата дата е и извън преклузивния срок по чл. 10 ЗЗДН (едномесечен от акта на домашно насилие – в редакцията на закона до изменението със ЗИДЗЗДН, обн. ДВ, бр. 66/2023 г., вр. § 30 от ПЗР на същия закон – производствата по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се 2 разглеждат по досегашния ред). С други думи, предмет на делото са само твърдяните актове н а домашно насилие на 23.08.2023 г. и на 26.08.2023 г., за които няма представена декларация по чл. 9 ЗЗДН.

Така посочените актове на домашно насилие не са доказани по надлежния начин с ангажираните доказателства по делото. Твърдените актове следва да се установят пълно и главно в процеса от въззивницата – молителка, по време, място, начин на извършване, средства и авторство, съобразно с изложеното в молбата за съдебна защита.

В показанията на изслушания в първата инстанция в съдебното заседание на 17.04.2024 г. свидетел, Х.Х., брат на ищцата, е заявил, че знае за инциденти през месец август. По разказ на сестра си М. влязъл в апартамента и възпрепятствал майката и детето да напуснат жилището, докато тя не обещае, че няма да живее с друг мъж. След 1 - 2 часа се свързал с М. и той му казал, че сестра му няма да създава друг живот, с друг мъж. След 2 - 3 дни М. дошъл пак пред блока и разговарял по телефона с непознат на висок глас и понеже сестра му го включила на видеоразговор, чул, че М. казал, че иска детето им да бъде отглеждано от държавата, нито от нея, нито от него. Ако сестра му влезе в Турция ще организира да бутнат колата и да вземат детето. По делото не е поискан и разпитан соченият от молителката очевидец на единия акт - охранител на затворения комплекс, в който живее.

Представените с въззивната жалба доказателства (Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 29.03.2024 г. и жалба от Е. Б.К.) касаят отношения на ответника с новия съпруг на молителката и са извън предмета на делото и затова не следва да се обсъждат.

Въззивният съд достига и до извода, че твърдените актове на домашно насилие през месец август 2023 г., не разкриват белезите на домашно насилие, съобразно с дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН. От доказателствената съвкупност по делото по категоричен начин се установява, че на първата процесна дата е имало скандал, породен от спора между страните за виждането на детето с бащата и връзката на молителката с друг мъж. Но тези действия не съставляват акт на домашно насилие. Между страните липсва диалогичност и способност да решат възникналите противоречия по социално приемлив начин. Същите водят множество дела и преписки и това често води до ескалацията на отношенията им. Следва да се посочи, че междуличностните конфликти, семейни и родителски неуредици и противоречия, не подлежат на уреждане по реда на ЗЗДН, предвид конкретиката на настоящия случай.

По тези съображения, като намира първоинстанционното Решение за правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави въззивната жалба без уважение, и да потвърди обжалвания съдебния акт. С влизането му в сила заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 ЗЗДН).

По разноските за настоящото производство

Въззивният съд постановява, на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16 ТДТКССГПК, въззивницата Н. С. Х., да заплати, по сметка на Софийския градски съд, сумата от 12.50 лева – държавна такса по въззивната й жалба.

Въззивницата претендира присъждане на разноски, като такива, предвид изхода на делото, не й се следват.

3

Въззиваемият – ответник М. Х. Б. е заявил искане за разноски, които са в доказан размер от 1 700.00 лева, съгласно разписка (намираща се на л. 68 от въззивното дело).

Въззивницата, чрез процесуалния й представител, прави възражение за прекомерност за размера над 1 200.00 лева. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя.

Възражението за прекомерност е основателно с оглед на сложността на въззивното дело и усилията по защитата (проведено едно заседание), поради което претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до 1 200.00 лева. На въззиваемия следва да се присъди сумата от 1 200.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, които да му заплати въззивницата.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7668 от 25.04.2024 г., постановено по гр. дело № 47274 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 86-ти състав.

ОСЪЖДА Н. С. Х., ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА Н. С. Х., ЕГН **********, да заплати на М. Х. Б., ЕГН **********, сумата от 1 200.00 лева – разноски за въззивното производство.

ОСТАВЯ без уважение искането на въззивницата Н. С. Х. за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4