Решение № 286 от 04.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Варна, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000280 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба, подадена от особен представител, назначен на ответник Е. Н. В. срещу решение №42/15.04.2024г., постановено по електронно дело 20233200900085(ТД 85/2023г.) по описа на ОС-Добрич, В ЧАСТТА, с която по реда на чл. 422 ГПК е било признато задължението му за главница като чиста стойност на ползван потребителски кредит в размер на 23 393,17лв., установено като вземане в заповед за незабавно изпълнение, издадена в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД, ведно със акцесорни вземания за законна лихва и разноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 380/24.06.24г. По повод неоснователните доказателствени искания на въззиваемата страна, съставът е изложил и мотивите си по неоснователното позоваване на обективни причини, осуетили попълване на делото с доказателства, след изключване от материалите по делото на копия от частни документи, чиято автентичност е била оспорена от издателя. На страните са били обявени както нуждата от допълнително пояснение на събрано в първа инстанция заключение на експерт при съпоставяне на официално удостоверени факти със специалните знания на счетоводителя, така и доклад по останалите оплаквания на въззивника, свързани с преценка на факти и правни изводи по валидност на кредитна сделка.

Особеният представител адв. Т., назначен на въззивника Е. Н. В.

(длъжник, останал ненамерен на постоянен и настоящ адрес) се оплаква за 1 основаване на изводите на съда на неприети по делото доказателства, като счита, че обвързването на страните с какъвто и да е договор за потребителски кредит не може да се обоснове, след като съдът е изключил оспорените копия на непредставени в оригинал и оспорени като неавтентични книжа. Съответно без доказано договаряне, евентуално при нищожност на сделка, сключена без съгласие и в нарушение на законови изисквания за автентичен подпис (чл. 26 ал.1, и чл. 26 ал.2 вр. ч. 11 ал.1 т. 27 ЗПК) не може да се прилага и правилото за последица от недействителен на други, специални основания, потребителски договор по чл. 23 ЗПК. Сочи, че назначеният в първа инстанция експерт е извършвал само проверка на счетоводни записи, но не и на самоличност на титуляра на сметките и затова заключението не може да обоснове извод за получаване на отпуснатата от банката сума, за да възникне и някакво задължение на кредитополучателя да върне чистата стойност на получена главница.

В пледоария по същество от името на длъжника, особеният представител поддържа доводи за неоснователност на претенция на кредитор, който не успял да докаже пълно с противопоставими на насрещната страна доказателства оспореното договорно основание за пораждане на каквото и да е задължение по потребителски кредит. Моли за отмяна на установителното решение и пълно отхвърляне на иска на снабдения със заповед за изпълнение кредитор.

Въззиваемият кредитор „Банка ДСК“ АД , чрез юрк. Н. оспорва жалбата с доводи за правилно постановено решение, като се позовава на обосноваване на извода за възникнало вземане, въпреки обявената нищожност на договора не с изключените от доказателствата писмени документи, а само с доказаното получаване по разплащателна сметка на ответника на предоставена за ползване от банката сума.

Пред въззивния съд пълномощникът пледира за възприемане на констатациите на експерта, допълнени и пояснени с допълнителното заключение пред настоящата инстанция, както за предоставяне от страна на банката на поискана главница по разплащателната сметка на ответника, така и за поведението на ответника по усвояване и погасяване на части от тази главница. С доводи за индикиране на несъмнено съгласие на ползващия се от предоставения кредит клиент, счита оспорването на автентичността на архивираната документация на банката за злоупотреба с процесуални права и моли за потвърждение на изводите за договорен и получен от ответника кредит, подлежащ на връщане поне като чиста стойност на главницата, съответно и на основателно претендираната дължимост на паричния дълг по изпълняемата заповед.

Само въззиваемата банка е заявила и претенция за направени разноски във въззивното производство, която е конкретизирана по основания и размер в списък по чл. 80 ГПК (л.52).

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНАТА УСТАНОВИТЕЛНА ЧАСТ на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК за признаване за 2 установено в отношенията между страните, че ответникът като кредитополучател, дължи парични суми на банката, в качеството на кредитор, упражнил прано на предсрочна изискуемост по предоставен потребителски кредит, между които целия остатък от предоставената главница ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.06.2022 г.(момент на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 783/13.06.2022 г.) до окончателното изплащане. Интересът от този положителен установителен иск произтича пряко от прилагане на фикция за редовно връчване на длъжника на издаден по твърдения за безспорен дълг изпълнителен титул (чл. 415 ал.1 т.2 ГПК) и нуждата от защита на интересите на потребителите в състезателно производство по установяване на валидността на обвързаност с професионален доставчик. Разгледаната в обжалваната част от акта претенция на кредитора изцяло съответства по основание и размер на заявените права в заповедното производство, поради което настоящият състав на съда намира решението за допустимо и постановено по надлежно упражнено право на иск.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и въз основа на събрани в двете инстанции доказателства съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Претенцията си за плащане на парични суми банката е основала на оспорени твърдения за отпуснат на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 40000 лв., с уговорен срок за издължаване, лихва и конкретни условия за ползване и разсрочено връщане по погасителен план.

Позовала се е на писмен договор, представен по делото в заверен за вярност препис. Кредиторът е посочил, че главницата била предоставени на кредитополучателя на 01.08.2018 г. безкасово, по личната му разплащателна сметка, посочена в т. 4 от договора за кредит, а последното плащане на суми по дълга е осъществено на 19.07.2021 г., когато са били внесени 500 лева, след което настъпила и забавата на длъжника, послужила като основание за обявяване на дълга по кредита за предсрочно изискуем и сезиране на съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечения от документи по чл. 417 т. 2 ГПК.

Твърденията за договарянето на кредита са били оспорени в срока по чл.

131 ГПК от назначения особен представител, като наред с предприетото опровергаване на авторството, удостоверено с неавтентичен подпис на кредитополучателя, са заявени и възражения срещу валидността на сделка, със съдържанието, вписано в конкретния договор за кредит и приложими общи условия, погасителен план и пояснен ГПР. Посочени са нарушения на изискванията на специалния Закона за потребителския кредит(за писмена форма и размер на шрифта на целия пакет от книжа) като основание за недействителност по чл. 22 ЗПК.

По повод изричното искане за проверка на автентичността на представените като подписани от физическото лице – кредитополучател документи, съдът е възложил задължение на ищеца за представяне на оригинали, които да бъдат изследвани от графолог. Срокът за представяне на оригинали е бил продължаван неколкократно в първата инстанция, като е достигнал период от четири месеца, в които търговецът – кредитор не успял да организира издирването на архивирана информация. Въззивният съд 3 преценява, че професионалния доставчик на кредитни услуги не е положил грижа, съответна на добросъвестна защита, като е допуснал да повдигне спор без да е подготвил документация за собствените си твърдения. Оригиналното досие на клиента е трябвало да е на разположение на представителя, извършил заверката при сезиране на заповедния съд на 10.06.2022г и затова липсата му при същата страна при поискването му само една година по-късно (при връчването на отговора по иска) несъмнено индикира небрежност, налагаща санкциониране на страната по реда на чл. 183 ГПК. Затова и въззивният съд намира, че копието от писмения договор и съответните му приложения следва да бъде изключено от доказателствата и затова не може да се ползва в подкрепа на твърденията на кредитора.

Този документ обаче не е единственото посочено по делото доказателство. Наред с него, банката е представила и извлечение от счетоводните си книги, което е било допълнително проверено и от назначен по делото счетоводен експерт. Вещото лице е съпоставило данните за движението на паричните средства по разплащателната сметка на ответника, водена от същата банка и е установило категорично, че на 01.08.2018г. наличността по нея е увеличена със сума от 40 000лв, пояснена с обозначено основание за получаване на тези парични средства „усвояване на кредит текущо потребление“. Потвърдени са и записи на постъпления в целия период от 20.08.2018г. до 16.09.2021г. в общ размер 16 606.83лв. които банката е ползвала за погасяване на падежиращи ежемесечно на 20-то число вноски за главница и лихви. Нито в първоначалния, нито в допълнителния отговор са били оспорени твърденията на кредитора, изложени още в исковата молба за извършена парична транзакция в изпълнение на иначе спорно сключения договор. Затова и в доклада на съда като подлежащ на доказване с поисканата експертиза е посочен само факта на действително достигане на сумата до кредитополучателя(а не конкретно до сметката, вписана в спорния писмен договор). В допълнителното заключение на същия експерт, изготвено по задача, възложена от настоящия съд, са изяснени и конкретните идентификационни данни на тази, обследвана от вещото лице разплащателна сметка. Категорично е потвърдена констатацията, че неин титуляр е именно лицето Е. В., а според служебно изисканата информация от публичния регистър на БНБ за банковите сметки в страната, тази индивидуална разплащателна сметка е била открита още през 2015г. и се ползва от този клиент на банката и понастоящем. По-детайлното проследяване на операциите, които клиентът е извършвал с наличностите е описано в допълнителното заключение на вещото лице(л. 57-59 от настоящото дело).

За съда няма индиции, които да пораждат съмнение в компетентността на експерта и приложените специални знания по констатираните счетоводни записи. Същите не са обосновани само с непредставения по делото в оригинал договор като първичен документ, но и с хронологично отразяваните други нареждания на титуляра. Видно е, че сметката е ползвана текущо, с платежно средство от името на въззивника В. за почти ежедневни и ниски по размер разходи чрез ПОС терминали (на търговци и доставчици на услуги и стоки), за множество тегления на суми в брой от АТМ и за единични преводи, наредени към други сметки (значителна част от които концентрирани в първия ден на захранването с кредита), както и периодично плащане на равни по размер 4 месечни плащания по кредитни задължения от по 467.53лв(ползвани по процесния договор) и по 601.27лв и едно значително окончателно внасяне на сума от 114 473.44лв(по друг кредит). Същевременно, освен кредита от банката, в сметката са постъпвали и внесени средства в брой на АТМ и на касите в банката от самия титуляр и от негови съконтрахенти (платец на капаро, друг доставчик на кредитна услуга, търговско дружество), като общата сума на постъпленията за целия период (без усвоения кредит от 40 000лв) е само 166 955.30лв. Тази сума не би била достатъчна за покриване на ежедневните плащания от сметката, достигнали общо 182 360.35лв(без вноските по процесния кредит). Отделно от това, вещото лице е констатирало и заварена задлъжнялост преди новото кредитиране(индикирано с отрицателно салдо от 8091.19лв., съответно на вече ползван овърдрафт).