Решение № 1172 от 07.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. Варна , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 202131005000*7 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на С. К. ЦВ. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „КДП Г.Б.“, № *, ет. 6, ап. 5*, чрез адв. Л.П., против решение № 2605*2/05.10.2020г. по гр.д. № *5*1/2019г. на 25-ти състав на ВРС, с което е осъден да заплати на Д. Р. ХР., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.“М.“ бл.1*0, вх.*, ап.78 сумата от 6273.8* евро, представляващи сбор от недължимо платени от ищеца вноски по кредитната клиентска сметка на ответника №70001516588022, клиентски №010166856 в „Уникредит Булбанк“АД в периода 08.01.2015г. до 15.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-22.03.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.59 ЗЗД и С. К. ЦВ., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“КДП Г.Б.“ №*, ет.6,ап.5* е осъден да заплати на Д. Р. ХР., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.“М.“ бл.1*0, вх.*, ап.78 сумата от сумата от 1*90.82 лева, представляващи сторените разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

Считайки обжалваното решение за необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Р. ХР. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „М.“, бл. 1*0, ап. 78, чрез адв. Ас.Х., с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли се и за присъждане на сторените разноски.

В о.с.з. на 13.0*.2021г. С. К. ЦВ., чрез процесуалния си представител адв. Л.П. поддържа въззивната си жалба, като заявява, че не претендира разноски, а Д. Р. ХР., 1 действащ чрез адв. А.Х. поддържа от своя страна писмения си отговор.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. ХР. ЕГН 87100809760 от гр.

Варна, жк „М.“, бл. 1*0, вх. *, ап. 78, чрез адв. Ас.Х., срещу С. К. ЦВ. ЕГН 8102253*6, с адрес в гр.Варна, ул. „КДП Г.Б.“ № *, ет. 6, ап. 5*, за присъждане на сумата от 6273.8* евро, представляваща внесена от него в полза на С. К. ЦВ. по неговата клиентска сметка № 7000151688022 и кл.№ 010166856 в „УниКредит Булбанк“ АД, разпределена на осем вноски, както следва: 1. С вносна бележка от 08.01.2015г.-сумата от 510.*6 евро; 2. С вносна бележка от 02.02.2015г.-сумата от 1633.*9 евро; 3. С вносна бележка от 26.02.2015г.-сумата от *90.00 евро; *. С вносна бележка от 01.0*.2015г.-сумата от *59.*2 евро; 5. С вносна бележка от 01.06.2015г.-сумата от 1150.00 евро; 6. С вносна бележка от 17.06.2015г.-сумата от 300.00 евро; 7. С вносна бележка от 17.06.2015г.-сумата от 199.08 евро и 8. С вносна бележка от 15.10.2015г.-сумата от 1531.39 евро. Твърди, че е налице неоснователно обогатяване на ответника с исковата сума, т.к. липсва основание за тези плащания. Обяснява, че е знаел, че ответникът е материално затруднен, като е разчитал, че в един момент ответникът ще му възстанови средствата. Липсва договорно основание, по силата на което ищецът да се е задължил да превежда посочените суми по сметката на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД. Моли се С. К. ЦВ. да бъде осъден да му заплати сумата от 6273.8* евро, представляваща недължимо плащане по клиентската сметка на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът С. К. ЦВ., EHK **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „КДП Г.Б.“, № *, ет. 6, ап. 5*, чрез адв. Л.П. е оспорил исковата претенция, като неоснователна. Възразил е и срещу правната квалификация на иска, дадена от ищеца, намирайки, че се основава на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а не 59 от ЗЗД. В този случай му се прегражда възможността да се позове на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД. В условията на евентуалност възразява, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД и плащането е в изпълнение на нравствен дълг. Оспорва основателността на иска и моли да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените разноски.

Излага, че е било налице постигнато съгласие между страните, че с тегления от С. К.

ЦВ. кредит реално се осигурява финансиране на „Консорциум Реми Груп“ АД, което дружество към момента е било във влошено финансово състояние. Дружеството не е било в състояние да дострои сградата в гр. Б. и трети лица не са искали да купуват имоти в сградата, построена на етап „груб строеж“ и съответно невъведена в експлоатация. Със сумите по кредитите, изтеглени от роднини и сина на ищеца-Д.Х. следвало да бъде достроена сградата, а обектите продадени на реални купувачи, като „Консорциум Реми Груп“ АД, съответно Р. Х. реализира печалба. Ролята му е била да бъде формален кредитополучател, а чичото на съпругата му подпомогнат. Във вътрешните отношения между страните ищецът е поел задължението да плаща за сметка на баща си, респективно за „Консорциум Реми Груп“ АД и следвало да плаща дълга към банката, без право на регрес.

Кредитите били изтеглени, но сградата останала недовършена и към момента се руши. Той не е извършвал разпоредителни действия с теглените от банката суми. Ако ищецът е допуснал грешка, като е погасил чужд кредит без основание, то следва да си търси парите от банката, а не от него самия. Дори и да се приеме, че ищецът не е плащал по изрична договорка, е предприел чужда работа при знанието и одобрението му, евентуално е действал 2 при дарствено намерение. Прави и възражение за погасяване на вземането по давност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 30*-0308/31.03.2009г., на 31.03.2009г. “Уникредит Булбанк“ АД е предоставила кредит на С. К. ЦВ. за сумата от 50000.00 евро, със срок за усвояване до 30.0*.2009г. и срок за погасяване-20.03.2029г. За обезпечение на връщането на сумата по кредита е уговорено сключването на договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Б., представляващ апартамент № 18, със застроена площ 82.10кв.м. на ет. 2, в жилищна сграда /Апартхотел/, построен в ПИ с идентификатор 07598.305.*08. Усвояването, съответно погасяването на кредита е уговорено да става по сметка BG79UNCR70001516588022. Страните са подписали и анекс от 05.03.2010г. и анекс № 2 от 21.05.2013г.

С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 106, т. 1, рег. № 1123, дело № 69/02.0*.2009г., поправен с НА № 113, т. 1, рег. № 1155, дело 7*/2009г., двата на нотариус П.М. „Консорциум Реми Груп“ АД, чрез изпълнителния директор Р. И. Х. е продало на С. К.

ЦВ. апартамент № 18, със застроена площ 82.10кв.м. на втори етаж в жилищна сграда № * /Апартхотел/, построен в гр. Б., ПИ с идентификатор 07598.305.*08. за 37100.0лв. Сумата е осигурена с банков кредит, по силата на договор № 30*-0308/31.03.2009г.

С преводно нареждане от 06.0*.2009г. до „Уникредит Булбанк“ е наредено да бъде изплатена на „Консорциум Реми Груп“ АД сумата от *1000.00 евро по договор за покупка на апартамент с IBAN на наредителя BG79UNCR70001516588022.

По първоинстанционното дело са представени 8бр. вносни бележки д о „Уникредит Булбанк“ АД: от 08.01.2015г., от 02.02.2015г., от 26.02..2015 г., от 01.0*.2015г., от 01.06.2015г., от 17.06.2015г., от 17.06.2015г. и от 15.10.2015г., на обща стойност 6273.8* евро, представляващи вноски по кредит, в полза на С. К. ЦВ. по сметка с IBAN BG79UNCR70001516588022 с вносител Д. Р. ХР..

Видно от удостоверение за сключен граждански брак С. К. ЦВ. е сключил брак с Г.Д.

Х.а на 09.05.201*г. ,за което е сключен акт № 306/09.05.201*г. на длъжностното лице в гр.

Варна.

Според приложените по първоинстанционното дело удостоверения за наследници, съпругата на С. К. ЦВ.-Г.Д. Х.а е дъщеря на починалия на 18.0*.2012г. Димитър И. Х., а неин брат е И.Д. Х.. Димитър И. Х. е брат на Р. И. Х.. Няма спор, че Иван Р.ов Х. и Д. Р. ХР. са синове на Р. И. Х. и следователно Д. Р. ХР. е първи братовчед на Г.Д. Х.а.

Ищецът Д. Р. ХР. е отговорил по първоинстанционното дело на поставените му от ответника и допуснати от съда въпроси по реда на чл. 176 от ГПК.

3

Пред ВРС са изслушани показанията на водените от ответника свидетели: К.Н.Г.бивш служител на „Консорциум Реми Груп“ АД и И.Д. Х.-брат на съпругата на С. К. ЦВ..

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящият състав приема, че исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. До този извод достига, като вземе предвид твърденията в исковата молба, че страните не са били обвързани от договорни отношения, но е настъпило разместване на материални блага, довело до обогатяване на ответника и обедняването на ищеца, същевременно не се установиха направените от ответника възражения в писмения му отговор, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „Уникредит Булбанк“ АД и С. К. ЦВ. е сключен договор за банков ипотечен кредит № 30*-0308/31.03.2009г., по силата на който банката е предоставила ипотечен кредит за сумата от 50000.00 евро. за покупката на недвижимия имот, описан в т. 8.1.1 и ремонтни дейности в имота. Описаният в т. 8.1.1. от договора имот е ап. 18, находящ се в гр. Б., на втори етаж на сградата /Апартхотел/ , построена в ПИ с идентификатор 07598.305.*08, същият предмет на обезпечение по силата на договорна ипотека.

На 02.0*.2009г. С. К. ЦВ. е придобил собствеността на ап. 18, находящ се в гр. Б., на втори етаж на сградата /Апартхотел/ , построена в ПИ с идентификатор 07598.305.*08, закупувайки го от „Консорциум Реми Груп“ АД.

Следва да бъде посочено, като се вземат предвид посочените непосредствено по-горе доказателства, че решаващият състав намира, че е останало недоказано, че действителния кредитополучател по договора за банков ипотечен кредит от 31.03.2009г. е ищецът Р. И. Х., съответно „Консорциум Реми Груп“ АД, в какъвто смисъл са наведените от ответника възражения. Целта на отпуснатия кредит е реализирана, като ответникът, той и кредитополучател е придобил по силата на договор за покупко-продажба имота, за който му е отпуснат кредита. Сумата от *1000.00 евро по преводно нареждане от 06.0*.2009г. е платена на „Консорциум Реми Груп“ АД. Вярно, че като покупна цена в НА № 106, т. 1, рег. № 1123, дело № 69/2009г. на нотариус П.М. е посочена сумата от 37100.00лв., но видно това е размера на данъчната оценка на имота, посочена и като цена по договора. В писмения си отговор ответникът е направил възражение относно съществуването на персонална симулация при сключване на договора за кредит. Обратно писмо не се твърди, че съществува и не се представя от ответника. Доказването в този случай се подчинява на правилото на чл. 165, ал. 2 от ГПК, свързано с изискването за писмени доказателства, изхождащи от насрещната страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съглашението е привидно.

Липсва следователно и начало на писмено доказателство. Свидетелски показания са недопустими.

Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния казус са допустими свидетелски показания, коментирал ги е и ценил по спора. Биха били допустими свидетелски показания, на осн. чл. 16*, ал. 1, т. 3 от ГПК ако договорът, по който е направено плащането беше на стойност под 5000.00лв., а това не е така. С. К. ЦВ. не попада и сред лицата, посочени в изключение на посоченото по-горе правило. Видно, към датата на сключване на договора за кредит-31.03.2009г. още не е бил сключил брак с племенницата на Р. И. Х. и първа братовчедка на Д. Р. ХР.-Г. Х.а. Дори и да се вземат предвид датите на погасяване на задължението от ищеца, които следват датата на сключване на брака4 09.05.201*г., С. К. ЦВ. е в трета степен на родство по сватовство с Р. И. Д. и четвърта степен на родство по сватовство със сина му Д. Р. ХР., а допустимо е изслушването на свидетелски показания само до втора степен на родство по сватовство.