Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 170 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Частно наказателно дело 244/2025
Вид
Протокол № 170
Подписан
19.03.2025
В сила
19.03.2025
Състав
Коста Стоянов Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 312 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 170 гр. Пазарджик, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.ов при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова и прокурора Стоян Павлов

Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. С.ов Частно наказателно дело № 20255200200244 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:35 часа се явиха:

Осъденият А. Г. П. - редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. П. П. – редовно упълномощен.

За Затвора – Пазарджик се явява инсп. В. - надлежно упълномощен от Началника на Затвора - гр. Пазарджик.

За ОП Пазарджик се явява прокурор Павлов.

Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл. 312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания срок, а при произнасяне по реда на чл. 312 от НПК – след влизане в сила на съответния акт на съда.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОСЪД. П.: Да се даде ход на делото.

ИНСП. В.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

1

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на осъдения, както следва:

А. Г. П. - роден на *********** г. в гр. П., с постоянен адрес: гр. П., ул.

"Г.К." №**, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, ЕГН **********.

Съдът разясни на страните правото им на отвод.

Не постъпиха искания за отвод.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

ПРОЧЕТЕ се молбата на осъдения П. и становището на Началника на Затвора – Пазарджик - В. К., както и психологическото становище.

ИНСП. В.: Да се приемат представените доказателства. Приложена е и моля да приемете справка за правното положение на лишения от свобода към днешна дата, като остатъкът е 6 месеца и 22 дни.

ОСЪД. П.: Поддържам молбата си за УПО. Да се приемат доказателствата.

ПРОКУРОР: Не възразявам да се приемат приложените с молбата и становището писмени доказателства, както и представената актуална справка за остатъка на наложеното на осъдения наказание с днешна дата. Няма да соча други доказателства.

Съдът намира, че ще следва да се приеме справката за изтърпяното наказание на осъдения от Затвора - гр. Пазарджик към днешна дата, както и приложените с молбата на осъдения Становище на Началника на Затвора, Психологическо становище от инспектор-психолог при Затвора – гр.

Пазарджик и досието на осъдения, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА приложените с молбата на адв. П. П. Становище на Началника на Затвора – гр. Пазарджик, Психологическото становище за осъдения и представената актуална справка от Началника на Затвора – гр.

Пазарджик за правното положение на осъдения, заверено копие от Решение № 2

210/30.10.2024 г. по ЧНД № 832/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, Удостоверение от Окръжна прокуратура № 2677/2024 г. от 28.10.2024 г., писмо до Министерство на правосъдието № 646/04.02.2025 г. и Удостоверение за правомерен престой извън институцията за изпълнение на наказания № 475/2024 г. от ЦЗНИИН.

ПРОЧИТА досието на осъдения П..

ОСЪД. П.: Поддържам молбата си. Няма да соча други доказателства.

АДВ. П.: Поддържаме молбата. Няма да сочим други доказателства.

ИНСП. В.: Други доказателства няма да соча.

ПРОКУРОР: Няма да соча други доказателства.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ИНСП. В.: Уважаеми г-н Окръжен съдия, становището на началника на затвора е, лишеният от свобода П. да не бъде условно предсрочно освободен.

При него е налице първата предвидена предпоставка – изтърпял е необходимия срок, но с оглед краткия досегашен престой на територията на затворническото общежитие към Затвора – Пазарджик, не са дадени ясни и категорични доказателства за неговото поправяне и превъзпитание по смисъла на чл. 439а от НПК. Необходимо е да продължи работата по заложените мероприятия в плана на присъдата за постигане на целите на наказанието. Затова на този етап становището на началника е отрицателно за прилагане на института на УПО.

ПРОКУРОР: Уважаеми г-н Председател, предвид така депозираното и изложено становище от администрацията на затвора, считам, че следва да продължи корекционната работа по отношение на осъдения с оглед на това и на изпълнение на целите, заложени в изпълнение на наказанието, въпреки че едната предпоставка е налице, другата не е, т.е. не е поправен в пълна степен и следва да бъде продължена работата с него. Считам, че не следва да бъде уважавана молбата за УПО.

АДВ. П.: Уважаеми г-н съдия, моля да уважите молбата. Проявява се пълно неразбиране на конкретния случай при конкретните обстоятелства за 3 конкретния затворник. Тук много неща се бъркат и много неща са несъобразени със закона. Аз няма да преразказвам молбата, тя е изложена разширено. Посочил съм всички фактически и правни основания за предсрочно условно освобождаване.

Вън от това - направо по конкретния случай, за да не губим процесуално време – възражението, което се прави, е, че от престоя му тук - в П., както е в писменото изложение, в началото той е работил, но след това е престанал да работи – от краткият му престой в ТПО, не позволявало да има пълна увереност, че той се е поправил и отговаря на условията да бъде предсрочно условно освободен. Това възражение, което се прави, е абсолютно неоснователно, некоректно, необосновано и трябва да бъде категорично отхвърлено. Всички съображения ще изложа накратко.

Първо: Тук не се съобразява изобщо специфичния случай, че се касае за престъпление, извършено в чужбина; че е преразгледано това в предварително производство по признаване и приложение на Закона за трансфериране и изпълнение на присъдите; че той е съден от унгарски съд, който е определил размера на наказанието от 2 години и 6 месеца "Лишаване от свобода". Още по-важното, и най-важното – че от изминалото време, както съм посочил конкретните цифри в молбата, от задържането до освобождаването му в У. е изминало време от 1 година и 7 месеца, т.е. половината от наказанието от фактическото изпълнение на присъдата, което е валидно по нашия закон, е всъщност придобито още в У. - на другия съд, на другото място, на другото основание.

Не е без значение въпроса за неговата лоялност към неговото самосъзнание и факта, че в У. него го освобождават, за да се прибере в България и да продължи изпълнението в България не чрез конвой, а освобождаване от пенитенциалното заведение в У. и той се прибира на самоход. Макар, че има възможност да избяга в трета страна, той се прибира.

Явявал се е пред Вашия съд в П., признал се е за виновен (видно от мотивите), той е съгласен с предложението на унгарските власти - да изтърпи това наказание, защото има и бележка ,че не бил се признал за виновен. Найважното признание, че е виновен, той го е направил пред Вас – тук пред съда и това е отбелязано в мотивите. Това не се съобразява. Няма логика и основание решаващото време, което е придобил още в У., в унгарски затвор, и 4 се връща тук, и изтърпява, както пише към молбата 3 месеца, сега вече стават около 4, да се направи извод и да се дерогира цялото време, през което е прекарал там и да се направи извод, че той не се е осъзнал и че не е достатъчно превъзпитан, защото не го опознали добре. Как ще го опознаят за 3 месеца?

И възражението, че сега в момента не работи. А този въпрос също е много важен. В новото изменение чл. 439, ал. 3 от НПК Вие ще видите, че няма абсолютни основания за отказ за УПО – нито за това, че не работи, нито за друго, освен целокупната преценка за неговото превъзпитание. А вижте обширното описание на гл. инспектор, който всъщност го прави от името на началника на затвора. Той няма никакви нарушения, изпълнява разпоредбите на надзорно-строевия персонал, няма никакви конфликти, не е създавал никакви сбивания, не е създавал и никакви опити, каквито обикновено се правят от другите затворници за внасяне на алкохол, наркотици и други глупости, изобщо забранени вещества. Той е бил коректен. Той се отличава от целия останал състав по своето възпитание (оставете това, че говори английски и френски език), но и по своята обща култура и това, че преди изобщо не е осъждан, и че това е голямата му грешка. И доколкото има оплакване от психологически срив в известна степен то е от това, че не може да си прости, че е допуснал тази грешка. А това е много важно и сериозно.

Самоосъждането преминава в страшно мъчение – когато не можеш да си простиш това, което си извършил, което се вижда от беседата, която проведох с него.

По-нататък - за труда: трябва да се прави разлика между поправителен труд и принудителен труд. Какво имам предвид? Принудителен труд в България няма, затова няма да говорим за това. Поправителният беше самостоятелно наказание, което беше заличен и беше инкорпориран в пробацията, но това няма нищо общо с това. Пробацията е основно. Той си работи някаква работа, каквото има и от нея се прави процент удръжки. Или, ако няма работа, от наблюдателната комисия му предлагат такава и съдействат с оглед на неговите квалификации и възможности. След като тук се прави възражение, че сега не работел, него да го докажат, а те не го доказват. Какво му предложиха, каква работа? Какви възможности има там? Какво конкретно отказа да работи той, за да направим извод, дали това е било по неговите възможности или е се е създавала опасност, ако приеме някаква работа, за 5 неговото здраве. Там имаше един дърводелски цех, в който се работи с режещи дискове за работа, и друг вид работа. Може ли на едно лице да му предложиш такъв работа? Искам да кажа, че работата, която се предложи, трябва тук да бъде казана, да се съобрази и да се защити, че е в съС.ие да бъде изпълнявана от него, и въпреки че е можел да я изпълнява, без опасности за неговото здраве, той да я е отказал.

Касае са за случай, при който времето, през което е придобил право на УПО, е придобито в чужбина пред друг орган, пред други власти, при друго изпълнение, а тук е толкова малко, че това предложение, което се прави за отхвърляне, е необосновано, незаконосъобразно и недоказано.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на осъдения П.: Аз съм си разбрал грешката, научил съм си урока. Взел съм си поука. Надявам се да бъда освободен от затвора, да си намеря работа отвън и впоследствие може би да уча. Това мога да кажа.

ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения П.: Искам да бъде уважена молбата ми.

Съдът се оттегли на съвещание, след което произнесе определението си, което бе обявено на страните, като им се разясниха сроковете за обжалване и протест.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:50 часа.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________