Протоколно определение № 181 от 26.02.2026, Районен съд - Кюстендил

ПРОТОКОЛ

№ 181 гр. Кюстендил, 26.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова и прокурора В. Д. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Мая Анд. Миленкова Частно наказателно дело № 20251520201235 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:19 часа се явиха:

Страните са уведомени.

За КРП се явява прокурор И.

Лицето по принудително действие се явява лично и с адв. К., с пълномощно по делото.

Свидетелите, уведомени, се явяват.

Явява се и вещото лице д-р Р..

Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Прокурорът: На този етап поддържам искането.

Адв. К.: По отношение на искането оспорваме така предявеното искане от КРП. Няма никакви събрани достатъчни данни. Имам доказателствени искания по отношение на свидетелите, които са призовани. Други доказателствени искания няма да сочим.

Съдът снема самоличността на лицето по принудително действие, както следва:

Х. Я. Г. – **г., *******************.

Лицето по принудително действие Г.: Запознат съм с искането.

Съдът разясни на лицето по принудително действие правата му по НПК.

Съдът снема самоличността на свидетелите, както следва:

Г. Д. Г. – **г., ***********************.

Я. Х. Г. – **г., ************************.

Съдът разясни и на двамата свидетели, че имат право да откажат да дават свидетелски показания, поради родствената си връзка със страна в процеса.

1

Св. Г. Г.: Отказвам да давам показания.

Св. Я. Г.: Ще давам показания.

Съдът предупреди св. Я. Г. за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК.

Същият обеща да каже истината, след което напусна залата.

Съдът снема самоличността на вещото лице, както следва:

В. К. Р. - **г., ********************.

Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК. Същото обеща да даде вярно и обективно заключение.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Съдът пристъпи към изслушване на лицето по принудително действие.

Лицето по принудително действие Х. Г.: Беше ми поставена диагноза от екипа на д-р Р. през 2017г., след много сериозни личностни проблеми и взаимоотношения, провали, раздели и т.н. Имаше лек опит за самонараняване, в който аз в един момент просто се спрях.

Стигна се до ходене до болницата при тях, диагнози, престой седмица-две може би. Това беше 2017г. Тогава ми беше поставена диагноза, която години наред следвах, така ми беше казано, че на мен ми има нещо всъщност и трябва да има лечение, което продължаваше в продължение на 8 - 9 година буквално до края на 2024г., началото на 2025г. Ходил съм при най-различни психолози във Великобритания, които са доста напред. 2017г. заминах във Великобритания до 2025г. септември, бях там. Сега се прибрах. Връщайки се в средата с посттравматичен стрес и инцидента, който беше станал тогава, то не е инцидент всъщност, просто момент на сериозна слабост от раздяла и т.н., междуличностни отношения вкъщи куцаха, и в един момент просто реших да се изнасям от вкъщи. Аз потърсих контакт с вещото лице зад мен преди да се стигне до там, но бях посъветван да отида на психиатър директно. Аз казах, че имам нови данни от Великобритания. Това говорим за 2025г.

Потърсих първо контакт и човека, който поставя диагноза и екипа да продължим до изясняване, защото аз дойдоха с нови, с диагностика оттам след години лечение с опити срещу мен най-различни с лекарства и т.н. В България никой не ми беше направил ЯМР или някакви изследвания, които да дадат ясна представа. Диагностицирани с такова заболяване след 2018г. с такова заболяване, 40% са диагностицирани грешно и просто становището от Великобритания беше „травма на главата“, която датира по-назад във времето. Имам ЯМР и т.н. Стигна се до ходене горе в болницата, след сериозни междуличностни конфликти вкъщи с господин Г. старши, ние сме си имали малко така. Аз просто към бил самостоятелен много години наред, реших да се изнасям от вкъщи и малко ескалирахме, но се стигна до ходене в болницата горе, където аз просто поисках нещо, което да ме успокои седатиф за момента и да преспа една нощ, и да реша какво да правя, тъй като бях в безизходица и финансова, и след раздяла – десетгодишна връзка, две години бях сгоден и т.н., прибрах се вкъщи. Избрал съм програмата „Избирам България“. Искам да се развивам и да творя в България. Работя за фирма от Великобритания в момента от вкъщи, буквално от един месец. Изнесох се на квартира. От първи декември съм на квартира в кв. „Запад“ и всичко започва да се нарежда отново и за мен беше като гръм от ясно небе, това, което се случва в момента, че аз съм предизвикан, че аз човек, който е опасен, доколкото прочетох, което въобще граничи с някакъв пълен парадокс, тъй като аз никога не съм имал някакви проблеми със съд или полиция. В полицията съм ходил само да си извадя лична карта за 37 години. В Англия дори съм работил като охранител, работил съм с хора в неравностойно положение, с криминално проявени и т.н., в местното Бюро по труда, в едно от най-големите графства. Все още имам лиценз. В България дори мислех да работя за системата на МВР. Имам данните смея да твърдя и опит, спортувам също. В Англия съм тренирал най-различни спортове. Спортувам 2 активно, гледам да съм полезен за обществото. Всички мои приятели, роднини, обичам семейството си, просто, както вече споменах, сблъсъка на генерациите и връщането ми в тази среда, в която всичко е започнало преди време, повлия така емоционално, ако мога да се изразя, но за мен беше шок и отношението горе, ако мога пад са се върна там - в Психиатрично отделение. Нямаше диалог, нямаше абсолютно никаква приемственост и опит за изслушване. И д-р М. мисля, че тогава беше на смяна, аз мислех, че е медицинска сестра, дойде и започна да ми дава някакви лекарства. Аз просто й зададох въпроса какви са, защо, каква е причината и т.н. Осем години те ме лекуват от „биполярно разстройство“.

Може да се направи всякаква диагностика. Аз съм склонен на абсолютно всичко да докажа за какво става въпрос. Сега видях тотално изменена диагноза, която се е появила от нищо.

Готов съм да оспорвам реално. ЯМР от Великобритания показа от април 2025г. травмирано място - заден ляв лоб на мозъка, тъкан, която е мъртва реално, след тежък удар, който се случи 2011г., след едно сериозно падане. Нека си остане в миналото, но реално е това – посттравматичен стрес, който се възобнови леко с връщането ми тук, но от както не съм на „***********“ вече, родителите ми нямат абсолютно никакво доверие. Сигналът от моя баща, човекът е бил притеснен за мен, тъй като те са се притеснявали да не би, аз го разбрах впоследствие, буквално преди няколко седмици разбрах, че това се случва, те са се притеснявали, тъй като ние ескалирахме вербално. Аз просто се изнесох от вкъщи. Те са се притеснявали дали аз ще съм окей, дали няма да се повтори страха им от преди много години, което е нещо, което е станало много далече в миналото. Поддържам връзка с тях. С майка ми не съм късал връзката никога. С баща ми сме прекъсвали взаимоотношенията през годините. Сблъсък на генерациите го наричам аз и това е. Случва се да спорим по някакви теми, което е напълно нормално. Аз не мисля, че има семейство, което не провежда спорове, но се разбираме, грижим се едни за други, помагаме си колкото можем. Аз съм самостоятелен от 19 годишен от както съм бил студент. Родителите ми са пенсионери, иман нужда от спокойствие, от техния си живот. През 2017г. ми беше поставена диагнозата.

Лекарствата след ЯМР от Великобритания, изясняването, ходене доста години по психолози и психиатри, реално след поставяне на диагнозата 2017г., това са 8 или 9 години, материални, физически и психически щети и опити с най-различни лекарства върху мен, буквално от април-май 2025г. не съм приемал никакви лекарства и не съм се чувствал подобре никога. Докато ги употребявах съм изпитвал почти всички възможни странични ефекти. Бях стигнал дори до 100 кг. Стигал съм до невъзможност дори да се движа. Беше ми поставено едно лекарство във Великобритания, след като те продължиха лечението. Те просто го приеха, нямаше второ мнение. По едно време бях на някакво лекарство, което ме парализираше буквално. Имало е лекарство, което дори усложни дробовете ми. Сложиха ме на литий и дори сега август месец получих бъбречна криза и ми намериха камък в бъбреците впоследствие от приема на литий предполагам. Предполагам, че вещото лице ще потвърди, че лития уврежда бъбреците. Бях там още няколко месеца, но просто разбрах, че майка има здравословни проблеми и реших да съм наблизо. Единствено притесненията са ми били от финансов тип, тъй кат аз отидох да живея директно в София. Не исках да живея на адреса, на който съм роден, защото все пак съм продължил живота си и инвестирах една известна сума пари за първите месец-два, и след това се прибрах. Няколко месеца бях без работа, както споменах. Вече работя, имам квартира, всичко се нарежда. Като се прибрах в къщата на родителите си, не съм изпитвал страх, но връщане в този момент се е случвало, защото това е травма. Страх, че някой може да ме нападне, не бих казал точно, не е и необосновано реално. Завръщайки се толкова много години, нормално е да се върнат много спомени и моменти. Не съм се държал агресивно към родителите си. С баща ми сме стигали до спорове. Не съм се държал агресивно със себе си. Никога не съм правил действия за самонараняване след 2017г. Никога няма да има такива опити пак. Смея да твърдя, че на всеки може да му се случи да стигне до един момент до дъното, така да го наречем. Дъното на живота ми беше 2017г. след раздяла и неуспехи – финансови, професионални. Това беше 3 след първият ми опит да живея във Великобритания и се прибрах в България.

Прокурорът: Нямам повече въпроси.

Адв. К.: Нямам повече въпроси.

В залата влезе св. Я. Г..

Съдът пристъпи към разпит на св. Г..

Св. Я. Г.: Баща съм на Х. Г.. Притеснителното беше, че той мина там през перипетии доста в Англия и като си дойде тук, всичко си беше наред, и в един момент не беше наред, и по негово желание постъпихме в болницата, и потърсихме помощ. Иначе никакви проблеми не сме имали. Това беше ноември месец миналата година. Преди това, като постъпихме горе, две-три нощувки имаше нужда от помощ и по съвети на д-р Р. и д-р М., там на екипа, по техен съвет пуснах тази жалба, защото не знаех как да му помогна, в желанието си да му помогна. Това беше идеята. Аз се притеснявах само за него, а не за нас. Ходихме и при психотерапевт, след като постъпи горе. В момента нямам притеснения за него, каквито имах в момента на подаване на сигнала. Той си върви в правилната посока според мен и благодарение на Вашата помощ, тук така казано, взе си се в ръце, работи си и нямам никакви притеснения. Явно така е трябвало да стане, по този начин. Съжалявам, за което.

Общуваме със сина ми. Мисля, че ги е преодолял тези неща, които съм описал в сигнала, че изпитва постоянен страх, че някой ще влезе в къщата и с наша помощ, и с племенници имаме. Мисля, че ги е преодолял страховете си, които съм описал в сигнала. По принцип всеки се бори с някакви страхове, неговите са сигурно по-различни, моите са други и така.

След ноември месец нямам никакви наблюдения да е проявявал някакви опити за самонараняване и дори желание, нито към нас, нито към себе си. Смятам, че разговорите му помагат. Не е това, което имахме ние нашите притеснения, че тази диагноза тежка дето е от горе, мисля, че не е, разговорите му помагат, определено. За лекарства, той нещо за сън може би да си взима, но иначе не съм конкретен, не мога да знам. Отношенията са ни нормални с Х. според мен. Имам по-голяма дъщеря и двама внуци. Не е възможно да има чувство на разделяне между двете деца, категорично. Пререкания чисто мъжки може би сме имали. По-скоро сме имали мъжки пререкания, но не сме стигали до агресии. Имали сме спорове, но не са завършвали с нещо, което е било притеснително. Аз уважавам неговото мнение, категорично. Аз се чувствам добре, когато той е добре, където и да живее за мен е все едно, щом това е неговият избор. Разпра между мен и Х., с която той да стигне до извода, че е по-добре да не живее с нас двамата, и да си живее сам, не е имало. Разговор е имало на висок тон, но чак пък разпра. Разпра не е имало, решенията ги взима той, аз не казвам нищо, той си взима решенията. Категорично Х. не е опасен за нас, за себе си или за някой друг в обществото към настоящият момент. Аз го казах и на прокурора, че съм спокоен вече, но спокоен може би 50 на 50, но съм много по-спокоен от когато пуснах жалбата, много по-спокоен. Като пуснах сигнала, очаквах може би разговор в институциите, а не да се стига до дела и до такива неща. Горе с кварталния полицай също дето събираше сведенията и с него си поговорихме, не очаквах, че ще се стигне до…, просто очаквах някакво въздействие по-нормално, тип разговор, не съм искал да сме врагове. Кой родител иска да е враг на сина си и на дъщеря си? Не вярвам да има такъв. Епикризите му ги показах в началото на годината, първото дето беше заседание за 22.12.2025г., просто му спестих време, защото той имаше нужда от време. След първата призовка вече той знаеше за какво става дума, защото призовките идваха при мен.