Решение № 6322 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6322 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509112 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска Столична община, чрез юрк. М.К., срещу решение № 5673 от 01.06.2022 г. по гр.д. № 40092/2021 г. на СРС, ГО, 67 състав, с което Столична община е осъдена, на основание чл. 411 КЗ, да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД сумата 106,53 лв., включваща 91,53 лв. – изплатено застрахователно обезщетение от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД по имуществена застраховка „Каско+“ и 15 лв. – ликвидационни разноски за определянето му, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 08.03.2020 г., в гр.

София, на ул. „*******, поради попадане на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330“, с рег.

№ *******, в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – съставяне на непълен доклад по чл. 146 ГПК и непълно, неправилно и превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че не е доказан видът, размерът и местоположението на процесната дупка. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция, включително и присъждане на юрисконсултски възнаграждения за разглеждане на делото пред двете инстанции.

1

Ищцовото дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба. С молба от 18.10.2023 г. за разглеждане на делото в открито съдебно заседание в отсъствие на представител на дружеството, се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително и платено адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Предмет на делото е предявен от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД против Столична община иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 106,53 лв., включваща 91,53 лв. – изплатено застрахователно обезщетение от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД по имуществена застраховка „Каско+“ и 15 лв. – ликвидационни разноски за определянето му, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 08.03.2020 г., в гр. София, на ул. „*******, поради попадане на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330“, с рег. № *******, в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане. С исковата молба се твърди се, че пътят, на който се е осъществило описаното ПТП, е собственост на общината, поради което същата е била задължена да го поддържа и ремонтира чрез възлагане на тази работа на свои служители, работници или на трети лица.

Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя на работата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди, че в случая не са доказани механизмът на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между описания в исковата молба инцидент и претърпените вреди, изправността на автомобила преди събитието, правоспособността на водача на автомобила, обстоятелството дали твърдяното произшествие е било сред покритите застрахователни рискове по сключения между него и собственика на автомобила договор за имуществена застраховка „Каско+“ на МПС. Твърди се и съпричиняване от страна на водача на автомобила на вредоносния резултат.

С оглед описаните в исковата молба правнорелевантни факти и обстоятелства районният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ, като с решението си е уважил същия в пълен размер.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението е допустимо, независимо, че искът за присъждане на сумата 106,53 лв. е квалифициран по чл. 411 КЗ, вместо по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Непрецизно определената от районния съд правна квалификация не прави решението недопустимо, ако съдът е разгледал и се е произнесъл по посочените от ищеца правопораждащи факти, но е определил неточно квалификацията на иска като текст от закона. В случая, в мотивите към 2 първоинстанционното решение съдът е обсъдил всички факти, посочени от ищеца и относими към иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ – 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между ищеца и увредения по имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователното събитие в срока на застрахователния договор; 3) изплащане от застрахователя на обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) наличие на предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на обективната обезпечителногаранционната отговорност на ответника по иска спрямо увреденото лице - същият да е възложител на работа, при или по повод извършването на която да са причинени вредите; наличие на виновно противоправно поведение (действие или бездействие) на лицетоизпълнител, както и на причинна връзка между вредата и поведението му.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

При предявен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между него и собственика на автомобила, настъпването в срока на действие на застрахователния договор на събитие, което е сред покритите с договора застрахователни рискове, изплащането от застрахователя на обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ, механизмът на настъпване на ПТП, и причинно-следствената връзка между виновното противоправно поведение на лицето-изпълнител на възложената от ответника работа и настъпилите вреди. В тежест на ответника е да докаже извършено към застрахователя плащане на претендираната сума. С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, поради което оплакването на въззивника в обратен смисъл е неоснователно.

В случая се установява, че между увредения и ищеца е било налице действително и валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка. Видно от застрахователна полица № 440119213109494/04.10.2019 г. за процесния автомобил марка „БМВ“, модел „330“, с рег. № *******, при ищцовото дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, е имало сключена застраховка „Каско+“ на МПС, със срок на валидност от 09.10.2019 г. до 08.10.2020 г. включително.

Недоказано обаче е обстоятелството дали описаното в исковата молба произшествие е било сред покритите с договора за имуществена застраховка застрахователни рискове. В застрахователната полица е посочено, че покритите рискове са „клауза пълно каско“, но не са представени общите условия към полицата, за да се установи съдържанието на тази клауза.

Дори да се приеме, че процесното ПТП е било сред покритите застрахователни рискове, то механизмът на същото не се доказва по категоричен начин. Данни за датата, мястото и начинът на настъпването му се съдържат единствено в уведомление за щета № 44012132006771/09.03.2020 г. по полица № 440119213109494 „Каско+“, отправено от водача на автомобила към застрахователното дружество, и в ликвидационен акт от 09.03.2020 г., съставен от представител на дружеството. Не е разпитан допуснатият до разпит, при режим на довеждане, свидетел на ищеца (водачът на автомобила) за установяване на 3 обстоятелствата около настъпването на инцидента, тъй като дружеството не е изпълнило дадените му от първоинстанционния съд указанията за внасяне на депозит за призоваването на лицето. Заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, в частта му относно механизма на настъпване на процесното ПТП, се основава само на данните, съдържащи се в уведомлението за щета, като пред съда вещото лице посочва, че по делото няма данни за физическите характеристики на дупката, а дали една гума ще се спука или не зависи от размера на дупката и от скоростта на движение на МПС. Разяснява се хипотетично, че при движение в градски условия със скорост над 30 – 40 км./ч. и попадане в „стандартна дупка“ с височина около 7 см., обикновено автомобилната гума се пука. В случая обаче няма нито едно доказателство, което да обоснове извод, че на пътното платно е имало дупка и спукването на гумата е резултат от попадане на автомобила в тази дупка.

Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено изцяло и предявеният от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД против Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ – отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника-въззивник следва да бъде присъдена сумата 225 лв., от която 25 лв. платена държавна такса за въззивната жалба и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 5673 от 01.06.2022 г. по гр.д. № 40092/2021 г. на СРС, ГО, 67 състав., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД против Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, за заплащане на сумата 106,53 лв., включваща 91,53 лв. – изплатено застрахователно обезщетение от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД по имуществена застраховка „Каско+“ и 15 лв. – ликвидационни разноски за определянето му, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 08.03.2020 г., в гр. София, на ул. „*******, поради попадане на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330“, с рег. № *******, в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл.

25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на Столична община, БУЛСТАТ ******* сумата 225 лв. разноски по делото и юрисконсултски възнаграждения за двете инстанции.

4

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5