Решение № 348 от 09.08.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. С. , 09.08.ХХ21 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № ХХ211110ХХ8310 по описа за ХХ21 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Д.”ЕООД, ЕИК ХХ2426919, представлявано от М.Х.М., против Наказателно постановление (НП) № 574701-F578700/27.04.ХХ21г., издадено от Л.П.Х. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - С. в Централно управление на Национална Агенция за Приходите (ЦУ на НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.ХХ06г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите (Наредба № Н-18/13.12.ХХ06г. на МФ), вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се оспорва законосъобразността на издадения санкционен акт. Настоява се, че имуществената санкция е неправилно определена по чл.185, ал.2 от ЗДДС, като се счита, че нейният размер е следвало да бъде определен съобразно границите, установени с разпоредбата на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, доколкото нарушението не е довело до неотразяване на приходи. В тази връзка се подчертава и инцидентността на извършеното, като се твърди, че дружеството няма непогасени данъчни задължения. Формулирано е искане наложената санкция да бъде намалена до законоустановения минимум в ЗДДС.

В съдебно заседание жалбоподателят „Д.”ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Д. която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.

Въззиваемата страна ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Н.. Тя оспорва жалбата и пледира за пълна доказаност на твърдяното неизпълнение на визираното правно задължение. Моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение в размер на 1ХХ,00 лева.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„Д.”ЕООД е търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. 1“, бл. ХХ, вх. Х ет. 1, ап. ХХ. Управител на дружеството бил М.Х.М.. Дейността на същото била свързана с извършване на вътрешно и външнотърговска дейност, търговия на дребно. За нуждите на упражняваната търговска дейност дружеството стопанисвало „търговски обект“, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Н.И., пазар „К.“ терен 2-3.

На 02.11.ХХХХг., в 12:50 часа инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП – свидетел С. Т. Т. и колегата му Р. В. М., инициирали проверка на място в горепосочения обект. Служителите на приходната администрация извършили контролна покупка, за която не им бил издаден фискален бон. Проверяващите се легитимирали и пристъпили към реализация на контролната дейност. За нуждите й изискали документи, свързани с дейността на дружеството.

В търговския обект било установено наличието на фискално устройство (ФУ) модел „ECR ZIT B30”, с идентификационен номер ZI011995 и фискална памет №64011995. То било регистрирано в съответния офис на ТД на НАП-С., като на вниманието на проверяващите били представени свидетелство за регистрация, договор за сервизно обслужване със съответна фирма и паспорт на фискалното устройство (ФУ). Контролните органи изискали от Ц.М. – служител на длъжност „продавач- консултант“ в обекта, да състави писмен опис на наличните парични средства в касата, за което тя попълнила предоставена й бланка. В нея отразила като фактическа наличност сумата от 1050,ХХ лева.

След това контролните органи изкарали дневен финансов отчет без нулиране от фискалното устройство. От отразените в него данни установили, че общият оборот за деня към този момент в обекта възлиза на сумата от 76,97 лева. Била установена разлика между касовата и фактическата наличност в размер на 973,23 лева, за произхода на която не било предоставено обяснение, нито били събрани доказателства.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №038322 от 02.11.ХХХХг., в който били описани и съответни документи (съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана, управителят или упълномощено от него 2 лице да се яви на 06.11.ХХХХг., в 09:30ч., в сградата на ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, за съставяне на АУАН.

На посочената в поканата дата управителят на дружеството-обект на проверка – М.М. се явил в сградата на ЦУ на НАП. В негово присъствие и в това свидетеля Р. В. М., свид. Т. преценил, че от страна на дружеството „Д.”ЕООД е извършено административно нарушение, поради което съставил АУАН № F578700/06.01.ХХХХг. В него били описани фактологията на нарушението и неговата правна квалификация – нарушение на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.ХХ06г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него, като бил връчен на управителя на дружеството на същата дата. В съответната графа от бланката на АУАН законният представител на „Д.”ЕООД не вписал възражения. Допълнителни такива в писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН, на 27.04.ХХ21г., било издадено и атакуваното НП № 574701-F578700/27.04.ХХ21г., от Л.П.Х. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – С. в Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.ХХ06г на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Препис от санкционния акт е връчен на законния представител на въззивника на 07.05.ХХ21г., видно от приложената по делото разписка за доставяне. Жалбата срещу него била депозирана на 17.05.ХХ21г. чрез наказващия орган.

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и гласни доказателства: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели С.Т. /актосъставител/ и Р.М. и приобщените към доказателствения материал по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: разписка за връчване на НП, пълномощни за процесуално представителство, протокол за извършена проверка сер.

АА №038322 от 02.11.ХХХХг., дневен отчет от фискално устройство с пореден № 005535/02.11.ХХХХг., опис на наличните парични средства от 02.11.ХХХХг., молба от Боряна Некова, заведена с вх. №ХХ496/29.06.ХХ21г., с приложение, писмен отговор от ТД на НАП-С., заведен с вх. № 25372/09.07.ХХ21г., ведно със заверено копие на справка по партидата на „Д.“ ЕООД, Заповед № ЗЦУ –1835/21.12.ХХХХг. на главен секретар на НАП, Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.ХХХХг. на изпълнителния директор на НАП, Заповед № 3766/25.09.ХХ29г. на изпълнителния директор на НАП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и М., като ги намира за достоверни и обективни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея акценти и редът за събиране на относимите доказателства. Свидетелите логически свързано отразяват фактите, възприети непосредствено от тях в качеството им на контролни органи при извършената проверка, вида и съдържанието на проверените 3 документи, удостоверени идентично и в изготвения от него констативен протокол, както и откритите в хода на контролната дейност обстоятелства, в частност установената положителна разлика между касовата наличност и дневния отчет на ФУ, респ. залегнали като основа на фактологията, възпроизведена в АУАН. Двамата заявяват, че не са събрали доказателства причината за несъответствието между фактически налични суми и въведените данни във фискалното устройство. Предоставените от свид. Т. и М. сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Независимо от служебната им ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от свидетелите информация. Още повече, когато тя кореспондира и с изводимите от другите доказателствени източници факти (в частност с протокола от проверка, описа на наличните средства в касата и фискалния отчет).

Поради това съдът се доверява на така обсъжданите показания и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

Приетият за установен факт, свързан с намерената в обекта касова наличност, се потвърждава и от приложения по делото опис на паричните средства, изготвен именно от служител на дружеството, изброил същите в присъствието на проверяващите – факт, удостоверен и в показанията на свид. Т. и свид. М.. Допълнителна увереност в правилността на извода за отсъствието на въведени данни в паметта на фискалното устройство позволява и надлежно приложеният към преписката дневен финансов отчет. Както се спомена и погоре, проверяващите са категорични, че не са установили обективни източници на данни, които да оправдават откритата разлика между фактическата касова наличност и удостоверената документално такава. Причини за същата не са ангажирани и от управителя на обекта. Съгласно чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ХХ06 г. на МФ промяната на касовата наличност се регистрира в паметта на ФУ, когато то има функциите "служебно въведени" или "служебно изведени", каквито в случая са установени. В подзаконовия нормативен акт е предвидено задължение промяната в касовата наличност да се въвежда във всеки един момент чрез функциите на фискалния апарат, така че да намери отражение в дневния финансов отчет, изведен от паметта му.

Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени доказателства по делото – протокол за извършена проверка, Заповеди на Изпълнителния директор на НАП, като същите са в унисон помежду си и с показанията на свидетелите, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК не налага подробно и отделно обсъждане. Цялостният анализ на писмените и гласните доказателства по делото водят този съд до еднозначни и категорични фактически изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото 4 чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдебният състав извърши служебна проверка относно компетентността на органите и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него длъжностно лице.