Решение № 29 от 05.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 05.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20241110212347 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Б. М. А., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 24-4332-013984/21.06.2024 г., издадено от началник - сектор в ОПП - СДВР, с което на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "б" ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се недоказаност на нарушението по чл. 20 ал. 2 ЗДвП, тъй като скоростта на движение на моторното превозно средство не е установена с техническо средство. Твърдят се съществени нарушения на процесуалните правила в производството по съставяне на АУАН, а именно, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. А., редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Наказващият орган – началник - сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмени бележки от гл. юрк. В. Пашунов с пълномощно от наказващия орган се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от наказаното лице и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 20.08.2024 г., видно от разписката на страница втора, и на същата дата е подадена и въззивната жалба). Предвид горното жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. М. А., ЕГН **********, е правоспособен водач на ППС с придобити категории "В" и "М", като му било издадено СУМПС № 286400478/24.04.2024 г. от СДВР, валидно до 24.04.2034 г.

На 04.06.2024 г. около 21:35 часа жалбоподателят Б. А. управлявал лек автомобил марка "БМВ", модел "5 ЕР РЕИХЕ" с рег. № хххххххххх, собственост на А.М., на територията на град София, по ул. "Иван Чернаев" с посока на движение от ул. "Иван Тургенев" към ул. "Кавала". Пред № 1 на ул.

"Иван Чернаев" жалбоподателят Б. А. преднамерено извел управлявания от него автомобил извън контрол чрез презавиване, при което последвала загуба на сцепление със задните гуми и управляваният от въззивника лек автомобил поднесъл и реализирал ПТП с паркирания от лявата му страна лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № СВ3053 КР. При настъпилото пътнотранспортно произшествие били причинени материални щети в областта на предната броня на паркирания лек автомобил. Независимо от настъпилото ПТП, жалбоподателят А. не спрял автомобила, за да установи щетите, и не уведомил органите на МВР, а продължил движението си и към административен № 4 на ул. "Иван Чернаев" реализирал второ ПТП отново с паркиран лек автомобил - марка "Опел", модел "Инсигния" с рег. № СВ6784СТ. След второто ПТП жалбоподателят А. и пътник, пътуващ на 2 предна пасажерска седалка на управлявания от А. лек автомобил, слезли от автомобила и направили опит да побягнат в различни посоки, но били задържани от намиращи се в близост граждани, които възприели пътнотранспортните произшествия. Действията на жалбоподателя Б. А. били наблюдавани от свидетеля Б. М., който подал сигнал на единния телефон за спешни повиквания 112 и на мястото били изпратени служители на ОПП СДВР.

На място били изпратени свидетелите Л. Й. и С. К. - и двамата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор в ОПП - СДВР". Свидетелите Й. и К. огледали щетите по паркираните автомобили и жалбоподателят Б. А. попълнил декларация за причините и обстоятелствата на настъпилите пътнотранспортни произшествия. Свидетелят С. К. съставил протокол за ПТП № 1925606 (рег. № 8318) от 04.06.2024 г., ведно със скица.

Свидетелят Л. Й. - младши автоконтрольор в ОПП - СДВР, съставил АУАН серия G A № 1272472/04.06.2024 г., с който във връзка с настъпилото ПТП с паркирания лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № хххххххх, повдигнал против въззивния жалбоподател административнонаказателно обвинение за нарушения на чл. 20 ал. 2 ЗДвП и на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "б" ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите Б. М. и С. К., както и на жалбоподателя, бил предявен на последния за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис.

Жалбоподателят А. вписал в АУАН, че има възражения срещу акта, но в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН не депозирал допълнителни възражения.

Въз основа на съставения АУАН серия GA № 1272472/04.06.2024 г. на 21.06.2024 г. Даниела Дескова - началник на 03 сектор "Административно обслужване" в ОПП - СДВР, издала обжалваното Наказателно постановление № 24-4332-013984/21.06.2024 г., с което на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя Б. А. било наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП му било наложено административно наказание лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "б" ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Л. Й., С. К., Б. М., писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка - картон на 3 водача, протокол за ПТП № 1925606 /рег. № 8318/ от 04.06.2024 г., ведно със скица, декларация от 04.06.2024 г., АУАН серия GA бл. № 1272472/04.06.2024 г., НП № 24-4332-013984/21.06.2024 г., сведение от Зоя Дудина - Николова от 04.06.2024 г., сведение от Б. Б. М. от 04.06.2024 г., заповед № 513з-4445/29.06.2017 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. - и двете на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Й., К. и М., които прецени като еднопосочни, последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на писмените доказателства. В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Б. М., който е очевидец на настъпилото пътнотранспортно произшествие, и показанията му са източник на преки доказателства както за механизма на ПТП, така и за поведението на водача на лекия автомобил марка "БМВ", модел "5 ЕР РЕИХЕ" с рег. № хххххххххх след настъпване на произшествието. Показанията на свидетеля М. съдът прецени като конкретни, детайлни, последователни и съответни както на показанията на свидетелите Й. и К., така и на писмените доказателства протокол за ПТП и скица.

Съдът се довери и на писмените доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни и съответни на гласните доказателствени средства. Въз основа на писмените доказателства съдът формира и изводите си за компетентност както на актосъставителя, така и на наказващия орган.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР, са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. От писменото доказателство - заповед № 513з-4445/29.06.2017 г. на Директора на СДВР се установява, че свидетелят Л. Й., съставил акта за установяване на нарушението, е преназначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в 4

02 група "Пътен контрол" на 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение" към ОПП - СДВР, поради което същият разполага с материална и териториална компетентност да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП.

Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се установява, че началникът на сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното постановление старши инспектор Даниела Дескова заема длъжност началник на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и разполага с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.

34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Не са допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН, като възраженията във въззивната жалба в този смисъл не могат да бъдат споделени. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите Б. М. и С. К..

Първият от тях е очевидец на извършване на нарушенията, доколкото е възприел както настъпване на ПТП, така и поведението и действията на жалбоподателя след това, а вторият - свидетелят С. К., е присъствал при установяване на нарушенията, доколкото е част от изпратения на мястото патрул на ОПП - СДВР. Актът за установяване на нарушението е подписан от съставителя, свидетелите и жалбоподателя, на когото АУАН е предявен за запознаване със съдържанието му и му е връчен препис.

По отношение на нарушението по чл. 20 ал. 2 ЗДвП:

Както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност, са посочени признаците от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му, в това число и датата и мястото на извършването му, както и нарушената законова разпоредба. Независимо от това обаче съдът намери, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление досежно нарушението по пункт първи поради неправилно приложение на материалния 5 закон.

Административнонаказателната отговорност на въззивния жалбоподател е ангажирана затова, че поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността е реализирал ПТП с паркиран от лявата му страна автомобил, което актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали като нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП. От показанията на свидетеля М. обаче се установява, че ПТП с паркирания лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № ххххххххххх е настъпило не поради това, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил със скорост, която не е била съобразена с релефа на местността (още повече, че не се установяват никакви особености в релефа на местността), а поради умишлени действия на жалбоподателя, довели до поднасяне на задните колела на автомобила и тяхното превъртане. Предвид горното се събраха достатъчно доказателства, че жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 104б т. 2 ЗДвП, която разпоредба забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а не е нарушил нормата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, каквото административнонаказателно обвинение му е повдигнато. Неправилното приложение на материалния закон налага отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази част. В настоящия случай съдът не разполага с правомощие да измени атакуваното наказателно постановление в обсъжданата част като преквалифицира нарушението в такова по чл. 104б т. 2 ЗДвП, тъй като това би било свързано с въвеждане на нови фактически положения, които не са били предявени на въззивния жалбоподател в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство.