Решение № 460 от 24.02.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6923/2025
- Вид
- Решение № 460
- Подписан
- 24.02.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Димитър Пенчев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 460 гр. Бургас, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120106923 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С**, представляван от З. Н. Д., М. А. Г. и М. К., чрез юрисконсулт В. Л. Л., против С. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. П****.
Ищецът сочи, че на 15.07.2022 г. между „Креди Йес“ ООД като кредитор от една страна и С. М. С. като кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за паричен заем №* с чиста стойност 2200 лв. Договорът бил с уговорен брой 17 вноски, всяка от които в размер на 318, 00 лв. Първата падежна дата била на 14.08.2022 г. Последната вноска била уговорена на 14.12.2023 г. Общата дължима сума по кредита била в размер на 2916, 64 лв.
Посочва, че от страна на длъжника били извършени погашения по процесния договор за кредит в размер на 1272 лв. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения кредиторът отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него възникнало задължението да погаси сумата съгласно условията на договора за кредит.
Твърди, че на 12.01.2024 г. между „Кредит Йес“ ООД като цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД в качеството му на цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът цедирал вземането си на ищцовото дружество по описания Договор за кредит №*, сключен между „Креди Йес“ ООД и С. М. С.. Придобитото от ищцовото дружество вземане, съгласно Приложение №1 към договора за цесия от 12.01.2024 г., възлизало на 4312, 67 лв., от които 1786, 68 лв. – главница, 443, 68 лв. – договорна лихва и 1
2082, 31 лв. – неустойка.
С пълномощно от 12.01.2024 г. предишният кредитор упълномощил ищцовото дружество да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията на „Креди Йес“ ООД, които то е цедирало. Твърди, че на длъжника било изпратено уведомление за цесията по пощата, но същото не било получено поради неоткриване на адресата. Сочи, че с оглед на константната съдебна практика, нямало пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи от името на цедента за извъшената цесия на длъжника.
Ако приеме, че уведомяването на длъжника не е надлежно, се моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичане на крайния за това момент за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било изпълнено.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът С. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. П****, дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, сумата в размер на 1786, 68 /хиляда седемстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ лева - дължима главница по Договор за потребителски кредит № * от 15.07.2022 г., вземането по който е прехвърлено на настоящия заявител с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024г., сумата от 443, 68 /четиристотин четиридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2022г. до 14.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 09.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №2385 от 10.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №* г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство. Представят се писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника, редовно уведомен чрез лично връчване на препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда, на 04.12.2026 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:
Съобщението до ответника, изпратено до адреса на ответника (ведно с препис от исковата молба и приложенията), е връчено лично от ответника на 04.12.2026 г. В предвидения срок не е подаден отговор на исковата молба. От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. За насроченото открито съдебно заседание до ответника е изпратена призовка, която е получена лично от него на 02.02.2026 г.
Въпреки редовното си призоваване ответникът не е изпратил представител в съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в исковата молба 2 ищецът е направил нарочно искане за постановяването на неприсъствено решение, в случай че са налице предпоставките за това. От тук следва, че са налице всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника (като за тези последици той е бил уведомен с редовно връченото разпореждане № 13558 от 26.11.2026г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – Договор за паричен заем № *, общи условия и погасителен план към същия, Извлечения от Договор за цесия от 12.01.2024 г. сключен между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и Приложение № 1 към него, Уведомление за цесия, обратна разписка за доставяне на препоръчана пощенска пратка и пълномощно. Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическия състав на предявените искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на главница от 1786, 68 лв. и 443, 68 лв. - договорна лихва, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 09.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 63, 87 евро за заплатена държавна такса за исковото и заповедното производство.
Следва на основание чл.78, ал.8 от ГПК да се определи възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 60 евро за исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. С., ЕГН
**********, с адрес гр. П****, че дължи на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С**, чрез пълномощника З. Н. Д. - в качеството на член на Съвета на Директорите, упълномощена от М. Г. и М. К. - в качеството им на представляващи Дружеството, следните суми: сумата в размер на 1786, 68 /хиляда 3 седемстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ лева дължима главница по Договор за потребителски кредит № * от 15.07.2022 г., вземането по който е прехвърлено на настоящия заявител с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024г., сумата от 443, 68 /четиристотин четиридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2022г. до 14.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 09.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №2385 от 10.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №* г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. П****, ДА ЗАПЛАТИ на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С**, чрез пълномощника З.
Н. Д. - в качеството на член на Съвета на Директорите, упълномощена от М.
Г. и М. К., сумата от 123, 87 евро, представляваща сторените от ищцовото дружество разноски в исковото производство и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4