Решение № 487 от 15.10.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Търговище, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530101575 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД гр.София, ЕИК:201196810, със съдебен адрес гр.София1408, р-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.Балша № 17, ап.1, против Н. Й. Р. от гр.Търговище с която е предявен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за съществуване и дължимост на сумата от 600лв. представляваща неизплатена главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние от 27.11.2023г. и сумата от 118.80лв., представляваща договорна лихва за периода 27.11.2023г. – 23.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 575/12.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1233/2024г. на РС-Търговище.

В молбата се твърди, че в земането на ищеца се основава на сключен между страните на 27.11.2023г. Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 463470. Договора е сключен при условията на ЗНФУР.Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. Процедурата описана 1 в исковата молба е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „Изи пей“ АД.

Параметрите на договора са : 600лв.главница, разпределено на 12 вноски, всяка от които в размер на 50.00 лв. за периода 27.12.2023г. 21.11.2024г. е съответна лихва. Няма погасена вноска от главницата. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му - 04.09.2024г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Поради това претендираме главница за периода: 27.12.2023г. - 21.11.2024г. в общ размер на 600.00 лв..

При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора. Няма плащания за договорна лихва. Поради това претендират договорна/възнаградителна лихва за периода 27.11.2023г. до 23.08.2024г. в размер на 118.80 лв..

Към датата на входиране на настоящата искова молба

Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 718.80 лв., от които:

600.00 лв. главница по предоставения кредит и 118.80 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 27.11.2023г. до 23.08.2024г., ведно със законната лихва върху претендиралата сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

С оглед гореизложеното, на основание чл. 415 от ГНК молят съда да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н. Й. Р. с ЕГН **********, че същият дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, представлявано от Б. Н. чрез юрк. А. Г. сумата от 718.80 лв., от които: 600.00 лв. главница по предоставения кредит и 118.80 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 27.11.2023г. до 23.08.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. За вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1233/2024г. на Районен съд Търговище. Претендират разноски и в заповедното и в настоящото производства. Претендира разноски и в настоящото и в заповедното производства. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.

С отговора по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен 2 представител, счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан, доколкото от доказателствата по делото остава неясно как е формиран размерът на всяка една от предявените претенции. В тази връзка и с оглед правната природа на договора за заем оспорва наличието на валидно облигационно отношение, въз основа на което да бъде ангажирана отговорността на ответника.

Счита, че не са налице доказателства за валидно сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние, такива каквито са изискванията на закона.

На следващо място, дори и да се приеме, че са налице доказателства за валидно сключен договор за кредит от разстояние, то доколкото за същия се прилагат и разпоредбите на ЗПК, договорът е недействителен и поради противоречие на закона и на добрите нрави- основания за прогласяването му за нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК.

На следващо място в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита- кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,41 %. В тази връзка изтъква, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно трябва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.

Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

По отношение на клаузите, касаещи възнаградителната лихва счита, че са налице и други основания за недействителността им. В договора е уговорен годишен лихвен процент в размер на 40.15%. Така уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл клаузата се явява нищожна. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 40,15% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния й размер.

Оспорва „надлежно обявена предсрочна изизскуемост“. Счита, че такава не е налице. Няма доказателства кредитът да е обявен за предсрочно изискуем и това да е доведено до знанието на ответника съгласно изискванията на закона. Моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание моли съда да постанови решение съобразно събраните писмени доказателства.

Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по 3 делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д.

№1233/2024г. по описа на РСТ, е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №575/12.09.2024г. срещу ответника Н. Й. Р., с която е разпоредено същият да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД следните суми: сумата от 600 лева, представляваща главница по договор за кредит; сумата от 118.80 лева, представляващи договорна лихва за периода от 27.11.2023г. до 23.08.2024 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и разноски в размер на 75лв.

От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 27.11.2023г. ищцовото дружеството “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД в качеството накредитодател, сключило с ответника, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 463470. На ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 600.00 лв.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно:касово на каса на „Изи пей“ АД. Представени са договор за предоставяне на кредит № .463470/27.11.2023г., Общи условия към него, копие от лична карта на ищеца.

Приета е като доказателство разписка за извършено плащане на 27.11.2023 г. в полза на Н. Й. Р., чрез ePay.bg. Представени са от ищцовото дружество дискове със записани текстове на договора за кредит и общите условия и диск със записания разговор в който ответника е потвърдил сключването на договора за кредит.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи че, исковата сума от 600лв. е била преведа чрез ePay.bg. на ответника Н. Й. Р. на основание Договор № 463470. Преводът е изплатен с платежен документ № 0700020448867656 на 27.11.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

Предмет на иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповедза изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора – ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и тъй като ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи в производството, че на 27.11.2023 г. между страните е сключен на Договор за предоставяне на кредит от разстояние.

В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между 4 страните се уреждат електронно. В тези случаи, сключването на договора става не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел условията на договора, като е приел и общите условия по него. С извършване на фактическите действия, посочени в общите условия, договорът се валидира и страните се задължават по него. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало редовно правоотношение по такъв тип договор за заем, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение. В случая „Изи Финанс“ ЕООД е предоставил на ответника договорената сума в размер на 600 лева, като я е превел по посочения в договора начин на заемополучателя. От събраните по делото доказателства - писмени такива се установи, че молбата за предоставяне на заем е била одобрена и заемът е бил отпуснат на ответника чрез превеждане на сумата, което обстоятелство в хода на производството не се оспорва от процесуалния представител на ответницата.

Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата.

За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис- чл. 2, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо 5 дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.