Решение № 417 от 01.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000425 по описа за 2023 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадени въззивна жалба от Ф., ЕИК ***, чрез председателя Ц. Н. П., срещу постановеното решение №21 от 17.01.2023 г. по търг.дело №191/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора, както и частна въззивна жалба срещу постановеното определение №151 от 07.03.2023 г. по делото, постановено по реда на чл.248 от ГПК, както и въззивна жалба срещу решение №122 от 11.04.2023 г., с което не е уважена молбата за тълкуване на постановеното решение по делото.

С обжалваното решение №21 от 17.01.2023 г. са отхвърлени предявените искове от Ф., ЕИК ***, срещу М. ООД, ЕИК ***, за заплащане на сумата от 56 223,22 лв. прехвърлено вземане, представляващо стойност на изпълнени и приети СМР по устен договор за строителство от 23.10.2017 г., съгласно приемо-предавателен протокол от 12.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 9 058,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода 12.12.2018 г. – 13.07.2020 г. Присъдени са и разноски в полза на ответното дружество – 3 480 1 лв.

С определение №151 от 07.03.2023 г. е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на Ф. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.

С решение №122 от 11.04.2023 г. е оставена без уважение молбата на Ф. за допускане на тълкуване на постановеното решение по делото.

Съгласно подадената първа въззивна жалба, жалбоподателят Ф. е останал недоволен от така постановеното решение, като счита, че е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Според него, не е проявена процесуална активност и не са дадени указания от страна на съда за кои факти, които са от значение за спора, не се сочат доказателства, не е назначена служебно съдебно счетоводна експертиза.

Същият е бил предубеден, тъй като е изградил мнение, въпреки, че е оспорено приетото заключение по делото. Счита и, че решението е необосновано, тъй като неправилно е определена правната квалификация на исковете, както неясно и немотивирано. Не е ясно дали искът е недопустим, поради това, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по него или неоснователен.

Позовава се и на неговата нищожност, тъй като от него не може да се изведе с категоричност дали се приема липса на договор между М. ООД и С. ЕООД или неоснователност – кои факти не са доказани. Направил е доказателствени искания, които са разгледани в съдебното заседание. Моли да се отмени решението и уважат предявените искове.

Ответникът М. ООД, чрез процесуалния пълномощник адвокат И. М., е представил отговор, с който счита въззивната жалба за неоснователна, тъй като не е съгласен с изложените в нея оплаквания. Моли да се остави без уважение. Претендира направените разноски.

Съгласно подадената втора частна въззивна жалба, жалбоподателят Ф. е останал недоволен от така постановеното определение по чл.248 от ГПК във връзка с възражението му за прекомерност, като счита, че е допуснато отклонение при определяне на допълнителното възнаграждение на вещото лице, не е зачетена фактическата и правна сложност на делото и не е преценен обемът на правната защита на ответника, като моли да се отмени и измени постановеното решение в частта му за разноските.

Ответникът М. ООД, чрез процесуалния пълномощник адвокат И. М., е 2 представил отговор, с който счита частната въззивна жалба за неоснователна и моли да не се уважава.

Съгласно подадената трета въззивна жалба, жалбоподателят Ф. е останал недоволен от решението, с което не е допуснато тълкуване на постановеното решение по делото. Счита, че е допуснато смесване на основанията за неоснователност и недоказаност в диспозитива на решението и недопустимост в решението, при положение, че в мотивите е прието, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Ответникът М. ООД, чрез процесуалния пълномощник адвокат И. М., е представил отговор, с който счита въззивна жалба за неоснователна и моли да не се уважава. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна с актовете, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на ищеца на 31.01.2023 г., определението по чл.248 от ГПК – на 25.04.2023 г., решението за тълкуване – също на 25.04.2023 г., съответно жалбите срещу тези съдебни актове са подадени, както следва: първата на 13.02.23 г. по пощата, втората и третата - на 05.05.2023 г. също по пощата. Спазени са предвидените от закона двуседмични срокове за обжалване, считано от връчването на актовете. Ето защо те са депозирани в срок от надлежна страна срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове.

По първата въззивна жалба се установява следното:

Във връзка с доводите за нищожност на постановеното решение следва да се посочи, че нищожно е съдебното решение, което е постановено от ненадлежен орган или не е подписано, или не е постановено в определената от закона форма, или е постановено извън пределите на компетентност на съда, или е толкова неразбираемо, че неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, вкл. последно посочената, тъй като решаващият съд е изложил мотиви и е достигнал до извод, че страните по правоотношението за СМР са се съгласили, че ответникът не дължи тяхното заплащане и С. ЕООД няма 3 вземане от ответника, поради което с прехвърлянето на това вземане в полза на ищеца е прехвърлено вземане, което не съществува. Решението не е и недопустимо, тъй като са налице процесуалните предпоставки за предявяването на обективно съединените искове за главница и мораторна лихва. Оплакванията във въззивната жалба се отнасят до правилността му, поради което следва да се пристъпи към преценяването им по същество.

Видно от исковата молба, ищецът Ф. твърди, че има вземане от ответника М.с ООД, което е придобил въз основа на договор за цесия от 14.03.2020 г, сключен между него, като цесионер, и С. ЕООД, като цедент.

Позовава се на протокол от 12.02.2020 г. на общото събрание на С. ЕООД, съгласно който е взето решение да се продаде вземането от М.с ООД в размер на 56 223,22 лв. срещу извършването на оценка на ДМА, както и са делегирани права и е възложено на И.М.П. да подпише договора за цесия, да подпише и организира връчване на уведомление за сключения договор за цесия на длъжника.

Посочва, че е предоставено уведомление по чл.99,ал.4 от ЗЗД от С.

ЕООД до длъжника М.с ООД на 14.03.2020 г., с което кредиторът уведомява длъжника за прехвърлянето на дължимото вземане. Посочва и, че на същата дата е подписан протокол на основание чл.3,ал.1 и ал.2 от договора за цесия, с който се удостоверява, че е извършил поетата услуга – оценка на ДМА, представляваща цената на прехвърленото вземане.

Ищецът твърди, че прехвърленото вземане произтича от сключен устен договор на 23.10.2017 г. между М. ООД и С. ЕООД, по силата на който М. ООД, като възложител, възлага на С. ЕООД, като изпълнител, извършването на строителни работи на обект „******, описани в 11 пункта – външни по фасада и вътрешни СМР по облицовка на стени с влагоустойчив гипсокартон „ладура“ и с монтаж лепило. Тези посочени СМР са подробно описани по вид, количество и стойност в приемо-предавателен протокол протокол №1 от 12.12.2018 г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, обр.19., подписан от страните и инвеститора.

Издадена е и данъчна фактура №34 от 12.12.2018 г.

Въз основа на тези факти и обстоятелства претендира от длъжника М.

ООД заплащането на сумата 56 223,22 лв., законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторни 4 лихви за забава върху главницата в размер на 9 058,18 лв.за периода 12.12.2018 г. – 13.07.2020 г.

Ответникът възразява срещу исковата молба в подадения отговор.

На първо място, счита договорът за цесия за нищожен. Посочва, че противоречи на закона, тъй като обективира извършването на стопанска дейност от страна на ищеца, която същият няма право да извършва в качеството му на фондация с ясно дефинирани цели и средства. С извършването на тази дейност се нарушават законови принципи на уредбата на съществуването и функционирането на ЮЛНЦ. Счита, че договорът за цесия е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като използвайки формалната си юридическа правоспособност, фондацията сключва договори и извършва дейности, които нямат нищо общо с целите за съществуването и. Договорът е и нищожен, поради заобикаляне със закона – заобикаля невъзможността на едноличния собственик на капитала на С.

ЕООД да заведе дело и води валиден процес съгласно приложеното пълномощно по делото, поради което се е стигнало до прехвърляне на вземането, за да може друго лице да заведе процес.

Възразява, че не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като за нея узнал от получено на 15.10.2021 г. писмо от ищеца, а не от предишния кредитор. Към писмото е приложено уведомлението, подписано от И.М.П., като пълномощник, без да е приложено пълномощно за това. Не е уведомен за цесията и с връчване на исковата молба, тъй като от приложения протокол от 12.12.2020 г. не се установява управителят на дружеството да е присъствал, съгласно изискването на чл.136,ал.2 от ТЗ. Въз основа на тези факти и обстоятелства счита, че договорът за цесия не му е съобщен от първоначалния кредитор и няма действие по отношение на него.

На следващо място са изложени възражения срещу неоснователността на исковете. Ответникът възразява срещу съществуването на договор за строителство между него и С. ЕООД. Посочва, че има договор за строителство със същия предмет между З. ООД, като възложител, и С.

ЕООД, като изпълнител, сключен на 13.10.2017 г., както и че има свързаност между З. ООД и М. ООД, които се управляват и представляват от едно и също лице - управителя Д.А.Д.. При подписването на протокол №1 от 12.12.2018 г. управителят е бил подведен, което се установява и от последващия протокол 5 от 19.12.2018 г., с който управителите се съгласяват, че е допусната грешка.

Издадената фактура №34 от 12.12.2018 г. е анулирана с протокол №2 от 17.12.2018 г. по чл.116,ал.4 от ЗДДС, като погрешно издаден документ, като за основание на анулирането е посочено липса на данъчно събитие, което означава, че е допусната грешка не само при издаването на фактурата, а и по отношение на протокола за извършени СМР, който не отразява действително извършени СМР. Посочва, че не осчетоводил тази фактура и не я съхранява, като е върнал оригинала на издателя и същата може да фигурира единствено в дневниците за продажба на издателя и.

Ответникът възразява и срещу претенциите за изтекли лихви, тъй като в уведомлението липсва информация за изтеклите лихви и дали същите са прехвърлени или не.

Страните не са се възползвали от правото си да подадат допълнителна искова молба, съответно допълнителен отговор. Въз основа на така посочените обстоятелства и възражения първоинстанционният съд е намерил, че се касае за иск с правно основание чл.258, във вр. с чл.79, във вр. с чл.99 от ЗЗД и за иск по чл.86 от ЗЗД. Разпределил е доказателствената тежест между страните, като е посочил, че ищецът следва да докаже правоотношението между М. ООД и С. ЕООД, т.е. сключения договор за СМР, подробно описани в приемо-предавателен протокол №1 от 12.12.2018 г., завършването на строителните работи, че това правоотношение поражда задължение за ответника за плащане на процесните суми, че праводателят на ищеца е изправна страна по правоотношението, че е уведомен длъжника за извършената цесия. По отношение на ответника е посочил, че той носи тежестта да докаже, че за въпросните СМР е налице друг договор, че фактурата, на която се позовава ищеца, е анулирана, като погрешно издаден документ, подписан лично от управителя на С. ЕООД. Също така следва да установи евентуалните си права, изключващи правата на ищеца, погасяване на задълженията, недължимост на сумите, поради изпълнение изцяло и в срок.