Решение № 253 от 16.06.2026, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Несебър, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101379 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от Изпълнителния директор

Цветан Мирчев, подадена чрез пълномощника- гл.юк. Петя Александрова против Т.А.Я., гражданин на Р.Ф., род. на **.**.****г. с Булстат-******* със заявен адрес на територията на Р.България в гр.Несебър, ул.И.В. № *, бл.*, ет.*, ап.**.

Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество стойността на доставена, отведена и пречистена вода до собствения й водоснабден имот на в гр.Несебър, ул.И.В. № *, бл.*, ет.*, ап.** в размер на общо 216,07лв. по издадени фактури за периода от 25.03.2022г. – 25.08.2025г. с отчетен период по фактури 30.06.2021г.-22.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.12.2025г. до изплащане на задължението, както и сумата от 47,04лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 25.04.2022г. до 10.12.2025г..

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените претенции се намират за допустими, но неоснователни. Исковете се оспорват по основание и размер. Навежда, че приложените фактури не установяват наличието на задължение и неговия размер за доставени ВиК услуги; централният водомер/1770/335/ в два последователни периода е бил повреден като при служебно отчитане са начислени различни количества вода. Твърди се, че липсват доказателства ОУ на ищцовото дружество да 1 са доведени до знанието на потребителя-ответник. Сторено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираното задължение по ф-ра № 0043225995/25.03.2022г., ведно с лихвите по него. Не са сторени доказателствени искания.

В о.с.з. чрез представено писмено становище предявените искове се поддържат от процесуалния представител по пълномощие на ищеца и се моли за тяхното уважаване като доказани по основание и размер.

В о.с.з. чрез представено писмено становище особения представител на ответника поддържа подадения писмен отговор, като посочва, че исковата молба е неоснователна и иска отхвърляне на предявените претенции като недоказани на заявените в отговора основания.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариални актове /вж.л.68-70/ на 15.09.2006г. ответника по делото, заедно с Иля Викторович Розанов са закупили гр.Несебър, ул.И.В. № *, бл.*, ет.*, ап.**, като 04.09.2009г., Иля Розанов е продал на ответницата своята 1/2ид.ч. от този апартамент.

Съгласно представена справка №

7663602/04.06.2026г. на СВ от посочената по-горе дата през 2009г. до настоящия момент ответницата е собственик на имота.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество на името на собственика на имота с аб.№ 756039. В тази връзка е представено заявление за откриван на партида, подадено от ответницата с вх.№ 36490/26 от 05.06.2019г. и за монтиране на 1бр.водомер/л.10/. От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.6 по дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер /с № 17701/365/с потребител ответника Т. Я. са правени отчитания за периода 30.06.2021г. до 30.05.2025г. в интервали два три месеца, като е отчетено потребление при отчитането на 09.03.2022г. в размер на 11куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 2,24куб.м.; на 28.07.2023г. е отчетено потребление в размер на 4куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 0,00куб.м.; на 29.09.2023г. е отчетено потребление в размер на 19куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 0,00куб.м.; на 22.07.2024г. е отчетено потребление в размер на 6куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 0,00куб.м.; на 02.10.2024г. е отчетено потребление в размер на 7куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 1,31куб.м.; на 22.08.2025г. е отчетено потребление в размер на 5куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 0,00куб.м.. При останалите общо единадесет 2 отчитания не е отчетено потребление на вода. Отбелязано е, че при всички отчитания водомерът е „видян“ от инкасатора.

За потребените и отчетени количества са издадени ф а к т у р а № 0043225995/25.03.2022г. за сумата от 36,55лв., от която се претендира незаплатен остатък от 21,91лв.; фактура № **********/25.08.2023г. на стойност от 16,79лв.; фактура № 0046087533/25.10.2023г. на стойност 79,75лв.; фактура № 0047601891/26.08.2024г. на стойност 30лв.; фактура № 0047944129/25.10.2024г. на стойност 41,56лв. и фактура № 0049501649/25.08.2025г. на стойност 26,06лв..

Ищецът твърди, че за посочените суми по фактурите не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с решения на КЕВР, както следва:

Решение № Ц-46 от 30.12.2020г., Решение № БП-Ц-17/29.07.2022г., Решение № Ц32/30.12.2022г., Решение № Ц-30/19.12.2024г., /л.11-л.19 по дело/.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в 3 един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги за собствен имот – представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт. От представените писмени доказателства, вкл.фактурите и справки за отчетено потребление се установява, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.

В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.

3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат 4 заплащане на потребената за съответния обект вода.

При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени, пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния обект на ответника, поради което той, в качеството му на собственик на имота следва да заплати тяхната стойност за процесния период. По делото липсват доказателства за заплащане на потребената вода. За това искът за главницата е основателен и доказан по размер, но частично, с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност от особения представител на ответника касателно вземането от 21,91лв. по ф-ра № 0043225995/25.03.2022г.. Тук следва да се посочи, че действително справката за отчитанията на общия за сградата водомер отчита периоди, през които общият водомер е бил повреден, но конкретните суми се претендират на основание отчитането през процесния период на индивидуалния водомер на ответницата, който е бил в изправност и е отразявал конкретното количество потребена вода в нейния апартамент.

Изправността на общия за сградата водомер касае количествата от разпределение, но доколкото през голяма част от отчитанията, в апартамента на ответницата не е било регистрирано потребление, то не е начислявана вода и от разпределение, а начислената такава. Начисленото за ответницата разпределение от 1,31куб.м. и 2,24куб.м. от 09.03.2022г. касае период в който общия водомер на сградата не е бил повреден.