Решение № 120 от 18.12.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Гълъбово, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К.а като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100357 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. К. А., срещу „Фератум България“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал.

4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че през м. април 2023 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем № ******, по силата на който получил сумата от 500 лв., при ГЛП 23,33 % и ГПР 49,66 %, при задължение на ищеца да върне сумата на 6 месечни вноски.

Твърди, че в чл. 5 от договора за кредит било записано, че кредитът се обезпечава от Multitude Bank, като уговорката за обезпечението не можела да се отмени. Твърди още, че по този бланкетен договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ бил задължен да заплати такса по т.2.3 в размер на 168,33 лв., дължима на месечни вноски в размерите и условията на падежи уговорени в погасителния план към договора за кредит. Твърди нищожност на договора за кредит поради първоначална недействителност. Излага подробни съображения в насока, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, т.9 ЗПК и при неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр. с чл.10, ал.1 вр. с чл.19, ал.1 и ал.2 вр. с чл.21 и чл.22 ЗПК. Твърди и нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на три основания – нарушение на добрите нрави, нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и неравноправност между правата на потребителя и доставчика на финансова услуга. Излага подробни съображения. Твърди, че договора за кредит е нищожен и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а при условията на евентуалност и клаузата на чл.

5 от договора за кредит и т.2.3 от договора за гаранция. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на договор за кредит № ******, сключен с „Фератум България“ ЕООД, евентуално на клаузата на чл. 5 от договора за кредит и т.2.3 от договора за гаранция /поръчителство/.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Фератум България“ ЕООД, взема становище за недопустимост на иска, касаещ договора за гаранция, като излага твърдения, че Multitude Bank /Малта/ е самостоятелно юридическо лице, а договорът за гаранция отделно облигационно правоотношение по което дружеството не е страна. Излага съображения за неоснователност на исковата претенция, касаеща договор за потребителски кредит № ******, за който твърди, че е сключен 2022 г. Развива съображения за валидност на договора за кредит и на клаузата на чл.5 от договора. Поради това иска от 1 съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит №****** от 18.04.2022г., сключен между А. А. и ответника „Фератум България“ ЕООД, ищецът е получил сумата в размер на 3000 лв., като е поел задължение да я върне на 18 /осемнадесет/ броя месечни вноски, с първа падежна дата 20.05.2022 г. и последна падежна дата 12.100.2023 г. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 0,00 % и ГПР 49,66 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 1050 лв. или общо дължимата сума по кредита е в размер на 4050 лв. Установява се от чл.5 на посочения Договор за потребителски кредит №****** от 18.04.2022 г., че страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора. В чл.7 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис.

По делото са представени, освен договора за кредит и погасителния план към процесния договор, справка за получени плащания от „FERRATUM“ по Договор за потребителски кредит №******, от която е видно, че по посочения договор са внесени сумите, както следва: главница – 3000 лева; лихва – 1050 лева; плащания, съгласно Тарифата и Общи условия – 250,00 лева и 400 лева – надвнесена сума. В справката е посочена и сума в размер на 2970 лв., която сума се дължи за допълнително избрана незадължителна услуга на лицето, предоставящо услугата, по посочена от него сметка. По делото са приети и общите условия към договор за гаранция /поръчителство/, които се прилагат между дружеството Multitude Bank Plc. и клиента, по силата на които Multitude Bank Plc. се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит между Фератум България ЕООД и клиента. В чл.2 от цитираните общи условия е записано, че Гаранта има право да получи от кредитора индивидуалния код за потвърждаване с цел опростяване на процедурите. В чл.5 е посочено, че клиента е длъжен да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранция, чийто точен размер зависи от размера на кредита.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на експертизата, което съдът приема изцяло като обективно, пълно и професионално изготвено след извършена проверка на материалите по делото и след проверки във „Фератум България“ ЕООД, се установи, че общо погасената сума по кредита е 4340 лв. Вещото лице приема, че сумата в размер на 2970 лв. е предвиденото оскъпяване за такса за предоставяне на гаранция. Отразено е, че сумата за поръчителство с друг партньор „Фератум Банк“ не е включено в ГПР на кредита, като при включването му ГПР ще стане 250,50 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит №****** от 18.04.2022 г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. От сключения между страните по делото Договор за потребителски кредит №****** от 18.04.2022 г., се установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на 2 предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Страните не спорят и съдът приема, че с оглед изявлението на заемополучателя в договора, че дава съгласието си Кодът за потвърждение, предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис, процесният договор за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис.

С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 ЗПК.

В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит.

В чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин. Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 49,66 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл.5 от Договор за потребителски кредит №****** от 18.04.2022 г., условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.

В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР /49,66%/, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл.10, ал.1 ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което 3 съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл.22 ЗПК.

Съгласно чл.5 от Договор за потребителски кредит №****** от 18.04.2022 г., получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство. От заключението на приетата по делото, съдебносчетоводна експертиза се установи, че в посочения в договора за потребителски кредит ГПР от 49,66 %, не е включена сумата, представляваща възнаграждение за поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Заплащането на такса за предоставяне на гаранция води до заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва.