Решение № 554 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100513045 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.294 ГПК.

Образувано е след обезсилване на Решение № 393/22.01.2024 г. по гр.д. № 15058/2021 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), ГО, I въззивен брачен състав, с което е потвърдено Решение № 20161538/ 22.07.2021 г. по гр. д. № 31296/2019 г. на Софийски районен съд (СРС), с което е отхвърлен предявеният от М. М. Р. срещу В. Й. Р. иск с правна квалификация чл.23, ал.1 СК за признаване за установено по отношение на В. Й. Р., че М. М.

Р. е изключителен собственик на апартамент № 47, находящ се в гр.****, поради пълна трансформация на негови лични средства, като неоснователен. Делото е върнато за ново разглеждане на иск по чл.21, ал.4 СК от друг състав на същия съд.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искане от въззивника за признаването й за едноличен собственик на недвижим имот с административен адрес гр.****, ап.47, поради липса на принос на въззиваемата при придобиването му, при твърдения, че същият е придобит по време на брака му с В. Й. Р. като е заплатил първоначална вноска в размер на 1 800 лева, получена като обезщетение на притежавани от него идеални части от отчужден имот, а остатъкът от 12 000 лева от покупната цена е заплатен с изтеглен банков кредит, погасяван от него и неговата сестра, която му дарила сумите за погасяване на кредита.

1

Поддържано е, че на 03.05.1990 г. ответникът заминала за Съединени американски щати, не се интересувала от семейството, не полагала грижи и труд за семейното домакинство и не е давала никакви средства.

По реда на отстраняване на нередовности в исковата молба, на 26.07.2019 г. М. М. Р. е конкретизирал, че предявеният иск е отрицателен установителен по чл.21, ал.4 СК за признаване за установено, че В. Й. Р. няма никакъв принос в придобиването на апартамента, поради трайна фактическа раздяла от 1990 г., трайно отчуждаване, липса на общо домакинство, неполагане на грижи и труд за семейството, непредоставяне на средства, трайно дезинтересиране от всички общи въпроси, поради което и не е възникнало солидарно задължение за заплащане на кредита, с който е финансирана част от покупната на имота.

На основание чл.140 вр.чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е докладвал иск по чл.21, ал.4 СК и е разпределил доказателствена тежест на ищеца за оборването на презумпцията за съвместен принос (същият носи тежестта да установи, че е в брак с ответника или бракът му с ответника е прекратен с влязло в сила решение, придобиване на процесния имот по време на брака с ответника и оборване на презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 СК).

С Решение № 20161538/ 22.07.2021 г. по гр. д. № 31296/2019 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявеният от М. М. Р. срещу В. Й. Р. иск с правна квалификация чл.23, ал.1 СК за признаване за установено по отношение на В. Й. Р., че М. М. Р. е изключителен собственик на апартамент № 47, находящ се в гр.****, поради пълна трансформация на негови лични средства, като неоснователен.

В исковата молба и нейното уточнение надлежно са въведени твърдения за липса на формите на съвместен принос, формулирани в чл.19, ал.2 СК /отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г./, приложима в отношенията между страните, тъй като бракът на същите не е заварен от новия СК от 2009 г. (пар.4 от ПЗР на СК от 2009 г., доколкото бракът е прекратен с влязло в законна сила на 04.08.1994 г. решение по гр.д. № 1745/1994 г. на СРС), като е формулиран петитум на установителен иск за собственост, поради липса на съвместен принос.

При горните правопораждащи фактически твърдения и формулиран петитум решаващият първоинстанционен състав се е произнесъл по непредявен иск за пълна трансформация на лично имущество, с посочена правна квалификация чл.23, ал.1 СК (обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.), като не е разгледал заявените с исковата и уточнителни молби твърдения за липса на съвместен принос на въззиваемата в придобиването на имота и не е обсъдил правнорелевантните факти в тази връзка. В случая не се касае за неточна правна квалификация, при която въззивният съд, при непроменени фактически твърдения и петитум, следва да даде правилната квалификация на иска и да разгледа по същество правилността му в тази част. Исковата претенция е била отхвърлена не поради необорване на презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.2 СК от 1985 г. (отм.), а поради неустановяване придобиване на имота чрез преобразуване на лично имущество.

В ТР от 20.01.2025 г. по тълк.д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС е изяснено 2 съотношението между оборване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК (приложима и по отношение на чл.19, ал.2 СК от 1985 г. (отм.) ) и трансформацията на лично имущество по чл.23 СК (съответно чл.21 СК от 1985 г. (отм.)). Разяснено е, че първият е отрицателен установителен иск за липса на принос във всичките му проявни форми, като предмет на доказване е пълната липса на принос във всичките му възможни форми, посочени в чл.21, ал.2 СК и зачитащи всяка грижа за благополучието на семейството в съответствие с правилото на чл.17 СК, а вторият е положителен установителен иск за лично притежание на придобито по време на брака имущество поради влагане на лични средства в придобиването му. По отношение на иска за трансформация е посочено, че същият изключва възникването на съпружеска имуществена общност, но не по причини, свързани с личността и поведението на другия съпруг, а поради законодателното решение в областта на семейното право да бъде регламентиран частен случай на общата забрана на неоснователното обогатяване и с цел да се избегне превръщането на брака в своеобразен придобивен способ за другия съпруг.

Решаващият първоинстанционен състав е разгледал фактите, които са елемент от фактическия състав на нормата на чл.23 СК, с какъвто иск не е бил сезиран. Изложеното обуславя обезсилване на първоинстанционно решение на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, който да се произнесе въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата и уточнителната молба фактически твърдения и при заявеното искане.

Разпределението на отговорността за сторените разноски пред настоящата и касационната инстанция следва да се извърши съобразно изхода от спора по исковата претенция.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 20161538/22.07.2021 г. по гр.д. № 31296/2019 г. по описа на Софийския районен съд и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от уведомяването пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4