Определение № 16338 от 01.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16338 гр. София, 01.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х.ва

Членове:

Цветелина Евг. Г.а

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мариана Х.ва Въззивно частно гражданско дело № 20251100505484 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на адвокат Д. М. М., собственик и представляващ на ЕАД „Д. М.“, в качеството на процесуален представител на П. Р. Б., срещу Определение № 15249/01,04,2025г. постановено по гр.д. № 62504/2023г. на СРС, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение № 2646/18,02,2025г. постановено гр.д. № 62504/2023г. на СРС в частта за разноските, като в негова полза, в качеството на процесуален представител на П. Р. Б. се присъди сумата 240,00лв. с ДДС, представляваща съдебни разноски, които са разлика над присъдените разноски в размер на 355,00лв., до общо дължимите в размер на 595,00лв. с ДДС, на основание чл. 78 ГКП.

Въззиваемият „СИТИ КЕШ“ ООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което образуваното въз основа нея производство е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

С Решение № 2646/18,02,2025г. постановено гр.д. № 65504/2023г. на СРС в частта за разноските съдът е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на въззивника сумата 355,00лв., представляваща сторените разноски за осъществената адвокатска защита, на основание чл.

78 ГПК.

Както законосъобразно е констатирал СРС в постановените мотиви на обжалваният акт, с които препраща към постановените такива в Решение № 2646/18,02,2025г., Наредба № 1/2004г. има само ориентировъчно значение за определяне размер на възнаграждението на процесуалният представител на страна в производството, който подлежи на възстановяване от насрещната страна, съобразно изхода от спора. В случая първоинстанционният съд е определил адекватен на фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия размер на дължимите в полза на въззивника разноски, като е отчел и, че адв. М. е предявил пред СРС искови молби с идентичен предмет и с идентично съдържание с процесната, по които са образувани други две производства, при което не би могло да се приеме, че за него процесното производство съставлява особена правна сложност, нуждаеща се от по висока оценка на вложеният труд.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на 1 първоинстанционният съд обжалваното определение подлежи на потвърждаване.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15249/01,04,2025г. постановено по гр.д. № 62504/2023г. на СРС, с което е оставено без уважение искането на адвокат Д. М. М., собственик и представляващ на ЕАД „Д. М.“, в качеството на процесуален представител на П. Р. Б., за изменение на Решение № 2646/18,02,2025г. постановено гр.д. № 62504/2023г. на СРС в частта за разноските, като в негова полза, в качеството на процесуален представител на П. Р. Б. се присъди сумата 240,00лв. с ДДС, представляваща съдебни разноски, които са разлика над присъдените разноски в размер на 355,00лв., до общо дължимите в размер на 595,00лв. с ДДС, на основание чл. 78 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2