Решение № 8336 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8336 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110131877 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР и чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от ************ срещу С. С. В. установителни искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10600/2023 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.03.2022 г. между него и ответницата бил сключен договор при условията на ЗПФУР за предоставяне на кредит от разстояние № 376387. Твърди още, че сключването на самия договор се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта.

Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл договор и ОУ за писмено потвърждаване. На посочения от клиента телефонен номер се осъществявал телефонен разговор с цел да потвърди устно волята си за сключване на договора.

Разговорът се записвал, за което обстоятелство клиентът бил уведомяван. Поддържа се, 1 че предоставения договор за кредит, общите условия и записът на устното му потвърждаване за сключване, са доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на ЕС и на Съвета от 23 юли 2014 г. Поддържа се още, че гореописаната процедура е извършена и при сключване на процесния договор с ответника, в резултат на което му е отпуснат кредит в размер на 700,00 лева – главница, преведена по посочен от ответника начин – по банкова сметка в Обединена българска банка АД. Ищецът твърди, че вземането е падежирало на 07.02.2023 г., като ответникът не е платил нито една от вноските. Сочи, че съгласно сключения между страните договор, ответникът дължи и договорна /възнаградителна/ лихва, както и лихва за забава, поради забава за плащане на главницата. Поради неплащане от страна на ответника на дължимите суми, ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК, но поради връчване на издадената заповед на длъжника – настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявените в настоящото производство искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от 700,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит от разстояние № 376387/04.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 163,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2022 г. до 28.01.2023 г. Претендират се и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се пасивната процесуална легитимация на ответника с доводи, че по делото не са налице доказателства, от които да е видно, че лицето С. С. В. е страна по облигационно правоотношение с дружеството-ищец. Сочи се, че не са налице и доказателства, че ответникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на вземането. Изразява се становище, че договорът не е прекратен и ответникът не е в неизпълнение на договорните си задължения, като последния не е уведомен за едностранното прекратяване на договора. Поддържа се и становище, че по делото не са представени доказателства, ме процесната сума е усвоена от ответника. Оспорва се и размер на претендираната лихва с доводи, че същата е прекомерна и накърнява добрите нрави, поради което е нищожна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 10600/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на ************************ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – 2 настоящ ответник да заплати на заявителя сумата от 700,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит от разстояние № 376387/04.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 163,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2022 г. до 28.01.2023 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 23.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 10600/2023 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен договор за предоставяне на кредит № 376387/04.03.2022 г., по силата на който ответникът е получил от ищеца сумата в размер на 700 лв., със срок за връщане на сумата – 420 дни, съгласно погасителен план, обективиран в чл.4, ал.3 от договора и в зависимост от представяне или непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 от договора. Съгласно чл.3 от договора, освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят се е задължил да заплаща и договорна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на 40,15 %, като общо дължима сума възлиза на 873,25 лева. Съгласно чл.5 от договора годишния процент на разходите по кредита са 48,44 %.

По делото са приложени общи условия към договорите за предоставяне на кредит от ************, както и водената между страните електронна кореспонденция.

По делото е приложено извлечение от банковата сметка на ответника, от което се установява, че на 04.03.2022 г. по сметката е постъпила сумата от 700,00 лева с наредител ищцовото дружество и основание процесния договор.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице след извършване на необходимите проверки, включително в информационната система на ищцовото дружество е констатирало, че в системата има създаден профил на името на ответника, който е подал искане за кредит. Вещото лице е констатирало изпратени имейли в хода на процедурата по сключване на договора, при която е активирана връзката за неговото потвърждаване. Вещото лице е възпроизвело аудиозаписа във връзка с потвърждаване на договора, като е посочило, че същият е без следи от манипулация /изрязване, промяна или изтриване/.

По делото са представени записи на оптичен носител от процесния договор, общите условия и аудиозаписа във връзка с потвърждаването на договора, с възможност да бъдат възпроизведени.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

3

По така предявения иск в тежест е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно правоотношение между него и ответника по силата на сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 376387/04.03.2022г., по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; настъпил падеж и конкретния размер на дълга, който се претендира.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане. В тежест на ответника е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или унищожават отговорността му.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл.

10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл.6 4 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.

Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл.18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.