Определение № 911 от 03.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 911 гр. Бургас, 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500374 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172790 със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1527, ул.

„Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от изпълнителния директор Янислав Бориславов Янакиев чрез юрисконсулт Наталия Тонева против разпореждане № 868/07.02.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 702/2024г. С това разпореждане е отхвърлено задължението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. С. Р., ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 73,44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2021г. до 09.08.2022г. и на сумата от 57,37 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 10.08.2022г. до 30.01.2024г.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно. Дружеството изяснява правната същност на понятията възнаградителна и мораторна лихва и подчертава, че първата се дължи на договорно основание, а втората следва по силата на закона – чл.86, ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателят цитира практика на Окръжен съд – Бургас, която подкрепя тезата му и иска от въззивната инстанция да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане.

Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 05.02.2024г. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. С. Р., ЕГН: ********** от ***** за следните суми: 600 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 57088824/15.06.2021г., сключен с „Вива кредит“ ООД; 73,44 лева – договорна лихва, начислена за периода от 29.06.2021г. до 09.08.2022г.; 57,37 лева – обезщетение за забава за периода от 10.08.2022г. до 30.01.2024г., ведно със законната лихва, начиная от 05.02.2024г. до пълното погасяване на вземането. Към заявлението е приложен договор за паричен заем № 5708824/15.06.2021г.

На 07.02.2024г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 451/07.02.2024г., с която разпорежда на М. С. Р., ЕГН:

********** от ***** да заплати сумата от 600 лева, представляваща главница по договора, 1 ведно със законната лихва, считано от 05.02.2024г. до окончателното плащане и сумата от 70,53 лева, представляваща разноски по делото.

С разпореждане № 868/07.02.2024г. съдът отхвърля заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за следните суми: 73,44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2021г. до 09.08.2022г. и 57,37 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 10.08.2022г. до 30.01.2024г. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т.нар. „неустойка“ при липса на обезпечение по чл.5, включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнаградителна лихва. В допълнение към това, съдът подчертава, че искането за договорна лихва е в противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр.ІІІ от ЗЗД – основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като уговореният ГПР от 40,32 % надвишава трикратния размер на законната лихва.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Въззивната инстанция в настоящия съдебен състав не споделя изводите на районния съд, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.1-4, вр. с чл.22 от ЗПК и на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. От съдържанието на представения по делото договор е видно, че същият съдържа информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК посочена е главницата; общият размер на кредита; условията за усвояването му; лихвеният процент и годишният процент на разходите. В договора е посочена и информацията по чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК относно условията за издължаване на кредита, а именно: размер, брой и падеж на вноските. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит е сключен в съответствие с изискванията на чл.22 от ЗПК и като такъв е действителен, поради което не може да се приложи последицата на чл.23 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В конкретния случай, в договора е уговорена възнаградителната лихва в размер на 40,32 %, която надвишава четири пъти законната лихва. Тази договорна клауза не е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД и не е нищожна. В ЗПК не се съдържат разпоредби, които да регламентират максималния размер на възнаградителната лихва. Тази лихва представлява очакваната печалба на кредитора и съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК е част от общите разходи по кредита, които се включват в ГПР .

За да бъде избегната злоупотребата и несъразмерното възлагане на тежести за икономически по- слабата страна, законодателят въвежда критерий за ГПР в чл.19, ал.4 от ЗПК – той не трябва да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Това означава, че максималният праг от 50 % на ГПР е пределът, до който може да се приеме, че общото оскъпяване на кредита не противоречи на морала и на добрите нрави. В настоящия случай договорната възнаградителна лихва е уговорена в размер на 40,32 %, а ГРП е 49,32 %, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и клаузата на чл.3, ал.1, т.8 от договора не се явява нищожна. В този смисъл са решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС Варна по в. т. д. № 962/2019 г., решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д.

№ 332/2019 г., решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., решение № 72 от 2

22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г./.

По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и трябва да се уважи със следваща от това отмяна на процесното разпореждане и задължаването на заповедния съд да издаде заповед за спорните суми.

Мотивиран от това, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 868/07.02.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 702/2024г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172790 със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от изпълнителния директор Янислав Бориславов Янакиев срещу длъжника М. С. Р., ЕГН:

********** от ***** за следните суми: 73,44 лева – договорна лихва, начислена за периода от 29.06.2021г. до 09.08.2022г. и 57,37 лева – обезщетение за забава за периода от 10.08.2022г. до 30.01.2024г.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3