Решение № 2830 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2830 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110144485 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Л. И. В. е предявила срещу „Кредисимо“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 2924452/19.02.2024 г. поради противоречието му със закона, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1400,01 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителния договор за потребителски кредит.

Ищцата твърди, че е сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит, по силата на който получила в заем сумата 5035,59 лева при посочен в договора ГПР от 47,58 %. Съгласно чл. 3 и чл. 5 от договора кредитополучателят не е задължен да сключва застраховка, но ако такава бъде сключена чрез посредничеството на Кредисимо, застрахователната премия се превежда от Кредисимо по банкова сметка на съответния застраховател, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит. Остатъкът от главницата след превода за застрахователната премия се предоставяла на кредитополучателя.

Поддържа тези разпоредби да са типови и неиндивидуално уговорени с потребителя.

Ищцата не е желаела сключването на договор за застраховка, но такава й е била наложена едностранно от кредитора. Била е принудена да изрази съгласието си да бъде застрахована, за да усвои заема. Съгласно чл. 3 от Приложение № 1, неразделна част от процесния договор за кредит, общият размер на предоставения кредит бил 5035.59 лева, от които заемополучателят усвоил 4450.00 лева. Удържана е била застрахователна премия в размер на 585.59 лева. В изпълнение на договора ищцата е извършила следните плащания: на 02.04.2024 г. – 280.00 лв.; на 02.04.2024 г. – 270.00 лв.; на 28.05.2024 г. – 550.00 лв.; на 08.08.2024 г. – 300.00 лв.; на 11.09.2024 г. – 5 035.60 лв. Общият размер на върнатата сума е бил 6435.60 лв., което надвишава с 1 400.01 лв. изтеглената по договора сума от 5 035.59 лв. (с включена застрахователна премия в главницата). Счита, че в случая са нарушени императивни изисквания на ЗПК, 1 свързани с реалното посочване на размера на ГПР по договора за кредит, с оглед което и същият е недействителен и тя не дължи нищо извън чистата стойност на кредита.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва, че с ищцата са сключили посочения от нея договор за кредит, като във връзка с договора е бил сключен договор за застраховка съгласно групов застрахователен сертификат № CREDISSIMO-003/2020 и сертификат № 402353/21.02.2024 г. Излага възражения, че доводите на ищцата за недействителност на договора са неоснователни. В процесния договор при посочване на размера на ГПР е била взета предвид само договорната лихва. Не отрича, че от сумата за главница е била удържана застрахователна премия и в тази част кредитът имала характера на стоково финансиране, кредитополучателят е закупил услуга и е заплатил цената за същата. Цената на тази услуга е била заплатена от името и за сметка на кредитополучателя от кредитора. Ето защо и счита, че тази сума е част от самата главница, а не допълнителен разход по кредита. За кредитополучателя по никакъв начин не е било задължително да сключи и процесния договор за застраховка.

Независимо от това със сключването на договора за кредит кредитополучателят е преценил, че желае да сключи отделен застрахователен договор. За сключването на този застрахователен договор застрахованият дължал застрахователна премия, която кредитополучателят – ищец е пожелал да бъде кредитирана от ответника.

Възнаграждението на застрахователя не следвало да се включва в ГПР. Не оспорва, че заплатената от ищцата сума над сумата за главница е в размер на 1400,01 лева. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че помежду им е бил сключен договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено от страните с исковата молба и с отговора, че във връзка с договора за кредит е бил сключен застрахователен договор и е заплатена застрахователна премия в размер на сумата 585,59 лева, която е „удържана“ от сумата за главница и е била преведена от кредитора на застрахователя, както и че ищцата е заплатила в полза на ответника по процесния договор за кредит сумата 1400,01 лева над сумата за главница.

По делото е представен екземпляр от договора за кредит № 2924452/19.02.2024 г. и от приложение № 1 към него, по силата на които кредиторът (ответник) предоставил в заем на кредитополучателя (ищец), сума в размер на 5035,59 лева, от които 4450 лева – размер на кредита и 585,59 лева – застрахователна премия за срок от 24 месеца при посочени в договора годишен лихвен процент от 39,56 %, ГПР в размер на 47,58 %. Общата стойност на плащанията била в размер на 7434,11 лева.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора при сключването на същия кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка, като такава се сключва само при изрично изразено негово желание за това. В случаите, когато кредитополучателят чрез посредничеството на КРЕДИСИМО е сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата от кредитополучателя застрахователна премия се превежда от КРЕДИСИМО директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което кредитополучателят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Остатъкът от главницата след превода за 2 застрахователната премия се предоставя на кредитополучателя при условията на договора за кредит.

Представен по делото е погасителен план, от съдържанието на който се установява, че сумата по кредита е дължима на месечни вноски, като при формирането на главницата е включена и застрахователната премия.

Не е спорно също така, че във връзка с процесния договор за кредит чрез посредничеството на ответника ищцата е била включена в групов застрахователен договор, страна по който е трето за спора лице – „ЗД Евроинс Живот“ ЕАД, както и че ответникът е превел на това дружество от името и за сметка на кредитополучателя застрахователна премия в размер на 585,59 лева. В тази връзка ответникът е представил и по делото като доказателство е приет застрахователен сертификат № 402353/21.02.2024 г. за застраховка „Живот“, издаден от „ЗД Евроинс Живот“ ЕАД, видно от който ищцата е била застрахована в полза на ответника за срока от 21.02.2024 г. до 10.02.2026 г. за посочените в сертификата застрахователни рискове срещу заплащането на еднократна премия в размер на 585,59 лева.

От становищата на страните, изразени писмено в производството, става ясно, че при посочване на ГПР в процесния договор за кредит, не е взета предвид и не е била включена като разход по кредита застрахователната премия, част от договора за кредит, която е била заплатена за сметка на кредитополучателя в полза на застрахователното дружество и която сума е била върната като част от вноските по договора за кредит. Става ясно също така, че претендираната на основание на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в размер на 1400.01 лева не включва застрахователната премия, заплатена в полза на застрахователя.

При така установеното от фактическа страна, по приложението на правото съдът приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да докаже сключването на договора за потребителски кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на твърдените основания. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, включително клаузите, за които ищецът твърди, че са опорочили съдържанието на правоотношението до степен недействителност, са били договорени индивидуално, като за последното ответникът не е ангажирал доказателства.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55,ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание договора за кредит, което обстоятелство не е спорно между страните.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на процесните суми.

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 3 допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 39,56 %, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 47,58 %.

Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.