Акт от 29.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15697 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:А. К. БОЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20211110138881 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Ц.П., срещу Ж. Х. Т. и К. И. Т., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове в условията на солидарна отговорност, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 3331,92 лева – главница, от която сумата 3260,10 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 71,82 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 345,53 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Ж. Х. Т. и К. И. Т. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

1

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 20, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо инженеринг” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.04.2021 г. по ч. гр. д. № 18502 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Ж. Х. Т. и К. И.

Т. за отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата. Ответниците оспорват предявените искове по основание и по размер. Възразяват, че не били в облигационни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия до процесния имот и не били подавали молба-декларация за откриване на партида. По делото не били представени доказателства, че ответниците са собственици, респ. вещни ползватели на жилището. Оспорват претендираните суми за услугата дялово разпределение, тъй като нямало валидно сключен договор между етажните собственици и ФДР. Ответниците не дължали претендираните суми, тъй като същите не отговаряли на реалната консумация на топлинна енергия и представлявали непоискана услуга по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Твърдят наличието на противоречие между Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката, като предимство имал първият. Поддържат, че доколкото ищецът основавал претенциите си на твърдения за извършен реален отчет на действително потребена топлинна енергия, то служебно начислените суми следвало да бъдат обявени за недължими.

Липсвали доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършвало измерването на топлинната енергия за процесния период. Оспорват и акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като липсвали доказателства за публикуване на фактурите на сайта на дружеството. В хода на заповедното производство правят възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Третото лице – помагач „ТА – ЕС – Нелбо инженеринг” ООД не изразява становище по предявените искове.

2

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Соларова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. Кънева моли съда да постанови решение за уважаване на исковата претенция като основателна и доказана по размер от събраните по делото доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците Ж. Х. Т. и К. И. Т., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирали са молба, в която заявяват, че поддържат депозирания отговор. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като недоказани.

Третото лице – помагач „ТА – ЕС – Нелбо инженеринг” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото акт за граждански брак № 94/04.04.1982 г. се установява, че на посочената дата ответниците Ж. Х. Т. и К. И. Вазова сключили граждански брак, като по делото няма данни, а и твърдения през исковия период бракът да е бил прекратен.

От приложен към исковата молба договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 163, том № ІІІ/1993 г., се установява, че на 08.07.1993 г.

Столична голяма община продала на ответниците К. Т. и Ж. Т. новопостроено жилище № 20, находящо се в ж. к. „Овча купел-1, VІ мр“, бл. 33-35, вх. Б, ет. 4. Видно от отбелязване в договора за покупко-продажба, същият имал сила на нотариален акт за собственост съгласно чл. 117, ал. 4 и чл. 134, ал. 5 ЗТСУ. Съгласно удостоверение изх. № 68-00- 1658/09.12.2014 г., издадено от „ГИС - София“ ЕООД, стар адрес ж. к. „Овча купел-1“, VІ микрорайон, бл. 33-35 се отнасял за многофамилна жилищна сграда с два входа с настоящ адрес ж. к. „Овча купел“, бл. 606 с вх. А и вх. Б. По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване от ответниците.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор от 22.08.2002 г., сключен между „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД и етажната собственост, и протокол от 11.08.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията 3 по топлоснабдяването на сградата на бл. 606, вх. Б в ж. к. „Овча купел-1” съществували още към 2002 г.

Видно от протокол от 11.08.2002 г. общото събрание на етажните собственици в сградата на бл. 606, вх. Б взело решение за сключване на договор с „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”. Видно от изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот с абонатен № ****** били отбелязани 5 броя радиатори, 5 броя термостатни вентили и 5 броя разпределители. Списъкът съдържа подпис за ответника Ж. Т..

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 22.08.2002 г. бил подписан договор между етажната собственост в бл. 606, вх. Б в качеството на възложител, и „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост. От своя страна възложителят се задължил да заплаща годишната абонаментна такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода в началото на всеки отоплителен сезон. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № ДОГ-55/02.06.2017 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. І.1 и чл.

ІІІ.1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от приложени по делото 2 броя талони за отчет на уредите за дялово разпределение съответно от 05.05.2019 г. за периода 05.2018 г. – 04.2019 г. и от 03.06.2020 г. за периода 05.2019 – 04.2020 г. и 2 броя изравнителни сметки за същите периоди, в процесния имот през исковия период била ползвана топлинна енергия за отопление с 5 броя отоплителни тела с монтирани на тях индивидуални разпределители, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Талоните за отчет съдържат подпис за потребител.

Приети са като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да 4 са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.