Решение № 1933 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1933 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110214954 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата съдебна инстанция е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. Б. Б. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 8601170, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на ЕФ и за присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност на фиша. Възиваемата страна СДВР излага писмено становище, т. е. възражение по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в което се излагат доводи за процесуална и материална законосъобразност на ЕФ и за доказаност на административното нарушение, като се претендира потвърждаване на фиша и присъждане на юрисконсултско възнаграждение (релевирано е и възражение за прекомерност на претендир от насрещната страна като разноски адвокатски хонорар).

От приложената справка за регистрация на МПС (съпоставена с всички останали доказателствени материали по делото) е видно, че санкционираното (еднозначно) лице, явяващо се жалбоподател, не попада в нито една от категориите по чл. 188 вр. чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което следва изводът, че ЕФ е издаден в противоречие с материалния закон и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН следва да бъде отменен. Отделен е въпросът доколко удачна е в тази връзка актуалната нормативна уредба.

Безпредметно е да се обсъжда при това положение каквото и да било друго, освен че липсва правна възможност за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна, респективно на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед приложения служещ и за разписка договор за правна защита и съдействие, в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, а именно сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат, която сума категорично не се явява прекомерна, включително имайки предвид уредбата по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалвания ЕФ серия К, № 8601170, на СДВР.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на СДВР.

Осъжда СДВР да заплати на горепосочения жалбоподател В. Б. Б. сумата от 400 лева – разноски по делото, а именно възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2