Решение № 11732 от 26.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8674/2022
- Вид
- Решение № 11732
- Подписан
- 26.10.2022
- В сила
- 26.10.2022
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА МЕСОВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 11732 гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20221110108674 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ ..............“ ...., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: адрес, с която против „ ............“ Е...., ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: адрес, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 З З Д з а заплащане на следните суми: сумата в общ размер от 19849,05 лв., представляваща незаплатена цена за доставени хранителни стоки за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., за които доставки са издадени фактура № 0000043594 от 31.08.2020 г., фактура № 0000043633 от 31.08.2020 г., фактура № 4000012569 от 07.09.2020 г., фактура № 4000012717 от 15.09.2020 г., фактура № 4000012778 от 21.09.2020 г. и фактура № 4000012893 от 30.09.2020 г., и сумата в общ размер от 2784,60 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главниците, дължима за периода от 01.10.2020 г. до 17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска – 18.02.2022г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че са налице търговски отношения с ответника в периода отза периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. по доставка на хранителни продукти, по силата на които е престирал – предал е стоките, предмет на продажба, съгласно описаните в исковата молба фактури. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати дължимата цена на падежа, поради което претендира същата, ведно със съответната лихва за забавено плащане.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, не е представил отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното:
В проведеното открито съдебно заседание от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК.
1
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. 238, ал. 1 ГПК/, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, исковете следва да се уважат изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2022 г., до окончателното изплащане.
По разноските в производството.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца своевременно претендираните и доказани разноски по делото в общ размер от 2505,35 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.10.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ............“ Е...., ЕИК 2................., със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на „..............“ ...., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата в общ размер от 19849,05 лв., представляваща незаплатена цена за доставени хранителни стоки за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., за които доставки са издадени фактура № 0000043594 от 31.08.2020 г., фактура № 0000043633 от 31.08.2020 г., фактура № 4000012569 от 07.09.2020 г., фактура № 4000012717 от 15.09.2020г., фактура № 4000012778 от 21.09.2020 г. и фактура № 4000012893 от 30.09.2020 г., и сумата в общ размер от 2784,60 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главниците, дължима за периода от 01.10.2020 г. до 17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска – 18.02.2022 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2505,35 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2